Мъжката идентичност – пътища и възможности

Какъв е пътят на мъжа в търсене на собствената му мъжественост, лутайки се между традиционно вменената му идея за мачизъм и придобилата напоследък популярност идея за метросексуалния мъж. Всъщност, в едно изказване Русо обобщава: „Мъжът е мъж само в някои моменти, жената е жена през целия си живот.” Сякаш за мъжа половата принадлежност не е достатъчна, а той трябва поведенчески да доказва, ежедневно, че е мъж.

Не са малко напоследък случаите на привидно силни мъже затанцували опасния танц на зависимостта  ежедневно с алкохола, твърдата дрога, секса. Интересно, думата зависимост е в женски род. Също така, зачестяват случаите на мъже, страдащи от хистерични пристъпи, а известно е, че хистерията до миналия век е свързвана само с представителите на женския пол. Какво е това? Криза на идентичността, или просто поредния опит на всяко живо същество да инкорпорира в себе си както мъжката, така и женската страна, ин и ян, анимата и анимуса, без чийто баланс, нито мъжете, нито жените бихме се чувствали добре в кожата си.

Във филмите все по-често се прокарват образите на коравия мъж-героите на Слай Сталоун, Арни, Брус Уилис и т.н. Това е един недостъпен образ на мъжествеността, точно толкова фрустриращ обикновения мъж, колкото и свръхслабите модели и Барбита фрустрират жените. Двама американски учени обобщават четирите мъжки заповеди на мачизма така:

  1. No sissy stuff или никакви женски истории – т.е. мъжът трябва да потисне цялата си емоционалост, която е колкото женска, толкова и мъжка характерна черта. Емоциите, които потиснати продължително време изплуват под формата на симптом-инсулт, инфаркт, депресия и др.
  2. Мачото е big wheel или важна клечка, той трябва да доказва превъзходството си пред други мъжкари чрез успеха, който е достигнал или властовия статус който е заел.
  3. Мачото е sturdy oak или здрав дъб – той трябва да не се огъва, да бъде независим, да разчита само на себе си.
  4. Give’em Hell – Дай им да се разберат! Мачото трябва да е агресивен, дързък, да рискува въпреки,че инстинкта може да подсказва по-здраво поведение.

Ако тези послания се предават от поколение на поколение, то стресът от осъзнаването на обикновения мъж за невъзможността да влезе в този модел е болезнен. Макар и осъзнавайки собствената си ограниченост като човешки същества със своите несъвършенства, мъжете подсъзнателно ги следват до саморазруха.

Като отпор на години налагания мачизъм и опит да се даде реабилитация на  емоционалната, пасивната страна, т.е. онова, което се родее с представата за женското, се роди метросексуалния мъж, представител на, който е например Дейвид Бекъм. Тази тенденция е недолюбвана от привържениците на традиционния мачизъм, но е факт. Метросексуалът е мъж, който има силна нарцистична нагласа – интересува се от себе си, глези се, купувайки се гелове, посещавайки козметични салони за педикюр и маникюр, със същата страст, с която вдига и железата във фитнес салона. Той живее в големите градове, метрополиите, от където идва и името, въпреки традиционният и неверен каламбур, че метросексуалът е този, който прави секс в метрото.

Метросексуалността няма нищо общо  с хомосексуалността, тя е по-скоро поведенчески хермафродитизъм, в който част от  новите мъже сякаш се чувстват по-добре.

Но всъщност метросексуалността, според списание Insight, е само една мимикрия, поведенчески опит да се събере анимата и анимуса, докато дълбоко в себе си мъжът в все още е подвластен на законите на мачизма. Това е само външен опит на вътрешна невъзможност мъжът да  преживее и обикне и мъжката, и женската страна в душата си. Несъмнено ролята на родителите е огромна в този процес – от една страна е способността на майката „пусне” сина си, да го отбие, да му позволи да попадне под влиянието на баща си. Но колко са майките, които изграждат нездрави връзки със синовете си, поради неуспеха си да осъществят здрави и пълноценни отношения със съпрузите си? Защото едно момче има нужда да се откъсне от влиянието на женското и да се приобщи от бащата. В много примитивни племена това е бил процес, който се нарича инициация, когато цялото племе провежда ритуал на откъсване и момчето спира да е син на майка си, за да влезе в клана на мъжете.

