Женската енергия – психология и митология в предаването”Без формат” на ETV / 02.02.2017 г.

Женската енергия в жената и мъжа. Какво се случва, когато не даваме достатъчно пространство на женската и съответно на мъжката енергия в личен и обществен план. Как да захранваме женската си енергия. Как да се свързваме с архетипното женско знание.

“За да бъде НЯКОЙ, една жена не трябва да бъде повече като мъж, а да бъде повече като жена.”

Д-р Сали Шейвиц, лекар и писател

Отдели си 30 минути и гледай видеото ТУК!

Интервю с психотерапевта Кремена Станилова

Ако темата ти харесва, сподели с приятелка или приятел видеото, използвайки бутончетата по-долу. Помогни на още една жена да се чувства по-комфортно в женствеността си и на още един мъж да се чувства повече мъж.

Източник: youtube канал на ETV

За несловесното общуване

Из „Езикът на тялото” от Алън Пийз и Алън Гарнъ

“…С наближаване края на XX век станахме свидетели на появата на един нов тип учен в сферата на общуването – нека го наречем несловесник. Също както любителят на птиците изпитва удоволствие да наблюдава пернатите и тяхното поведение, така и ученият несловесник изпитва удоволствие да наблюдава несловесните знаци и сигнали на човешките същества. Той ги наблюдава в обществото, по плажовете, от телевизията, в служебна обстановка и изобщо навсякъде, където хората общуват помежду си.

Чарли Чаплин и многото други изпълнители от ерата на нямото кино са пионерите в съзнателното изучаване на уменията за несловесно междуличностно общуване, а по онова време това е било единственото възможно изразно средство за общуване между филмовите герои. В годините на нямото кино всеки актьор е бил определян като добър или лош в зависимост от това, доколко е умеел да общува ефективно посредством използването на жестове, мимика и други сигнали и пози на тялото. Когато настъпила ерата на говорещото кино, където се обръщало по-малко внимание на несловесните аспекти на актьорската игра, заедно с нарастването на неговата популярност мнозина изпълнители от немите филми трябвало да се оттеглят от екрана и потънали в забвение, а на тяхно място изгрели нови звезди, които притежавали по-добре развити умения за словесно общуване.

Учените са забелязали и регистрирали почти един милион несловесни знаци и сигнали. Албърт Михръбиън открива, че цялостното послание, предавано при общуването, е съставено от около 7% словесна част (само думи), 38% гласова част (включително тон на гласа, интонационни модулации и други звуци) и 55% несловесна част (мимика, жестове и пози). Повечето изследователи споделят мнението, че каналът за словесно общуване се използва предимно за предаване на информация, докато каналът за несловесно общуване служи за един вид договаряне на междуличностното поведение, а в някои случаи се използва и като заместител на словесни послания. Например една жена може „да изпепели с поглед“ някой мъж, като посланието, което му отправя, е съвсем ясно и недвусмислено, дори без да си отваря устата.

На мнозина им е трудно, ако не и невъзможно, да възприемат факта, че от биологическа гледна точка хората са все още животни. Хомосапиенс не е нищо друго освен вид примат, маймуна без козина, която се е научила да ходи изправена на двата си задни крайника, и чийто мозък е малко по-еволюирал и по-буден. Но както и всички други животински видове, ние, хората, също сме подвластни на редица строго определени, заложени в нас, биологически правила, които управляват и контролират нашите действия, постъпки, реакции, език на тялото, пози, мимика и жестове. Любопитното в цялата тази работа е това, че животното, наречено „човек“, рядко си дава сметка, че докато устата му изрича едно, неговите пози, движения и жестове могат да говорят съвсем друго.

Чувствителност, интуиция и предчувствия

От техническа гледна точка, винаги когато казваме за някого, че е чувствителен, че има интуиция или че може да предчувства нещата, ние всъщност имаме предвид способността му да разчита успешно чуждите несловесни знаци и сигнали и да ги сравнява със словесните сигнали на съответните хора. Или с други думи, когато казваме, че имаме чувството или предусещането за нечия лъжа, всъщност имаме предвид, че езикът на тялото на съответния човек и изричаните от него думи не съвпадат, разминават се и си противоречат. Ораторите наричат тази способност усет за нагласата на аудиторията. Например, ако хората слушат, като седят облегнати назад, свели брадички и със скръстени пред гърдите ръце, чувствителният оратор ще долови интуитивно, че думите му не намират отклик в аудиторията и ще осъзнае, че трябва да потърси друг подход, за да спечели вниманието й. В същата ситуация оратор, който не е надарен с интуиция, няма да предусети липсата на интерес у слушателите и ще продължи да си кара по старому.

