Креми, здравей!
Пиша ти сега обратна връзка, но ще ти напиша и след като ги мина и повторно дните:). Та, ще започна с Лунната медитация, а и нея направих и преди малко…Първо, Креми, благодаря ти за тази медитация, ако знаеш от колко години си търсех така да кажа “моята медитация”, а тази, припознах си я. Така, аз съм израснала край реката, така да се каже. Всяко лято ходехме на Дунава на палатка и ми беше лесно да усетя всичко, към което да се насоча в медитацията. Обаче първо ми изкочи реката, лодката в реката и всички други неща, които бяха приятни като усещане, но реката, с нейните течени нагоре, надолу…и кораби, много движение нещо…ами просто преместих лодката в езерото, където е спокойно и всичко е леко…някак си хем прибиращо навътре, хем поемащо от всичко от картината, която виждах, усещах…/даже, Креми, тогава ми изникнаха и едни мотиви от една от музиките от медитациите към диска на “Сбогом паника и стрес”, а минаха близо две години, откакто я бях слушала/. А иначе обобщено….ами то, то е малко като домино сякаш…едно води до друго…Ами, кво да кажа, питаха ме кво съм променила, изглеждала съм по друг начин 😉 Ама то аз и така се чувствам, харесва ми да се чусвствам така. Да, някои промени в мен бяха започнали да се случват от преди курса, но с него сякаш, ами все едно като тласък подейства. Започнах на моменти и да забавям темпото. Това за ставането сутрин и закуската, еми получи се. Все по-често започна да ми се случва да правя осъзнато някакви ежедневни дейности. Това за изолирането на страничния шум и картина също ми се случи няколко пъти, без да го правя целенасочено, а усещането, ох, великолепно е, да. Креми, има още доста нещата, за които, мога да споделя, ала обобщено казано…този курс за мен действа хем на излъчването, хем на усещането за мен самата, хем извади някои натъпкани емоции, дето както казваш..да си ги обгрижа. Хем психотерапевтично, хем и Таро…ама и бая чаши ми се падаха тея две седмици 😉
Креми, благодаря ти!
А.Паскова