Всичките тези разнородни тенденции във оформянето на един мъж, пораждат напрежение, несъответност, дискомфорт, които намират проявление под формата на няколко комплекса. Кои са те според списание Insight?

  1. Синдромът на завист към успехите на жените, който се изразява в невероятен дискомфорт у мъжа, особено ако съпругата е с по-висок статус.
  2. Синдромът на Наполеон – от който страдат ниските мъже, който ги кара да се стремят към компенсаторни постижения във властта или бизнеса.
  3. Синдромът на загубеното време – Стремеж у мъжът на средна възраст да живее на бързи обороти, осъзнавайки биологичните си и възрастови ограничения – не случайно това е и причината за инфарктите между 40-50 годишните.
  4. Синдромът на Херкулес, който служил като роб на лидийска царица Омфала – често мъжете принудени да работят при жени началнички преживяват двоен стрес.
  5. Синдромът на оплешивяването – доста мъже преживяват оплешивяването като сбогуване с мъжествеността си.
  6. Синдромът на несъстоятелност в леглото – доста мъже възприемат себе си като  безотказни машини, не отчитайки фактори, като умора, стрес, възраст. Страхът „да не го вдигне” е един от най-големите за повечето мъже.
  7. Синдромът на Лот – Библейският Лот скрил дъщерите си в гората след унищожаването на Содом и Гомор. Доста са бащите, които  подсъзнателно виждат в приятеля на дъщеря си, съперник.това е момент, в който мъжа осъзнава настъпването на по-младите мъжкариJ.
  8. Синдромът на Александър – Мъжете имат един огромен страх: Да не бъдат смятани за обратни или женствени. Но всъщност се оказва, че 30 на сто от мъжете в младостта си са имали хомосексуален опит без да са с постоянна хомосексуална ориентация- като гръцкия пълководец Александър Македонски.
  9. Синдромът на Дон Жуан, който е най-великия съблазнител, винаги смятал, че да зареже жена е негова привилегия и проява на мъжествеността му.

Вероятно има още подобни комплекси, свързани със силния пол, така както има и с женския пол. Но като всеки комплекс, тези по-горе би следвало да се разглеждат като вид защитно поведение срещу преживени емоционални болки. И каквито и да са причините довели един съвременен мъж до невъзможността да живее повече в предишни модели, пътят е само един – НЕГОВОТО СДОБРЯВАНЕ СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ.

На мъжете, които искат да извървят пътя на сдобряването със самите себе си, препоръчвам като за начало книгата на американския  психотерапевт Джеймс Холис „Под сянката на Сатурн”. Тук споделям част от предговора на книгата:

“„Запомни, ти си дошъл тук,

вече разбрал необходимостта да се бориш със себе си,

само със себе си.

Затова благодари на всеки, който ти дава тази възможност.”

 Гурджиев

„Твърде дълго избягвах тази тема. За необходимостта на мъжете да разрешат онези проблеми,които правят техния живот и живота на техните близки труден.

Може би, защото преди дванадесет години в кабинета ми съотношението жени –мъже беше 9 към 1, а сега вече е 6 на 4 в полза на мъжете……Избягвах темата,защото и аз бях роден мъж и моят живот беше подчинен на криворазбраната мъжка власт и защото невинаги съм разбирал собствената си мъжка природа… Мисля,че ние, мъжете, дължим голяма благодарност на онези жени, които без страх говорят, за да изразят не само собствената си болка в рамките на нашата сексистка култура, но и за да освободят мъжете и те да станат по-пълноценно себе си. Техният сърдечен зов помога на мъжете да погледнат по-осъзнато на собствените си рани и резултатът обслужва всички нас. Примерът на жените, които се борят за освобождаване от сянката на колективното, вдъхва смелост на мъжете да правят същото. Докато мъжете не изплуват от мрака, ще продължават да раняват жени и да се раняват един друг, и светът никога няма да бъде сигурно и здравословно място.Така че, работата, която вършим, не е само за нас, тя е за тези около нас. Въпреки, че неосъзнатите сили, обществените институции и идеологии,които движат нашия живот, притежават такава инерция,че човек не може да се надява на бърза промяна. Можем да работим по осъзнаването ден след ден. За раните. Причините. Лекуването.Защото неосъзнатото следване на обществени роли, ранява мъжете, като ги кара да раняват себе си и жените. Често се питам как жените започват да мразят мъжете и как мъжете започват  да се мразят  и да се страхуват един  от друг. Затова ще разкривам тайните, които не са нови за никой мъж, но всеки мъж  ги носи в изолация в самотното си уплашено сърце. За да може всеки мъж да погледне навътре в себе си. И да открие по-голяма вътрешна свобода.”