Обикновено жените притежават по-голяма чувствителност и възприемчивост по отношение на несловесните сигнали, отколкото мъжете, и именно този факт е в основата на общоприетото понятие шесто чувство на жената или женска интуиция. Жените имат вродена способност да долавят и да разшифроват несловесните сигнали, а също и безпогрешно да отбелязват и най-дребните подробности. Ето защо малцина съпрузи успяват безнаказано да излъжат половинките си, докато повечето жени могат съвсем спокойно да хвърлят прах в очите на мъжете, които така и не го забелязват.

Тази женска интуиция е особено силно изразена при жени, отгледали бебета и малки деца. През първите няколко години майката се осланя най-вече на несловесния канал за общуване с детето, което допринася още повече за усъвършенстването на способността на жената да долавя и да разшифрова несловесните сигнали. Изследователите смятат, че именно поради тази причина жените често се изявяват много по-успешно при водене на преговори, отколкото мъжете.

Вродени (генетично заложени), заучени и традиционни сигнали

Редица изследвания и научни дебати са посветени на въпроса, дали несловесните сигнали са вродени, заучени, генетично предавани от поколение на поколение или придобити по някакви други пътища. Доказателства за една или друга теория са събирани чрез наблюдения на слепи и/или глухи хора, които не биха могли да заучат несловесните сигнали посредством визуалния или звуковия канал за общуване. Друг извор на доказателствен материал са проучванията на жестовото поведение на различните култури по света, както и изучаването на поведението на нашите най-близки от антропологическа гледна точка роднини – приматите и маймуните. Изводите от тези изследвания подсказват, че почти всички жестове попадат в една или друга от споменатите категории. Например бебетата на повечето примати се раждат с развита способност незабавно да започнат да сучат, а това сочи, че тя е вродена, тоест генетично предавана. Немският учен Айбл-Айбесфелдт открива, че различните усмихнати изражения се появяват по лицата и на децата, които са родени слепи и глухи и следователно тези мимики не са заучени или копирани, а по всяка вероятност също са вродени (генетично заложени). Изследователите Екман, Фрайзен и Соренсон потвърждават някои от оригиналните твърдения на Дарвин относно вродените жестове и мимики посредством проведено от тях проучване на лицевите изражения при хора, принадлежащи към пет коренно различни културни традиции. Те стигат до извода, че при всички тях се използват едни и същи основни мимики за изразя-ване на емоции, което говори, че по всяка вероятност става дума за вродени (генетично заложени) жестове.

Когато скръствате ръце пред гърдите си, лявата ли ръка слагате върху дясната, или дясната върху лявата? Повечето хора са неспособни с пълна увереност да опишат как точно скръстват ръцете си, докато не го направят. И ако, единият начин им се струва естествен и удобен, за другия имат усещането, че е неправилен и ги притеснява. Насъбраният фактологически материал подсказва, че това вероятно е генетично заложен жест, който не може да бъде променен. Все още се спори дали някои жестове са заучени и станали обичайни в резултат на културната традиция, или са генетично заложени. Например, когато си обличат сакото или палтото, повечето мъже пъхат в съответния ръкав първо дясната си ръка, докато жените обикновено пъхат първо лявата си ръка. Когато някой мъж се разминава с жена по оживена улица, в момента на разминаването той в повечето случаи обръща торса си към нея, докато от своя страна жената се извръща настрани от него. Но дали тя го прави инстинктивно, за да защити гърдите си? Дали това е вроден женски жест, или жената го е заучила, наблюдавайки реакциите на други жени?

Голяма част от нашето несловесно поведение е заучено и смисълът на много от движенията и жестовете ни е предопределен от културната традиция.

