Публикации

Женската мизогиния Кое ни кара да презираме собствения си пол Да си обясним стремежа за дистанциране от другите жени

Нужно ли е днес, в атмосферата на дискусии за феминизма и равноправието, да се доказва,че жените не са по-лоши от мъжете? Учудващо,но да! Убеждението, че на женския пол нещо не му достига, отношението към жените, като към предимно глупави създания, слаби или опасни – всичко това е МИЗОГИНИЯ – или женомразство. Ширещо се в обществото като невидим слой, понякога в умилително-покровителствена форма, то е останало в народните мъдрости /”кокошката не е птица,жената не е човек”/ и даже във философските трудове. Шопенхауер е предлагал жената да се счита за нещо от рода на „междинна степен между дете и човек”,  а Ото Вейнингер радикализирал тезата и заявил, че „жената е нищо”. В резултат се появяват книги със заглавия като:”Краят на феминизма:с какво жената се отличава от човека”, и не трябва да се приемат като частен случай на мракобесие.                        

ОПРАВДАВАНЕТО НА ИЗНАСИЛВАНИЯТА НА ЖЕНИ И ШЕГИ ЗА  „ЮНИЦИ –крави за разплод”- СА САМО ЧАСТ ОТ ОНОВА, КОЕТО ПРАВИ МИЗОГИНИЯТА С ОБЩЕСТВОТО

В съзнанието на хората, засегнати от мизогиния, мъжът зад волана на скъпа кола си е изработил парите за нея, а жената ги е „изцедила” от някого, и сядайки да кара веднага става причина за смъртна опасност на пътя. На свой ред ум, решителност и способност логически да разсъждава, едва ли не по право се дава на мъжа още по рождение. Подобни стериотипи позволяват хората да се делят на висш и по-лош сорт, касаейки всички сфери на живота и създавайки сложната йерархическа мрежа, в основата, на която е мнението, че жените понякога или във всичко отстъпват на мъжете.Тази патриархална теза, която много хора приемат за аксиома, определя конфигурацията на властните отношения в обществото, създава платформа за дискриминационни настроения по полов признак и формира поле за неравни възможности.

Обаче не бива да се мисли, че мизогинията е свойствена само за мъжете. Съществува понятието”вътрешна мизогиния”, когато жени поддържат стериотипите, че всички жени са мръсници, че жените не могат да мислят логически, или „сама си го е търсила”, съгласявайки се,че това е „неоспоримо” и „си е така”.

Проблемът за вредата от вътрешната мизогиния е издигнат от феминизма и именно той предлага и започва да използва практики за нейното разпознаване и ликвидиране. Проследявайки примери и женомразски фрази – маркери сред жените, феминистката оптика дава възможност да си изясним как ставаме агенти на самодискриминация, какви последици има това и как да се борим.Толкова негативно отношение към собствения пол е като че ли парадоксално, но тъй като е повсеместно, женската мизогиния не шокира никого. При това, демонстрирана от свои, негативната оценка на „слабия пол”предизвиква по-голямо доверие и изглежда неоспорима даденост, с която се съгласяват самите жени.

Мизогиния се лее от радиото чрез гласа на Ирина Алегрова/”всички жени сме мръсници”/, от страници на женски списания /”по-лесно общувам с мъже”/ и даже от устата на известни активистки/ ”милиони тела,които желаят слабост и подчинение”/. И като умножим многократно тези реплики,които звучат всеки ден, става ясно,че проблемът не е за подценяване.

Подчертаното презрение, а и ненавист, не са случайни и не са от добро. Започваме да използваме тези вътрешно-мизогинични практики по принуда, често несъзнателно, разчитайки на дивиденти като социално одобрение. На първо място това дава усещане за принадлежност към мъжкото, по-привилигировано общество, повишаване собствения статус в сравнение с другите жени и накрая дава по-комфортна позиция в условията на патриархата.

Признак на повсеместно ширеща се  мизогиния е,  че се счита, че винаги от жената зависи доброто отношение на мъжа, винаги от нея зависи семейството да няма проблеми, т.е. тя е отговорна как ще се стече една връзка. Това засилва проблемите в една връзка, още повече ако жените вярват в това, и провокират по този начин мизогинията от страна на мъжете.

