Публикации

Мъжката идентичност – пътища и възможности

Какъв е пътят на мъжа в търсене на собствената му мъжественост, лутайки се между традиционно вменената му идея за мачизъм и придобилата напоследък популярност идея за метросексуалния мъж. Всъщност, в едно изказване Русо обобщава: „Мъжът е мъж само в някои моменти, жената е жена през целия си живот.” Сякаш за мъжа половата принадлежност не е достатъчна, а той трябва поведенчески да доказва, ежедневно, че е мъж.

Не са малко напоследък случаите на привидно силни мъже затанцували опасния танц на зависимостта  ежедневно с алкохола, твърдата дрога, секса. Интересно, думата зависимост е в женски род. Също така, зачестяват случаите на мъже, страдащи от хистерични пристъпи, а известно е, че хистерията до миналия век е свързвана само с представителите на женския пол. Какво е това? Криза на идентичността, или просто поредния опит на всяко живо същество да инкорпорира в себе си както мъжката, така и женската страна, ин и ян, анимата и анимуса, без чийто баланс, нито мъжете, нито жените бихме се чувствали добре в кожата си.

Във филмите все по-често се прокарват образите на коравия мъж-героите на Слай Сталоун, Арни, Брус Уилис и т.н. Това е един недостъпен образ на мъжествеността, точно толкова фрустриращ обикновения мъж, колкото и свръхслабите модели и Барбита фрустрират жените. Двама американски учени обобщават четирите мъжки заповеди на мачизма така:

  1. No sissy stuff или никакви женски истории – т.е. мъжът трябва да потисне цялата си емоционалост, която е колкото женска, толкова и мъжка характерна черта. Емоциите, които потиснати продължително време изплуват под формата на симптом-инсулт, инфаркт, депресия и др.
  2. Мачото е big wheel или важна клечка, той трябва да доказва превъзходството си пред други мъжкари чрез успеха, който е достигнал или властовия статус който е заел.
  3. Мачото е sturdy oak или здрав дъб – той трябва да не се огъва, да бъде независим, да разчита само на себе си.
  4. Give’em Hell – Дай им да се разберат! Мачото трябва да е агресивен, дързък, да рискува въпреки,че инстинкта може да подсказва по-здраво поведение.

Ако тези послания се предават от поколение на поколение, то стресът от осъзнаването на обикновения мъж за невъзможността да влезе в този модел е болезнен. Макар и осъзнавайки собствената си ограниченост като човешки същества със своите несъвършенства, мъжете подсъзнателно ги следват до саморазруха.

Като отпор на години налагания мачизъм и опит да се даде реабилитация на  емоционалната, пасивната страна, т.е. онова, което се родее с представата за женското, се роди метросексуалния мъж, представител на, който е например Дейвид Бекъм. Тази тенденция е недолюбвана от привържениците на традиционния мачизъм, но е факт. Метросексуалът е мъж, който има силна нарцистична нагласа – интересува се от себе си, глези се, купувайки се гелове, посещавайки козметични салони за педикюр и маникюр, със същата страст, с която вдига и железата във фитнес салона. Той живее в големите градове, метрополиите, от където идва и името, въпреки традиционният и неверен каламбур, че метросексуалът е този, който прави секс в метрото.

Метросексуалността няма нищо общо  с хомосексуалността, тя е по-скоро поведенчески хермафродитизъм, в който част от  новите мъже сякаш се чувстват по-добре.

Но всъщност метросексуалността, според списание Insight, е само една мимикрия, поведенчески опит да се събере анимата и анимуса, докато дълбоко в себе си мъжът в все още е подвластен на законите на мачизма. Това е само външен опит на вътрешна невъзможност мъжът да  преживее и обикне и мъжката, и женската страна в душата си. Несъмнено ролята на родителите е огромна в този процес – от една страна е способността на майката „пусне” сина си, да го отбие, да му позволи да попадне под влиянието на баща си. Но колко са майките, които изграждат нездрави връзки със синовете си, поради неуспеха си да осъществят здрави и пълноценни отношения със съпрузите си? Защото едно момче има нужда да се откъсне от влиянието на женското и да се приобщи от бащата. В много примитивни племена това е бил процес, който се нарича инициация, когато цялото племе провежда ритуал на откъсване и момчето спира да е син на майка си, за да влезе в клана на мъжете.

Всичките тези разнородни тенденции във оформянето на един мъж, пораждат напрежение, несъответност, дискомфорт, които намират проявление под формата на няколко комплекса. Кои са те според списание Insight?