Някои основни жестове и техният първоизточник

Повечето от основните жестове при общуване са еднакви по целия свят. Когато хората са щастливи, те се усмихват; когато са тъжни или ядосани, се мръщят или се цупят. Почти навсякъде кимането с глава означава „да“ и се възприема като знак за съгласие и за потвърждение. Това е един вид прекланяне на главата и вероятно е вроден жест, тъй като се използва и от слепите и глухите хора. Врътването на главата от едната на другата страна означава „не“, тоест несъгласие, отричане, неодобрение. Това също е универсално разпространен жест, който по всяка вероятност е заучен в ранната детска възраст. Когато бебето се е нахранило и не иска да суче повече, то започва да върти главичка от едната на другата страна, за да се освободи от гърдата на майката. Когато малкото дете, което хранят с лъжичка, не иска повече да яде, то започва да върти глава от едната на другата страна, за да попречи на родителите си да му напъхат поредната лъжица храна в устата. По този начин детето бързо свиква да използва въртенето на главата в двете посоки като жест на отрицание, нежелание и недоволство.

Произходът и еволюционният път на някои жестове могат да бъдат проследени съвсем отчетливо до далечното ни минало на примитивни животни. При животните оголването на зъбите е първата крачка към атака и заханванс. Съвременният човек все още използва този жест като форма на заплаха и знак за омраза, въпреки че обикновено няма намерение да нападне и буквално да разкъса противника си със зъби. Първоначално усмивката е била мимика на заплаха, но днес се използва в съчетание с други обезоръжаващи жестове, за да покаже радост, удоволствие и благоразположение.

Присвиването на раменете също е прекрасен пример за универсално разпространени жестове. С този жест навсякъде по света човекът, който го прави, ви дава знак, че не разбира  за какво му говорите или не знае как да ви отговори. Това с жест с три съставки: изложени на показ

отворени длани, присвити рамене и приповдигна ги вежди. Но както словесният език е различен за всяка културна традиция, така и използваният несловесен език също може да бъде

различен. В дадено общество някой жест може да е всеприет и да има съвсем ясно и недвусмислено значение за всички, докато в друго общество същият жест може да е напълно лишен от смисъл или дори да има точно обратното значение. Да видим например какви са тълкуванията и смисълът в различните културни традиции на три от най-широко разпространените жестове с ръка – жеста на пръстена („ОК“), жеста на вирнатия палец и знака „V“.

Жестът на пръстена или „Всичко е наред“ („ОК“)

Този жест става популярен в Съединените щати през първите години на XIX век. Изглежда че е въведен в употреба първо от вестниците, в които по онова време се развихря модата да се използват инициали и символи, за да се изписват съкратено някои от най-широко разпространените и банални фрази. Съществуват най-различни мнения относно произхода на този жест. Едни например смятат, че той произлиза от английския израз „all correct“ („всичко е правилно“), произнесен неправилно като „oil korrect“ („OK“). Други твърдят, че жестът означава точно обратното – „КО“ (от „knock-out“, в смисъл „ти се издъни“, „ти си пълна нула“). Според друга популярна теория за произхода на този жест „ОК“ е съкращение на Олд Киндерхук – родното място на един американски президент от XIX век, който използва тези инициали като своя запазена марка в предизборната си кампания. Вероятно никога няма да узнаем кое от всичките предположения отговаря на истината, но е ясно, че оформеният от палеца и показалеца пръстен отговаря на буквата „О“ от съкращението „ОК“. Посланието иа този жест е съвършено ясно на всички хора в англоговорещите страни и макар че напоследък именно това значение бързо се разпространява повсеместно в Европа и в Азия, има все пак и някои страни, където този знак носи съвсем друго послание. Във франция например той означава „нула“, „нищо“; в Япония – „пари“; в някои средиземноморски страни е нецензурен жест, често използван, за да каже на някой мъж, че е хомосексуалист. Най-безопасно за всички вас е правилото, закодирано в поговорката „В Рим – като римляните“. Това ще ви спести евентуалните недоразумения и моменти на неудобство.