Сигурно много от нас могат да си спомнят как избират изключително мъжки кръг за по-лесно общуване, възпроизвеждайки патриархалната логика и потвърждавайки, че с жена „няма за какво особено да се говори”.

ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ –  ТОВА СА АБСТРАКТНИ ГРУПИ, ИЗМИСЛЕНИ И НАТОВАРЕНИ С ОПРЕДЕЛЕН СМИСЪЛ ОТ НАС САМИТЕ

Подобни предубеждения срещу собствения пол поражда и традиционното разделяне на професиите и интересите на следния принцип: умни -„мъжки”/спорт,наука,политика/ и глупави „женски”/плетене,кулинария,мода/.

Като резултат ”женски разговори”, ”женски мисли”и „женски интереси” в обществото се определят като несъдържателни, безсмислени и нищожни -и тези възгледи все по-често се споделят и от жени.

Друго,което определя женската мизогиния, е йерархията сред жените. Женските роли са ограничени от различни рамки – националност, телесно съответствие на канона, възраст, репродуктивни способности, сексуалност и т.н. На тези основания се формира и някакъв унифициран идеал за жена. Цялото разнообразие от личности, характери, увлечения и способности се свежда до една единствена позиция: жена с фиксиран набор от предписания и възможности. Това на свой ред принудително класира йерархически жената  в зависимост от съответствието на шаблона и я кара да се състезава с други жени за правото да бъде по-добра от себеподобните, а не да се наслаждава на своята уникалност.Т ози ефект на постоянната „женска конкуренция”дава и публичната радикализация на „змийската”, враждебна същност на жената, подхранваща недоверието към другите жени, а също подлагаща на съмнение възможността за пълноценна женска дружба и взаимопомощ.

Вътрешната мизогиния, също така ,се концентрира там, където битува позицията”сама си е виновна”-където се търсят и намират причините за побои или изнасилвания на жени. В коментари към нашумялата трагедия на Татяна Андреева може да се види още една страна на вътрешната мизогиния по отношение на изнасилванията: мисълта, че не е по женски да се самоотбранява. Жестоката „нормалност”на жената предполага,че не е възможна активна защитна позиция, а е и наказуема като престъпление. Мизогиничното послание на трактовките на тази история е в това, че „нормална”жена : А)Няма да се окаже в мотел; Б) Няма да се окаже в ситуация да бъде склонявана за това, което не иска /принудителен секс/. В) Ще разбере предварително опасната ситуация и по принцип няма да попадне в нея. Ако жена е попаднала в такава ситуация, значи нещо не е наред с нея. Тя е провокирала изнасилването, според такива разбирания.

МИЗОГИНИЯТА СЕ ПОДНАСЯ КАТО ИЗМИСЛЕН И
НЕСЕРИОЗЕН ВЪПРОС В СВЯТ, КЪДЕТО ИМА”ПО-ВАЖНИ”ПРОБЛЕМИ

Освен това, мизогинията се поднася като въпрос измислен, несериозен и неполитически в свят, където има по-важни проблеми. При самия термин мизогиния, както и при феминизма се е натрупал негативизъм – в резултат вместо да се осветяват проблемните зони в живота на жената, самите тези понятия изискват оправдания и обяснения още на входа на обществените дискусии. Добър пример е неотдавнашната бурна дискусия по повод използването на думата „юница-крава за разплод.” Позицията на феминистките, настояващи на неуважителния подтекст на тази дума, и свързването й с по-страшни форми на дискриминация на жените, се възприема от много като „женска глупост”, нямаща нищо общо с решаване на сериозните проблеми.

Арените за женомразство не са единични и не се ограничават  със спорове във Фейсбук за”юниците”. Ако в професионалната сфера директорки си подбират персонал, изхождайки не от професионалните и лични качества на потенциалния специалист, а от нежеланието да работи в женски колектив – това е вътрешна мизогиния. В академична среда жени могат да блокират институционалното развитие на жени, като активно издигат  мъже в академичната кариера, поставяйки на везните не научните постижения на кандидатите,а половата им принадлежност.Телестност, сексуални практики, отношения със собствената репродуктивност – са сфери, където каноничните представи за ”нормалност” се обособяват в система, откриваща и стигматизираща ”ненормалните”. Такъв род действия и практики поддържат пламъка на вътрешната разединеност и ненавист на жените една към друга, разгаряйки го не само отвън, но и отвътре.