 

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

www.kremenastanilova.com

Статията е публикувана във в-к „Марица”, 2010 г.

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

 

 

 

Пътят към душевното здраве и зрелостта – да бъдеш майка и баща на себе си

Майчиното и бащиното отношение отговарят на соб­ствените потребности на детето. Рожбата се нуждае от безусловната майчина любов и грижа във физиологи­чен и психичен  аспект. След навършване на четири-шест го­дини детето започва да чувства нужда  от обичта на бащата, от авторитета и ръководството му. Ролята на майката е да му гарантира сигурност в живота,  а на бащата — да го учи, да го насочва, за да се справя с проблемите, пред   които  го  изправя обществото. В идеалния  случай  майчината  любов не се опитва  да ограничи растежа на детето, не поощрява неговата без­помощност. От нея се изисква да има вяра в живота, а следователно да  не прекалява  с  безпокойствата си около детето, за да не го „зарази” с тревогите си. Част от живота й трябва да бъде посветен на желанието де­тето да стане самостоятелно и в края на краищата да се отдели от нея. Бащината обич трябва да се ръково­ди от принципи и очаквания. Тя трябва да бъде въз­държана и толерантна, а не заплашителна и авторитет­на. От нея се изисква да осигурява на растящото де­те засилващо се чувство на компетентност и в края на краищата да му създаде условия да се превърне в са­мостоятелен авторитет, отделен от бащиния.

Най-сетне зрелият човек стига до момента, когато вече става майка и баща на самия себе си. Той има, тъй да се каже, майчина и бащина съвест. Майчината говори: „Няма грях, няма престъпление, което да те лиши от моята обич, от желанието ми да живееш и да си щастлив.” Бащината съвест казва: „Ти сбърка, не може да не понесеш някои последици на твоите деяния, а главното е, че трябва да промениш поведението си, ако очакваш да те обичам.” Зрелият човек не е зависим от присъствието на майката и на бащата като външни реалности, а ги е пресъздал в себе си. В противовес на концепцията на Фройд за свръх-Аз-а, той не ги е въз­приел механично, не ги е присъединил, а е вградил май­чината съвест в собствената си способност да обича и бащината съвест в чувството си на здрав разум. Освен това зрелият човек обича едновременно с майчина и с бащина съвест, въпреки че те сякаш са несъвместими.

Ако усвои само бащината си съвест, той ще стане груб, коравосърдечен. Придобие ли само майчина съвест, ще загуби ориентация за разумна преценка и ще пречи на своето развитие и на напредъка на другите.

В този процес — отначало привързаност към май­ката, после — към бащата, и накрая синтез на двете тенденции, се крият душевното здраве и пътят към зрелостта.

Из „Изкуството да обичаш” Ерих Фром

Материалът е подготвен от Кремена Станилова

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

Масажът – едно традиционно средство за лечение и възстановяване на тяло и психикa

Масажът е известен още от древността. Бихте ли ни казали нещо повече за произхода и историята на масажа.

Всъщност данни за масажа се откриват в исторически източници на редица древни цивилизации. Първите данни са от преди 3000 години от преди Христа, когато древните хора открили, че масажът е ефикасно средство за лекуване на травми. Освен това, в древна Гърция масажът е бил и средство за закаляване и повишаване боеспособността на бойците. А в римските бани е имало и отделения за масаж. Като грижата за красивата кожа чрез масаж и благовонни масла е била привилегия на висшите класи. Дори и праславяните в лечителските и знахарските практики са правили магически ритуали чрез масажни техники, като са вярвали, че масажът в една област отблокира верижно енергията и спомага за самоизцеляването на тялото.

– Какво представлява масажът и какви потребности задоволява?