Жестът на вирнатия палец

В Англия, Австралия и Нова Зеландия жестът на вирнатия палец има три значения: когато сеправи с по-отпуснати палец и длан, този знак се използва от стопаджиите, за да спрат попътна кола; освен това се използва и като заместител на знака „ОК“; когато обаче останалите пръсти са силно свити, а палецът стърчи агресивно нагоре, знакът става цинична обида, в смисъл „да ти го начукам“ или „наври си го“. В някои страни, например в Гърция, точи знак си е направо си е-словесна псувня. Е, можете да си представите как ще се почувства и какво може да сполети австралийския стопаджия, ако използва този знак там! Когато италианците броят от едно до пет, те използват точи знак за „едно“, а за „две“ изправят и показалеца, докато при броене австралийците, американците и англичаните вдигат показалеца за „едно“, средния пръст за „две“ и т.н., като палецът се вдига нагоре при „пет“. Палецът се използва, в съчетание с други жестове, и за да покаже власт и превъзходство или в ситуации, когато някой се опитва да ни наложи своето. В съответна глава по-нататък в книгата ще разгледаме и отблизо използването на палеца специално в този контекст.

Знакът „V“

Този знак е много популярен в Австралия, Нова Зеландия и Великобритания и се превежда като крайно обидното „да ти го начукам“. По време на Втората световна война Уинстън

Чърчил популяризира знака „V“ със значение на „победа“ („victory“), но в този случай той се прави с обърната навън длан. Обърнатата към говорещия длан си остава за обидния вариант на този жест. В много европейски страни обаче знакът „V“ означава победа и когато дланта е обърната към говорещия. Ето защо, ако някой англичанин отправи този жест към европеец, за да му каже несловесно, че ще му го „начука“, нищо чудно европеецът да му се усмихне сърдечно, макар и да не разбира каква именно „победа“ има предвид англичанинът. В много части на Европа този знак означава и „две“, така че, ако европеецът, когото нашият англичанин псува, с барман, нищо чудно в отговор на обидата да поднесе на англичанина две халби бира. Тези примери показват, че културалите различия в тълкуването па жестовете могат да доведат до доста неприятни последици, а освен това– и че винаги трябва да имате предвид от коя културна традиция произхожда даден човек, преди да си вадите прибързани заключения съобразно неговите жестове и език на тялото….”

 

“Животът е космическа симфония. А аз – един клавиш.” Мадлен Алгафари отговаря на въпросника на Марсел Пруст.

Рубрика: Многоликата българка

Въпросникът на френския писател Марсел Пруст, който датира от края на 19 век, е претърпял редица редакции и преводи. Има две истории за произхода на този въпросник:  според едната история младият френски писател Марсел Пруст седнал и измислил въпросите за забавление, и не само за това, а тъй като вярвал, че хората първо трябва да познават и разбират себе си и чак тогава ще могат да опознаят и разберат другите. Според друга, въпросникът е тръгнал от  Англия, а самият Марсел е отговарял на въпросника през 1886 по молба на приятелката си Антоанет Фор.
Този въпросник е бил попълван от едни от най-известните личности на нашето време.

В рубриката Личности публикуваме отговорите на хора, които правят България и света едно уютно място.

Съпреживейте човешките отговори на Мадлен Алгафари, психотерапевт, писател, член на Управителния съвет и преподавател в Български институт по неорайхианска аналитична психотерапия.

 1. Как си представяш щастието?

  • В момента са морковите, които извадих от градината. Снощи беше камината и Нидал на дивана и опразнената тава със сготвено зеле от децата. През деня вчера беше в пеенето ми с цяло гърло, докато си карах колата на връщане от Троян. Изобщо – във всеки миг е различно. Тук и сега е. Не е нещо, което предстои. А ако е свързано с предстоящо, то е в тръпката, че правя стъпки в момента към него.

2. Кой е най-големият ти страх?.

  • Предполагам, като на всички майки – да не се случи лошо с децата ми и близките.

3. Кое твое качество най-малко харесваш в себе си?

  • Припряността понякога.

4. Кое е нещото, което най-много не харесваш в другите?

  • Безхаберието.

5. Коя е личността, на която най-много се възхищаваш?

  • Всяка личност, която се стреми към добротворство.

6. Кое считаш за най-голяма проява на екстравагантност?