  1. Синдромът на завист към успехите на жените, който се изразява в невероятен дискомфорт у мъжа, особено ако съпругата е с по-висок статус.
  2. Синдромът на Наполеон – от който страдат ниските мъже, който ги кара да се стремят към компенсаторни постижения във властта или бизнеса.
  3. Синдромът на загубеното време – Стремеж у мъжът на средна възраст да живее на бързи обороти, осъзнавайки биологичните си и възрастови ограничения – не случайно това е и причината за инфарктите между 40-50 годишните.
  4. Синдромът на Херкулес, който служил като роб на лидийска царица Омфала – често мъжете принудени да работят при жени началнички преживяват двоен стрес.
  5. Синдромът на оплешивяването – доста мъже преживяват оплешивяването като сбогуване с мъжествеността си.
  6. Синдромът на несъстоятелност в леглото – доста мъже възприемат себе си като  безотказни машини, не отчитайки фактори, като умора, стрес, възраст. Страхът „да не го вдигне” е един от най-големите за повечето мъже.
  7. Синдромът на Лот – Библейският Лот скрил дъщерите си в гората след унищожаването на Содом и Гомор. Доста са бащите, които  подсъзнателно виждат в приятеля на дъщеря си, съперник.това е момент, в който мъжа осъзнава настъпването на по-младите мъжкариJ.
  8. Синдромът на Александър – Мъжете имат един огромен страх: Да не бъдат смятани за обратни или женствени. Но всъщност се оказва, че 30 на сто от мъжете в младостта си са имали хомосексуален опит без да са с постоянна хомосексуална ориентация- като гръцкия пълководец Александър Македонски.
  9. Синдромът на Дон Жуан, който е най-великия съблазнител, винаги смятал, че да зареже жена е негова привилегия и проява на мъжествеността му.

Вероятно има още подобни комплекси, свързани със силния пол, така както има и с женския пол. Но като всеки комплекс, тези по-горе би следвало да се разглеждат като вид защитно поведение срещу преживени емоционални болки. И каквито и да са причините довели един съвременен мъж до невъзможността да живее повече в предишни модели, пътят е само един – НЕГОВОТО СДОБРЯВАНЕ СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ.

На мъжете, които искат да извървят пътя на сдобряването със самите себе си, препоръчвам като за начало книгата на американския  психотерапевт Джеймс Холис „Под сянката на Сатурн”. Тук споделям част от предговора на книгата:

“„Запомни, ти си дошъл тук,

вече разбрал необходимостта да се бориш със себе си,

само със себе си.

Затова благодари на всеки, който ти дава тази възможност.”

 Гурджиев

„Твърде дълго избягвах тази тема. За необходимостта на мъжете да разрешат онези проблеми,които правят техния живот и живота на техните близки труден.

Може би, защото преди дванадесет години в кабинета ми съотношението жени –мъже беше 9 към 1, а сега вече е 6 на 4 в полза на мъжете……Избягвах темата,защото и аз бях роден мъж и моят живот беше подчинен на криворазбраната мъжка власт и защото невинаги съм разбирал собствената си мъжка природа… Мисля,че ние, мъжете, дължим голяма благодарност на онези жени, които без страх говорят, за да изразят не само собствената си болка в рамките на нашата сексистка култура, но и за да освободят мъжете и те да станат по-пълноценно себе си. Техният сърдечен зов помога на мъжете да погледнат по-осъзнато на собствените си рани и резултатът обслужва всички нас. Примерът на жените, които се борят за освобождаване от сянката на колективното, вдъхва смелост на мъжете да правят същото. Докато мъжете не изплуват от мрака, ще продължават да раняват жени и да се раняват един друг, и светът никога няма да бъде сигурно и здравословно място.Така че, работата, която вършим, не е само за нас, тя е за тези около нас. Въпреки, че неосъзнатите сили, обществените институции и идеологии,които движат нашия живот, притежават такава инерция,че човек не може да се надява на бърза промяна. Можем да работим по осъзнаването ден след ден. За раните. Причините. Лекуването.Защото неосъзнатото следване на обществени роли, ранява мъжете, като ги кара да раняват себе си и жените. Често се питам как жените започват да мразят мъжете и как мъжете започват  да се мразят  и да се страхуват един  от друг. Затова ще разкривам тайните, които не са нови за никой мъж, но всеки мъж  ги носи в изолация в самотното си уплашено сърце. За да може всеки мъж да погледне навътре в себе си. И да открие по-голяма вътрешна свобода.”

 

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

www.kremenastanilova.com

Статията е публикувана във в-к „Марица”, 2010 г.

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!