Известно е, че кожата е най-големият анатомичен орган и докосването на новороденото бебе от майката гарантира задоволяване на сетивната потребност, но и спомага за интелектуалното развитие на децата. Докосването в ранна възраст спомага за опознаване на телесните реакции, както и за изграждане на добра самооценка и здрава емоционална връзка със себе си и с другите. Всички знаем, че когато някога ни заболи докосваме веднага това място инстиктивно и това е една естествена реакция за постигане на физически и душевен комфорт. Много е важно да се отбележи, че масажът освен техника е и обмен на енергия между масажиста и отделния индивид. Всъщност, енергетичния процес, който протича при масажиране в области на телесен блокаж действа като катализатор за протичане на даден физиологичен процес. Известно е, че психичното напрежение, което трупаме в отделни стресови ситуации, предизвиква мускулни блокажи, които пречат на биоенергията да протича свободно, и когато се хронифицират тези блокажи водят до хронични телесни болести. Имайки предвид, че тялото е разпределено на различни сегменти, които традиционната медицина свързва със жлезите с вътрешна секреция, а алтернативната медицина използва названието чакри, които означават енергитийни колела през които циркулира жизнената ни енергия. Така при масаж се индикират тези сегменти към по добър обмен помежду си, с цел свободно протичане на кръвния и лимфния поток, към съответните резервоари, играещи ролята на пречиствателна станция в организма. Добре е да се знае, че след масаж тялото може да има различни реакции, например мускулна треска, която е сигнал, че организмът се е рестартирал на някакво ниво, това е добър показател за раздвижена енергия –защото живата енергия се движи-спре ли, спира живота.

 – По какъв начин масажите биха могли да подействат и на психиката ни?

– Масажът е идеално пасивно средство за терапия на стреса, депресивни и тревожни състояния, синдром на прегаряне, и пр., тъй като при тези състояния, масажът е насочен най-вече към въздействие върху периферната нервна система и оттам към психологическо и мускулно релаксиране.

 – Какви са често срещаните заблуди свързани със масажа?

За жалост, нашата култура по отношение на масажа не е от най-високите и съществуват често объркани представи за това, какво е масажът. Държа дебело да подчертая, че масажите, които традиционно се практикуват, въздействат на сетивността, не на сексуалността. Разбира се, има масажи и масажисти, които практикуват под шапката на масаж, задоволяване на сексуални нужди. Оттам идва и заблудата, че масаж и сексуално въздействие е едно и също. Но не е! При нас има различни масажи, от по-леко въздействащи до по-силови, според състоянието, мускулната броня на клиента и психологичното му състояние, но масажните техники при нас изключват сексуално и ерогенно третиране.

 – Какви са видовете масажи?

– Масажните техники и видовете масажи са много и един добре обучен терапевт в основните масажи, може да направи свой ансамбъл и хореография на конкретен масаж с подчертано авторско излъчване, каквито са и масажите при нас.

Интервю във в-к „Хасковска Марица”

 

Теодора Панайотова

Антистрес терапии и масажи, Холистично студио „РЕА”

За повече информация кликнете ТУК: https://onlinelifeacademy.com/konsultatsii/antistres-terapii

За да изберете подходяща масажна терапия, запознайте се с нашите условия преди да позвъните!

Кликнете ТУК:  http://www.kremenastanilova.com/rea_21.html#.V_tF5eV97IU

 

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

Ако имаш проблем, кой кого държи? Проблемът – тебе? Или ти – проблема?

Или защо въпреки желанието, все не можем да решим определени проблеми.

Откъс от книгата “Сбогом, паника и стрес”, автор Кремена Станилова

Вярвате ли, че нищо не печелим нищо от проблемите си. Да, ама не! Макар проблемите да ни причиняват дискомфорт, хората имаме спомени от ранното детство, че ако не ни чуват, не ни задоволяват нуждата от внимание с добро, когато създаваме проблеми или сме болни, вдигаме на крак цялото семейно войнство и печелим цялото внимание, което ни трябва, тогава като възрастни сами си сътворяваме несъзнавано болести и проблеми. А те са нашият детски нелогичен начин да си задоволим потребността от утвърждаване, грижа и внимание, и макар да ни създават много главоболия и дискомфорт, ние си отглеждаме и поливаме проблемите.

Звучи ви абсурдно? Всъщност не е! З.Фройд нарича това „вторични ползи от проблема”. Та, когато имаме проблем, бива да си изредим всички вторични ползи от него. Само тогава може да се отвори пространство за решаването му. Преди да кажете „Искам да съм свободен от болестта или проблема.”, си задайте въпроса „Искам ли да се откажа от вторичните му ползи?”. Ако отговорът е „Дa”, имате шанс да заживееете поновому. И по-добре.

Ако имате паническо разстройство, тогава вероятният въпрос е „Готов ли съм да се откажа от желанието да печеля внимание и компания през болестта си и да се науча да понасям сам собствената си компания?”.