  • Чифтето пищови на голия тумбак.

7. Как се чувстваш в момента?

  • Влюбена в живота.

8. В какви случаи си позволяваш да лъжеш?

  • Когато съм преценила, че не трябва да покажа някоя емоция. Гледам да ми се случва рядко.

9. Какво най-много не харесваш във външността си?

  • Приемам я. Харесвам я.

10.Коя от личностите в наши дни не харесваш

  • Всяка, проявяваща самовлюбена арогантност.

11. Кое е качеството, което цениш най-много в мъжете?

  • Сила и работливост.

12. Кое е качеството, което цениш най-много в жените?

  • Дълбочина и интуиция.

13. Кои са думите или фразата, които използваш прекалено често?

  • Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно.

14. Какво или кой е най-голямата ти любов?

  • Самата любов е най-голямата ми любов.

15. Кога и къде си се чувствала най-щастлива?

  • Предложението от Нидал, раждането на децата, на книгите ми. Благодарните очи на пациенти. Щастливо патетични са за мен и изключително много дребни детайли от живота.

16. Кой е талантът, който си мечтаеш да имаш?

  • Търпение към себе си, когато съм решила да скачам поредната летва.

17. Ако можеше да промениш една своя черта, коя черта би избрала?

  • Още малко снизходителен непукизъм ми е нужен, но не и в степен на равнодушие.

18. Кое считаш за най-голямото си постижение?

  • Че оставам в полето на доброто и любовта, въпреки предизвикателствата.

19. Ако предположим, че е възможно човек да се прероди, като какво би предпочела да се преродиш? Като човек или нещо друго?

  • Човек!

20. Къде най-много би искала да живееш?

  • В България!

21. Коя е най-ценната вещ, която притежаваш?

  • „На баба избелялата забрадка, на дедо гордия каскет”.

22. Кое би определила като най-тежка форма на страдание?

  • Това, което идва от неосъзнатост. То е като мързела – не мори, а мъчи. И става хронично. Но страдащият не търси осъзнаване и затова остава в страданието.

23. Кое е любимото ти хоби?

  • Писането. Градината.

 24. Коя е най-голямата ти победа над себе си?

  • Всички преживявания в личната ми терапия, посрещането на страховете, ниската самооценка.

 25. Какво за теб е психотерапията?

  • Доброволно порастване, което позволява да се живее живота с научени уроци, т.е. здраво и щастливо.

26. Довърши изречението: „Животът е...”

  • “…космическа симфония. А аз – един клавиш.”

27. Определи себе си с три думи:

  • Усмивка. Корени. Любов.

28. Твоето пожелание към читателите на Online Life Academy.

  • Да си задават въпроси и да са готови във всеки миг да се поставят под съмнение, за да се развиват.

За книгите на Мадлен Алгафари кликнете ТУК: http://madlenalgafari.com/books/

Снимка: Личен архив, Кремена Станилова

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

Готови ли сте за брак или съвместно съжителство?

Вие искате да бъдете двойка или вече сте двойка…

Смятате ли , че това е човекът за вас?

Смятате ли, че го обичате и можете да му се доверите, че го разбирате…?

Сигурно тези въпроси измъчват и вас. Може би сте изправени пред прага на едно от най-важните събития във вашия живот – да се свържете завинаги с човека, когото обичате, и да посрещнете заедно предизвикателствата на живота. Бракът може да ви направи щастливи,  да изпитате пълнотата на живота или да ви донесе мого разочарования и нещастия.

Каква е вашата представа за брака? Как сте изградили тази представа? Отговаря ли на представата , която вашият партньор има?

Всеки от партньорите е израснал в семейство с различна ценностна система и вярвания, които е възприел в процеса на своя живот. Тези вярвания до голяма степен определят нагласите ,както и начина, по който реагирате и действате в дадена ситуация.

В това отношение хора, които имат сходни представи за брака и любовта имат добра основа за бъдещо съвместно съжителство.

Човекът до вас не е като вас. Той има правото да бъде различен. Ако не осъзнаете, че сте създадени да бъдете различни, вие никога няма да достигнете до разбирателството. Човекът до вас не чувства като вас, не показва любовта си като вас, не страда като вас. Не се опитвайте да отнемете тази различност!

