Често се чувстваме така, сякаш носим на раменете си целия свят и тялото ни е изразител на тази непосилна тежест.

„Писна ми!“ тросва се някой, смазан от работа и от пронизваща болка в гърба.

Различните философски течения са търсили да установят връзка между отделните страдащи части на тялото, емоциите в тях и психическите послания, предадени от несъзнаваното. В Азия наричат гръбначния стълб „дърво на живота“. Ос на тялото, той идентифицира равновесието, без което не можем да стоим изправени.

Аник дьо Сузнел, авторка на книги, които ни помагат да разберем различните ни болежки, описва болките в гърба като заболяването на века.

Преди провеждане на важно събеседване или след като сме преживели неприятност или емоционален шок, болки в черния дроб, стомаха или корема, при мигрена, световъртеж, екзема, гадене или повръщане, това са някои от най-често разпространените соматични болести.

Тяло и емоции под влияние

Народната мъдрост обикновено е описала влиянието на настроенията върху човешкия организъм с особено изразителни метафори, сякаш тялото е предчувствало дълго преди зората на психологията, реалността на соматизирането. В резултат на биохимията изрази като „свива ми се сърцето“, „мразя и в червата“ или „як съм в кръста“ са придобили солидна научна обосновка и това смалява разделението на тялото като физика и като психика.

Силната емоция винаги дава отражение върху нашите органи. Преди всяка премиера от сценичната треска великият френски актьор Луи Жуве получавал силен пристъп на екзема. Когато сме разтревожени, притеснени и не сме в състояние да формулираме словесно опасенията си, те избиват в алергия, повръщане, сърцебиене или друг вид предупреждение от страна на организма. Когато потискаме гнева си, тялото ни може да отговори с лумбаго или някакво възпаление на даден орган. Нерядко киста може да се окаже отглас от дадена мъка или болка, например.

Тежко ми е на сърцето отговаря на действителността:вълнението понижава честотата на сърдечния ритъм, като същевременно увеличава венозния застой, което създава впечатление, че сърцето натежава. Психическото страдание може да предизвика действителна физическа болка, често пъти погрешно смятана за инфаркт. Вследствие на емоционален шок сърцето получава спазъм и предизвиква болезнено свиване на гръдния кош, натрупване на течност в белия дроб, затруднено дишане и остра болка в ръцете: както казват англо-саксонците, това е синдромът на разбитото сърце, дължащо се на приток на адреналин и на норадреналин в кръвта. Това състояние обикновено се дължи на емоционален стрес.

Имам топка в гърлото или в стомаха действа на същия принцип: стресът освобожлава поток от химически субстанции, невротрансмитерите, които предизвикват спазъм в хранопровода. При по-силен стрес, мозъкът препраща излишъка към органите, които запечатват емоцията във фибрите си. Това явление се изразява чрез соматизиране.

Кожата се изразява чрез секреции на благоуханни молекули, потните, мастните или апокритните жлези.

Орган на осезанието, кожата изразява и нашите чувства, осигурява връзката между вътре и вън, тя е предпочитано място за изразяване на емоциите.

„За мен е истинско предизвикателство да говоря пред публика, споделя един непрестанно присъстващт в медиите политик – накрая излизам буквално вир-вода, с потни ръце и чело. Чувствам как капчиците пот се стичат по врата ми, имам разстроено изражение, лицето ми е смъртно бледо.“

Подкожното кръвообращение е подвластно на емоциите. Когато те са положителни (радост, добра новина), кръвоносните съдове се разпшряват, кръвта нахлува, кожата порозовява и се стопля. При отрицателни емоции (опасение, страх и т.н.), кръвоносните съдове се свиват, кожата пребледнява и изстива.

Коремът също се изразява. Понякога здравият разум ни кара да реагираме с вътрешностите си, сякаш коремът, в по-голяма степен от сърцето, се проявява като център на емоциите и притежава своеобразен радар, оборудван с шесто чувство. Известно е, че човешкият мозък има две полукълба: лявото, от което зависят говорът, рационалното, логиката, и дясното полукълбо – изразител на емоциите, на интуицията и на креативността. Неотдавна американският професор по анатомия и клетъчна биология в Колумбийския университет Майкъл Гершон се посветил на проучването на така наречения „чревен“ трети мозък. Стаен в корема ни, той съдържал стотина милиона неврона, способни да повлияят върху нашето поведение и здравето ни. В действителност чревната нервна система е отговорна за поддръжката и регулирането на храносмилателната система, тя си сътрудничи с имунната система и променя степента на разрастване на чревните слизести ципи. Заявявайки, че „увитият около червата мозък, може да работи независимо от главния мозък“, физиологът Павел Кучера обяснява, че нашето здраве би могло да зависи от разбирателството между двата нервни центъра. Той установява, че някои заболявания на храносмилателната система са тясно свързани с психическото ни състояние.

Такъв е например случаят с раздразненото дебело черво, смущение, което засяга около 20% от населението и предизвиква стомашни болки, нередовно ходене по голяма нужда и аерофагия. Приблизително 40% от тези болни страдат и от тревожност и депресия. Причинителят бил именно въпросният стомашен мозък, който, подложен на стрес, произвеждал дразнещите субстанции. Психическата ситуация по всяка вероятност също оказва влияние върху стомапшите функции. От хилядолетия източните учения отдават първенствуващо място на „хара“, коремът, колелото на мъдростта, което смятат за център на равновесието и на покоя.

Тяло и психика

Човешкият мозък играе главна роля във функционирането на психиката ни. Централната нервна система зависи от регулирането на организма и на поведението и” заедно с лимбичната система позволява да възприемаме заобикалящия ни свят. Хипоталамусът реагира на ударите, като задейства серия от реакции: ускоряване на сърдечния ритъм, покачване на адреналина, повишаване на отделянето на стомашен сок. Всеки човек си изработва стратегия за справяне с емоциите. След като сигналът за опасност отшуми, всичко отново влиза в ред.

Когато събитието надхвърля способностите ни да се справим с него, психиката ни се сковава. Завладян от емоции и под напора на напрежението, мозъкът ни изстрелва излишъка срещу организма и емоциите се запечатват във фибрите ни. За съзнанието не остава друго решение, освен да регистрира болката в тялото: в това се изразява процесът на соматизация.

Тяло и изказ

Посредством симптомите човешкото тяло изпраща послания, които често се оказват истински указатели за бедствено положение и илюстрират нарушеното ни вътрешно равновесие. Заболяванията са посланията, а симптомите – изказът. За непосветения този език на тялото може да изглежда загадъчен. „Когато не минава през устата, минава през друго място!“ пише Георг Гродек, съвременник на Фройд, смятан за бащата на психосоматичната медина и внимателен тълкувател на езика на телесните преживявяния.

Из “Да помирим душата и тялото”

Мишел Фройд

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!