Ако имате депресия, вероятният въпрос е „Готов ли съм да се откажа от извинението, че съм болен, за да не правя нещата за другите, които ми тежат, и да се науча да поставям граници?”.

Ако имате алергия към прах, вероятният въпрос е „Готов ли съм да се откажа от желанието да контролирам другите, като ги карам да се съобразяват с мен и да ми подсигуряват чистота, и да приема, че никой не ми е длъжен да чисти в душата ми нещо, което аз считам за мръсно?”.

Ако сте с наднормено тегло, вероятният въпрос е „Готов ли съм да се откажа от желанието да заемам видимо място с теглото си и в същото време да държа хората на разстояние и да се науча да се науча да се отстоявам с поведението си, отколкото да се пазя с тлъстините си?”.

Ако все не ви върви, вероятният въпрос е „Готов ли съм да се откажа от позицията на жертва и да почна да поема отговорност за успехите и неуспехите си, като започна да действам, па каквото сабя покаже, и честта, майко, юнашка?”.

Може до безкрайност да продължат подобни въпроси.

Когато започнем да си задаваме тези въпроси, е необходимо да решим да се откажем от нездравото поведение и да заработим за поведението, което ни липсва, за решим този или онзи проблем.

Ако ли е „Не”, тогава приемете, че проблемът ви е несъзнателен избор, който сте направили. Покрай вторичните печалби, страданията са цената, която плащате. Вие решaвате.

Така че, ДИШАЙТЕ и ИЗБЕРЕТЕ! Страдание, тревога, напрежение? Или радост и спокойствие?

И двата избора имат емоционална цена.

Коя ще платите?

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

За поръчка на книгата “Сбогом, паника и стрес” кликнете

върху картинката

 

 

Черен петък в OLA цели 10 дни –

от 20 до 30 ноември, 2018 г.

Всички поръчали книгата “Сбогом, паника и стрес” заедно с онлайн курса “Психологически навигатор” до 30 ноември  вместо 88 лв. ще платят 70 лв. за двата продукта. 

Получавате книга с DVD и пълен онлайн курс за цялостна психологическа работа

За повече информация за курса кликнете върху картинката

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

Храната – тази евтина дрога. За психогенните хранителни разстройства – анорексия и булимия

Живeeм във време, в което изобилието на материални блага ни залива отвсякъде – огъващи се от изобилие на храна рафтове в хипермаркетите, луксозни списания, рекламиращи луксозна козметика – обещания за вечна младост, реклами, внушаващи, че е по-важно да имаш – а не да бъдеш, да изглеждаш – а не да живееш, да мислиш – а не да чувстваш. Съвременният човек е едно объркано същество, една глава, която се надсмива над латиноамериканските сериали, в които всички имат чувства и не се страхуват да проявяват своите емоции. Съвременният мъж иска да прилича на Рамбо, възхищава се на жени като Лара Крофт и се влюбва в жени като Барби. Съвременната жена се разкъсва между желанието да бъде мъж и толкова да не бъде жена. Нагълтала се със феминистки идеи, имитира мъжки роли или се събужда един слънчев ден с решението да изглежда като Барби и започва един  порочен кръг – живот шеметно въртящ се около диетите и сантиметрите. Живот определен само и единствено от Нейно Величество Храната.

Хранителните разстройства са два типа – анорексия и булимия. Анорексия невроза е съвкупност от симптоми, характеризирани с отказ да поддържаш собствената си телесна маса над или поне равна на минималното нормално  тегло за възрастта и ръста с разстройства във възприятието на тялото-например запазва се усещането, че са дебели въпреки,  че са немощно слаби. Булимия невроза се характеризира с болестен страх от надебеляване, неконтролируем глад и компенсационни поведения като повръщане, употреба на таблетки за отслабване, усилено практикуване на танци или спорт. Счита се че около 50% от анорексичните развиват булимия и терминът булмарексия бива изпозлван за хора с поднормено тегло, които преяждат и се прочистват. Има значителна разлика между булимици и булимици-анорексици. Докато и двете групи споделят изключително внимание и обсесия от размера на теглото, истинските булимици са с нормално и малко наднормено тегло, имат менструация, склонни са и към периоди на нормален прием на храна. Една булимичка не се страхува и не избягва нормалното тегло и вижда по-реално телесното си тегло и форми, което обаче не се наблюдава при анорексичните.