Може би сте изградили във въображението си как ще протече вашия съвместен живот. Може би вече имате идея какво ще бъде вашето ежедневие,развлечения, задължения…,но това е само във вашата представа! С времето ще установите, че много от тези идеи са неизпълними и това може да ви разочарова и натъжи.

Да бъдете един с друг, не означава да бъдете един като друг.  Ако не осъзнаете тази истина, няма да дадете възможност на вашия партньор да се развива.

Говорете за подобията и различията между вас и как това се отразява на отношенията ви.

„Другият копнее да бъде обичан за това, което е, а не за това, което прави или не прави за мен.“

Чертите, които бихапомогнали за изграждане на пълноценна връзка са :

  • Отговорност – способност да се променям непрекъснато;
  • Състрадателност – чувствителност към болката, потребностите, желанията и чувствата на партньора,стремеж да видя нещата така, както ги вижда;
  • Приемане – способност да приема другия такъв, какъвто е, без да искам да го променям по моята мярка;
  • Утвърждаване – честна и открита обратна връзка за, нещата, които прави партньора, независимо дали с в унисон с моите виждания;
  • Уважение – способност да виждам доброто в моя партньор и да оценявам желанието му за промяна;
  • Емоционална устойчивост и чувство за хумор – способност за самоирония и да се видят нещата от позитивната страна.

„Всички недоразумения в двойката се простират между страха от изоставяне и прекалените изисквания“

Една от причините за разрушаването на брака е неяснотата върху ролите, които всеки ще приеме. Разпределете от самото начало отговорностите и сферите, за които всеки ще отговаря в съвместното съжителство. Обсъдете заедно и решете кой може да се справи най – добре с дадена задача. Например – ако мъжът осигурява средствата, жената да се грижи за домакинството,  или ако жената работи до късно, мъжът да приготви вечерята и т.н. Вземете най-доброто за вашата двойка решение независимо от всички „така трябва“ и стереотипи.Вие трябва да изработите ваши правила за общуването и вашите задължения,и да изградите ваш стил на заедност. Разбирането на отговорностите и авторитета не е основание нещата да бъдат оставени сами на себе си.

„Физическото докосване може да изгради или унищожи любовта. Всичко от мен се намира в мен – в моето тяло. Да докосваш тялото ми, означава да докосваш мен. Да се отдръпнеш от тялото ми, означава да се отдръпнеш емоционално от мен. Копнежът да се докоснеш и да те докоснат, прегърнат, целунат, вземат в ръце…в копнеж за любов.“

Сексът е едно от големите тайнства в човешкият живот и е единство на дух и тяло, на страст и нежнаст, любов. Сексът изпълва с радост интимния живот и прави любовта завършена и пълна. Независимо от това, няма по-често срещани и сериозни оплаквания, несъгласия, разочарования , наранявания и обиди от тези, свързани с него.

Съществуват две противоположни, но еднакво неверни прадстваи за секса : сексът е крайна цел, мяра за всичко, за радост, щастие и хармония, основание за брак, абсолютно благо; сексът е нещо излишно, пречещо на духовността, повече задължение, отколкото радост, необходимо зло, което с времето, особено след като се появят децата ,би било добре да се ограничи.

Основните проблеми в секса в много от случаите не са проблеми на тялото, а ан нашите представи и нагласи, които имаме за секса.

Това е деликатна тема, но ако не се сподели какви са представите, фантазиите за секса, честота и разбиране за сексуална удовлетвореност, то могат да се издигнат непреодолими бариери в сексуалните отношения.

Едни от основните нагласи, ограбващи радостта от секса са :

  • Вина – сексът е нещо лошо;
  • Страх – сексът ще ми донесе само неприятности, болка и ужас;
  • Унижение – сексът ще ме ограби, ще загубя своята свобода и привлекателност;
  • Гняв, раздразнение, безразличие – сексът е неприятно задължение;
  • Търсене на слабости и физически несъвършенства;
  • Срам;
  • Чувство за собствена физическа непривлекателност;
  • Недоверие и отчуждение;
  • Нечувствителност към чувствата на другия и ситуацията;
  • Представата за секса като механично действие, извършвано по задължение;
  • Неотзивчивост и нечувствителност към нуждите на другия;
  • Скука и рутинни навици;
  • Нереалистични очаквания;
  • Неподходящо подбрано време.