Да виждаш мизогинията около себе си – значи да разбираш,че някои неприятни моменти в живота могат да бъдат свързвани не с отношението към конкретна жена, а с отношението към нея като част от група хора от определен пол с унифицирани признаци. ”Ти си глупачка, не защото си глупава, а защото си жена”.Агресията и презрението към дадена група могат и трябва да бъдат анализирани. А после да се реши, да се задават ли въпроси само за това, какво да се прави с агресията, или да се опитаме да се откажем от собствените рамки на комфорт и да си изработим собствена позиция относно конкретни хора/а не техния пол/, стараейки се да преодолеем рамките на мизогиния. Може да се окаже, че всяка от нас използва мизогинични формули в живота си – кодовете не се разпознават така лесно..Разпознаването им ще помогне да се осъзнаят собствените предубеждения  и предразсъдъци. Изваждайки ги на повърхността, правейки ги  видими – е крачка по отношение поддържането на всички жени в тяхното разнообразие и не на последно място към самата себе си.

Да  отстояваш интересите си, да си активистка, с удоволствие да домакинстваш, да се стремиш към добра кариера – всяка активност е добра, докато не се приеме, че е единствено вярна за всяка една отделна  жена в света. Оправдаването на изнасилването на жени и шегите за „юниците” е само част от това, което прави мизогинията с обществото. Когато женомразството стане плътен и определено реален фон в живота на всеки човек, обществото се разделя в зависимост от риториката на патриархата. Като противоотрова за нас може да послужи разбирането, че”жени” и „мъже”са абстрактни групи, измислени и натоварени с определен смисъл от нас самите. Но нали преди всичко сме хора. Глупост, решителност, емоционалност, желание за деца, професия – в голямата си част всичко това касае човека.

От какъв пол е тя или той е от второстепенно значение.

Като цяло, вътрешната мизогиния може да се нарече ефективен инструмент за разединение на жените. 

Пелена от предразсъдъци,стереотипи,клишета и ненавист обгръща патриархалното общество,създава йерархия при жените, внушава унифициран вариант за „норма”в нашето поведение, изисквания, очаквания един към друг и от себе си.

Освен това,вътрешната мизогиния отдалечава невероятно много жените от нас. Тя ни разделя, а също така ни кара да гледаме един на друг през призмата на вечна конкуренция. И от тук се подхранва и мъжката мизогиния.

За мъжката мизогиния очаквайте следващата статия скоро ТУК.