Причините за хранителните разстройства са комплексни и никога дължащи се на един единствен фактор. Някои психоаналитични теории описват определени фактори в отглеждането на момичетата, връзката между  майки и дъщери, което води до подтискане на нужди, отхвърляне на чувства (особено на гняв), неприемане на собственото тегло в момент, в който то започва да прилича на това на майката (която се свързва с характерова травма) по време на пубертета. Булимията при мъжете често се асоциира с конфликти свързани със сексуалната идентичност. По-младите мъже, несигурни в собствената си мъжественост, често са вманиачени в придобиването на мускули и ваене на спортни тела. И тук, в основата, отново лежи стремежът да изглеждаш, а не да бъдеш.

Не малко влияние имат и медиите. Хората в западните страни,включително и страните от бившия източен блок, биват заливани от вербални и зрителни послания, прокарващи идеята за перфектност. Едно дете вижда над 30 000 телевизионни реклами всяка година. Също това дете гледа средно по 20 часа телевизия всяка седмица плюс дузина списания, където щастливите и успели хора са актьори, певци, модели, които винаги са млади, слаби с приятен бронзов тен. Според списаниe Health 35% от жените показвани по ТV са с поднормено тегло, докато само около 5% от зрителите са с тегло под нормата. В съпоставка – всички глупави и неуспели герои се представят от стари, грозни и дебели актьори.

Според същото списание Health, само 5% от жените по телевизията са с тегло над нормата, а 25% от зрителките са затлъстели.

Посланията, които изпращат медиите са: “Ти не си приеман такъв какъвто си. Единственият начин, да бъдеш приет, е да си купиш нашият продукт и да се опиташ да изглеждаш като нашия модел, който е 1,80 висок и носи 36 номер дънки (и вероятно е анорексик). Ако не успееш, продължавай да купуваш продукта. Има надежда”.

Подобни многобройни реклами за сваляне на телесно тегло се наблюдават по всички канали на българските телевизии (ефирни и кабелни) от началото на 2005 г. В същото време текат реклами на чипс и шоколад, придружени с множество визуални и слухови ефекти стимулиращи апетита.

Разликата в медийните образи на успели мъже и жени е интересна. Жените са само млади и слаби. Мъжете са по-млади или по-стари, но задължително силни физически и социално успели. За мъжете посланията са че власт, сила и компетентност са ключ към успеха.

Тези разлики се отразяват и в мъжкия и женския подход към промяната и усъвършенстването. Мъжете започват да вдигат тежести и да вземат протеини за натрупване на мускулна маса. Това може да се счита като форма на булимия и анорексия или орторексия (желание за здравословен начин на живот).

Когато една жена желае промяна започва диета, за да стане слаба, и по този начин приета и успешна. Тези медийни стереотипи обясняват защо около 90% от хора страдащи от хранителни разстройства са жени и само 10% са мъже.

През последните години и в България проблемът за хиперконсумативните разстройства заема своето място в женските списания, но в никакъв случай тези статии не са убедителни, тъй като са обградени от реклами с анорексично изглеждащи жени рекламиращи дрехи, козметика, пластични операции. Всички продукти, които внушават индиректно, че да си такъв, какъвто природата те е създала, е неприемливо.

През май 1999г. в сп. Health е публикувано проучване, показващо ефекта на медийните образи върху самооценката на жените и възприемането на собствените им тела.

През 1995г. жителите на о-в Фиджи са считали пълнотата и закръглеността за приемлива. След 1998г. – 38 месеца след построяването на първата телевизионна кула на острова и съответното рекламно нашествие се наблюдава бум на хранителни разстройства сред момичетата от о-в Фиджи.

В друго проучване се сочи, че 50% от жените, които гледат 3 нощи от седмицата телевизия, са склонни да се възприемат като твърде дебели или големи. От друга страна,,хранителните зависимости са традиционно асоциирани с т.нар. Кавказка група (с преобладаващ процент испанци, италианци и евреи,гърци-включително и ние българите), където са преобладаващи културните схващания за изключителната важност на храната.

 

Проучване сред читателите на популярно модно списание показва висок процент неудовлетворение от формата на тялото сред момичета емигранти в Америка от Кавказката група, така както и сред афроамериканки и такива от азиатски произход.