Неща, които създават радост от секса:

  • Не се насочвайте към грешките и слабостите;
  • Не поставяйте човека до вас в зависимост;
  • Насърчавайте и окуражавайте;
  • Не изоставяйте в трудни ситуации;
  • Проявявайте доверие и разбиране;
  • Приемайте другия с неговите настроения и слабости;
  • Отдайте себе си, грижете се, обичайте;
  • Показвайте емоциите си;
  • Прощавайте;
  • Не се опитвайте да затворите другия във вашата граница и свят

И не на последно място бъдете отворени за потребностите на партньора и новия опит.

„Целта на любовта не е да постигнете това, което искате, а да направите нещо за доброто на този, когото обичате. Когато чрез думите получим признание и уважение, ние сме много по-мотивирани да отговорим на молбите“

Една от причините да бъдем с човека, когото обичаме е, че очакваме да се грижи за нас. Живеем с надеждата, че човекът до нас ще откликва на нашите потребности така, както ние сме готови да откликнем на неговите.

Едно от най-често срещаните оплаквания след време е ,че другият не задоволява потребностите на партньора, държи се грубо, егоистично, мислейки само за себе си , че за всяко нещо трябва да се напомня безкрайно.

Може да ви се стори необичайно, но често човекът до нас не прави нищо за нас, защото не знае от какво се нуждаем. Как да знае, когато и ние често не знаем от какво се нуждаем.

За да се радваме на любовта и грижата, важно е да знаем какви са нашите нужди и как искаме да бъдат посрещнати.

Да признаем на човека, когото обичаме, от какво се  нуждаем, не само не убива романтиката, но и я засилва, защото премахва недоразуменията, недоверието, подозрението и разочарованието, защото дава възможност на другия отново да засвидетелства своята любов и грижа, да направи нещата по –очарователни и вълнуващи.

Съществуват някои базови потребности , които определят пълнотата на нашия живот :

  • Потребност от принадлежност – до колко сме приети и сме част от двойката, чувстваме се сигурни и защитени;
  • Потребност от утвърждаване
  • Хранителна потребност – как се „храним“ взаимно в двойката в най-широкия смисъл на думата;
  • Потребност от сензорика – любов и топли отношения;
  • Потребност от секс

Обикновено нашето внимание насочено към задоволяване на основните физиологични потребности. Грижите за другия могат да минават в усилието за набавяне на материални неща – храна, облекло, жилище, кола, почивка, развлечения… Едно от най-честите оплаквания е : „ Тя харчи прекалено много! Изобщо не се интересува как се печелят парите. Тя е безотговорна! Той е стиснат и се разпорежда с парите …и т.н“. В действителност проблемите не са в парите , а в отношението към парите.

Още в самото начало на брака/съжителството да се определи кой ще се грижи за набавянето на финансите, кой е отговорен за разпределянето на парите, колко финансова свобода е необходима, има ли различия в разпределянето на средствата за задоволяването на основните потребности.

Възможно е този, който набавя средствата да се почувства силен, с променена самооценка, достойнство и усещане за сигурност. Много лесно може да се развие чувството, че може да контролира другия и да достигне до усещането за превъзходство или да унижава партньора и го поставя в позиция на зависимост.

Много от неприятностите в двойката се случват не просто защото партньорите не се обичат, а защото не могат да общуват добре. Замислете се как общувате, умеете ли да се изслушвате, как изразявате чувствата си и как разрешавате конфликтите, можете ли да прощавате? Ако не успеете да намерите вашия любовен език и да се справите с трудностите сами, можете да потърсите специалист  – психотерапевт, семеен консултант и да продължите да работите върху изграждането на здравословна връзка.

 

Статията е подготвена по материали от „ Аз и ти заедно“ – Румен Стаматов  и Нели Щонова

Надежда Дженева,

магистър психолог, психотерапевт,

практикуващ в гр. Стара Загора

https://nadejdadjeneva.alle.bg/

 

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!