Превод от руски за OLA: Кичка Иванова

Текст: Елена Низеенко

Източник: www.wonderzine.com

Изворът на жените – La source des femmes

Изворът на жените – La source des femmes

Изворът на жените е филм, който е представен от т.нар. „Европейско кино”, което няма почти никакви прилики с комерсиалното, ефектно и в крайна сметка лишено от каквато и да било дълбочина, символика и познавателна стойност холивудско кино. С това кратко въведение искам да кажа на любителите на холивудския комерс, че е безмислено да си губят времето с филма.
Отивайки към киносалона бях с настройката, че филма няма да ми хареса, защото аз също съм повлияна от лъскавината и празнотата, лишената от съдържание и смисъл поп халтура /работа извършена некачествено, небрежно, за пари, както и резултатът от нея/.
Още първите няколко минути от филма опровергаха първоначалната ми настройка и приковаха вниманието ми с въздействащата музика и песни. Въпреки тежкия начин на живот, който водеха, жените пееха и танцуваха. Сюжета на филма е на пръв поглед битово-социален.
Едно бедно ислямско село не разполага с водопровод, жените ходят далеч в планината, където се намира извор. От там те носят своята вода. Умишлено употребявам думите „своята вода”, защото никой от техните съпрузи не се интересува с какви усилия и при какви нечовешки условия жените осигуряват водата за домакинството.
Всички жени в селото са помятали и губили децата си минимум по три пъти средно, защото са принудени да носят вода от планината, дори и по време на бременностите си.
Гледайки този филм си даваме сметка как в някои части на света, неграмотността и липсата на образование, тълкуването и четенето на Корана, според както изняся на мъжете, поставят жената в по-лоша позиция от животно. Тя бива третирана по-лошо и от животно.
Лейла, главната героиня е сравнително образована млада жена. Тя може да чете. Прочитайки откъси от Корана на имама на селото, Лейла успява да го убеди, че мъжете и жените са равни. Факт, който е записан в тази тяхна свещена книга. Това нейно смело действие позволява „женската любовна стачка” да продължи.
„Любовната стачка” представлява лишаване на съпрузите от секс до изпълняване на искането на жените, в селото да бъде построена чешма. Това е и основния сюжетен мотив, около който се изгражда филма.
И това е от една страна покъртително, защото показва, до каква нищожна степен е сведено значението на жената. Исляма, възниквайки след Християнството окончателно унищожава езическите култове към Богинята – Майка и нейното земно превъплащение в жената и прави от последната едно незначително, омразно създание, необходимо само, за да задоволява сексуалните потребности на мъжа и да ражда деца до пълно изтощение и смърт.
От друга страна този сюжет намеква за Силата, криеща се в женската вагина и утроба. Единственото оръжие, което сякаш по ирония новите патриархални божества са оставили на жената.
А може би греша? Възможно ли е Богинята – Майка да се е подиграла със своите религиозни братя /християнство и ислям/ и да е запазила в крайна сметка за себе си последната дума, в тази космическа битка?
О там нататък филма изцяло почива на добре поставен символизъм. „Извора на жените” се намира високо в планината, до него сте стига по каменист, сух и обрасъл с трънаци път. Тоест пътя към женския извор, към любовта на жената, към нейната вагина и утроба не е и не бива да бъде лесен и лесно достъпен. Това е и една индиректна критика към освободеното сексуално поведение, което ние свободните, образовани и равнопоставени с мъжете европейки и американки имаме.
Богинята – Майка пази ревниво своите могъщи и тайни оръжия, но тя нама да ги дари на повърхностни и плиткоумни женички, които дори не знаят каква Сила притежават. Това са секс-бомбите от кориците на списанията и модните подиуми /до колко са все още „секс” е спорен въпрос, защото са кльощави анорексички/.
Не! Тайните на Извора на Жените, Богинята ще дари на жените от ислямския свят, защото точно те се нуждаят от тях.
Лишаването на мъжете от секс до построяването на чешма в селото е друг символ. Той ни показва, че лошото отношение на мъжа към жената, липсата на прояви на обич и нежност, на уважение и почит, прави така, че „женския извор” на любовта и насладата вътре в тялото на жената да пресъхва. От това страда мъжа. Той става гневен и агресивен, невротичен на модерен психологически език. А от там и болен. Болният и слаб мъж не е добър и полезен за семейството си. Нещо повече той е ненужен.
В крайна сметка жените от филма получават така необходимата за всички чешма. Чешмата и течащата от нея вода, могат да символизират много неща, но нека за целите на филмовия анализ да разгледаме тези два символа като олицетворение на пениса и спермата.
Това тълкуване ще ни покаже до каква степен мъжът и неговото правилно отношение към жената е от жизнено важно значение за добруването и щастието в семейството. От чешмата в селото зависи благоденствието на цялото село. В умаления модел на мъжа и жената, от Силата на Пениса зависи Силата на Вагината и Утробата. И обратно.
В този смисъл – войната между половете е действие водещо до безплодност и немощ, до безводие и страдание. До болести и смърт. Там където „Извора на Жените“ е пресъхнал, няма Чешми. Няма здрави и силни мъже и красиви и щастливи жени.

Автор: Юлияна Шапкарова, психолог
Статията е взета от: http://sexnature.org/semejna-psihologiya/izvora-na-zhenite-la-source-des-femmes.html

Филмът, разпределен в 5 части, с български субтитри можете да гледате ТУК: https://www.vbox7.com/play:a6ef397857