Направен е изводът, че сблъсъкът между традиционното схващане за храната като символ на здраве и богатство и американските идеали за стройно тяло е онзи културен фактор отключващ хиперконсумативните разстройства. Анорексията се наблюдава в горните социални слоеве, докато случаите на булимия невроза са многобройни сред слоевете с по-нисък социоикономичен статус – там, където семейството се оказва пазител на традиционните културни схващания.

Проучването показва, че в другите страни, където пълнотата се счита за привлекателна и се свързва с просперитет, плодовитост, успех и икономическа сигурност, случаи на хиперконсумативни разстройства почти липсват. Такъв е примерът с мюсюлманските страни, където социалното поведение на жената е ограничено от диктата на мъжа. В Индия, Хонг Конг, в Средновековна Европа идеята за гладуване се е свързвала с религиозното вярване за духовна чистота, а не със съвременната идея за слабост и елегантност.

Но каквото и да е влиянието на културните представи, семейният фактор се счита за ключов за оформянето на характеровата почва, върху която да разцъфтят хранителните разстройства. Впрочем тя е същата и за наркозависимите

Хората, страдащи от хранителни разстройства, проявяват тенденция към перфекционизъм, високи очаквания и претенции към себе си и околните.Въпреки непрекъснатите си постижения, те се чувстват неадекватни и в известна степен дефектни. Обикновено през техните очи светът е или черен или бял – без нюанси, само добър или само лош, има само успехи или само поражения.

Голяма част от страдащите от булимия и анорексия имат проблем със сексуалността. Друга част са фиксирани в контрола над себе си и другите – винаги печелещи, но усещащи се дълбоко в себе си уплашени и безпомощни.

У голяма част от булимичните и анорексичните липсва чувство на идентичност, опитвайки се да се самоопределят чрез изработване на социално одобрявана фасада.

Те намират следния отговор на екзистенциалния въпрос “Кой съм аз?”, демонстрирайки: “Аз имам перфектно тяло следователно аз съм Аз”. Означаващо: “Чрез перфектното тяло ще получа любов, внимание, успех!” Хората с хранителни зависимости са гневни, но тъй като търсят социално одобрение и се страхуват от критиката, не изразяват своя гняв по здрав начин директно.

Наблюдава се т.нар. садомазохистична верига: натъпквам гнева си с храната, изхвърляйки я – изхвърлям гнева си – при булимичките. Гладувам, наказвайки себе си, но бивайки болна, наказвам и вас – значимите други – за всички незадоволени мои потребности-при анорексичните

Хранителните разстройства водят своето начало далеч в детството-между 6-12 месец. Детето се ражда “табула раза‘т.е.чиста дъска- и единствената му потребност в първите месеци е да се чувства на топло и сигурно до тялото на мама. Бивайки кърмено, то усеща тази топлина и приемане. Съвременната майка, която се разкъсва между майчинството и желанието да се реализира професионално, скоро престава да кърми бебчето и то се сблъсква с първата голяма измама – биберона с млякото. “Детето плаче – дай му да яде!” “Детето плаче – дай му бисквитка!” “Детето иска внимание – купи му шоколад!” Постепенно родителите без да съзнават предлагат храна вместо любов. Храната, която става, най-добрия приятел и враг, когато неистово се нуждаем от любов. Всички родители обичат децата си, но го показват по един материален начин, купувайки бонбони и играчки. А всичко, от което се нуждае едно дете е, когато каже: “Мамо, гуш!” – да усети топлина и сигурност, а не да получи бисквитка.

Бедата е, че обществото ни се прави, че хранителни зависимости няма. Защото една анорексичка, или булимичка, или една затлъстяваща от хиперфагия, не е социална заплаха, така, както е един наркоман. Тези момичета умират тихо без това същото общество да си дава сметка за драмата на техния живот. Живот – диктуван от “най-евтината и социално приемлива дрога – храната”

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

http://www.kremenastanilova.com

 

Публикация в-к „Марица” 2009 г.

Биоенергетиката – основа на телесно-ориентираните психотерапии

Всяко живо същество – човек или животно – се води от три универсални принципа:

първо – принципът на удоволствието, който повелява, че стремежът към приятни изживявания е природно заложен и удоволствието е крайна цел на всеки поведенчески акт;

второ – принципът на властта, т.е., стремейки се към по-голям достъп до удоволствията в живота, търсим по-висок статус в семейството или обществото, като гарант за свободния вход за осъществяване на първия принцип;

трето – принципът на реалността, който пък е определящ за осъществяване на първите два принципа, т.е. когато неправилно преценяваме реалността в нас и извън нас се сблъскваме с хиляди пречки по пътя към удоволствието и властта.

 

Тези пречки са съпроводени с отрицателни душевни и телесни преживявания, които всъщност са стреса. В малки дози стресът е добър мотиватор за постигане на целите ни, бивайки психологически и физиологически отговор на събитията, които нарушават нашия баланс. Когато се изправим пред „заплаха” за нашето съществуване, защитите на организма ни се включват на „висока предавка” под една инстинктивна и автоматична заповед : „нападай или бягай”. Телесният отговор на тази заплаха се проявява с лавина от биологични промени в резултат на интензивното освобождаване на стрес хормоните – адреналин, кортизол и норепинефрин, а именно : кръвта нахлува в големите мускулни групи, подготвяйки ги за бързо бягане или борба, зениците се разширяват, за да преценят действителността по-бързо, кръвната захар се покачва, за да даде енергия при ускоряването на времето за реагиране; в същото време телесните процеси, които не са важни за непосредственото оцеляване, се забавят и потискат – а именно храносмилането, репродуктивността, имунните защити. Така стресът се явява онзи фактор, които е помагал на нашите прадеди от каменната ера да се справят с физическите заплахи, но в наши дни вече стресът е отговор не толкова на физически, колкото на психически заплахи – грижите за болни деца и роднини, скандал с приятел, притесненията за неплатени сметки и кредити, натискът да свършим нещо в срок и т.н. – предизвикват същите телесни и психични реакции както и физическите заплахи в древността. Както бе споменато, в малки дози това е здравословно, но ако това е ежедневие, толкова по-трудно е за организма да „изключи” и всички жизнени процеси да се нормализират след притеснителното преживяване. Това се изразява в постоянна мускулна възбуда и втвърдяване на онези мускулни групи отговарящи за реакциите от типа „нападай или бягай” – като под нападай се разбира влизане в ситуацията или избягването й. Когато онази енергия, която се задържа в тези мускулни групи и не се освободи, така както в акта на действителната атака или бягство в природата, тялото плаща висок данък – то е подложено на непрекъснат риск от сърдечна болест, затлъстяване, инфекции, тревожност, депресия и други подобни.

Така, наблюдавайки връзката между тяло, емоции, мисли и биоенергия – двама американски психотерапевти проф. А. Лоуен и д-р Пиеракос – създават две биоенергетични школи. В основата на тези терапевтични подходи е разбирането за свободното протичане на биоенергията в цялото тяло като гарант за добро физическо здраве и преживяване на положителни емоции. Бива разработена система от специални упражнения, които по същество са древни източни практики, поизтупани от праха и обогатени с новите постижения на съвременната медицина и психотерапия. Тези упражнения позволяват на човек да се докосне до своите напрежения и да ги освободи с подходящо движение. Важно е да се помни, че всеки блокиран мускул блокира определено физическо движение, и като следствие се явява хронично-болестния телесен процес и емоционална потиснатост. Например: при получаване на лоша новина диафрагмата ни залпово се затваря, блокирайки стомашните мускули, за да не се преживеят негативните емоции, които се преживяват в стомаха, под слънчевия сплит – това обаче води и до силен раменно-шиен блокаж, за да се изолира мисълта от емоциите и да се вземат бързи рационални решения. Когато тези блокажи не се разблокират след отминаване на заплахата – започват телесните симптоми – като главоболие или стомашни болести. Т.е. тази система от биоенергитични упражнения предизвиква отблокиране на мускулите, а с тях и свободното преживяване на емоциите, които са задържани в тях. Задължително е тези упражнения да бъдат ръководени от специалисти, защото е възможно да доведат до „отпушване” на непреработени психични проблеми. Често към тази биоенергетична система са включени интензивни дихателни техники, които да снабдят тялото с кислород и специални масажни техники, за помагане на процеса на отблокирането. Като резултат тялото преживява истински енергиен подем, придобива усещане за жизненост и увеличава потенциала си за справяне с емоционалните проблеми.

 * Биоенергетиката е техника, която с успех се прилага в неорайхианския психотерапевтичен подход,  чийто основател е швейцарският професор, Валдо Бернаскони.

Подход, който сам по себе си  е холистичен, и  предлага третиране на един човешки проблем през трите възможни врати – мисли, чувства и телесни реакции.

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

http://www.kremenastanilova.com