Публикации

Разводът като криза или шанс

„Нашата идентичност е резултат от двупосочно движение: приближаване към другия, за да намерим любов или раздалечаване от другите, за да намерим различието си“

Ги Корно –канадски психотерапевт

В последните години честотата на случаите на раздяла и развод, нараства значително, причинявайки силни сътресения, както на засегнатите двойки, така и на техните деца, а и на роднините.

Разводът е раздяла на двама души и преминаване на отношенията им на друг етап, като той  може да е на разбирателство и вазимна подкрепа, въпреки невъзможността да се съжителства заедно или на конфликтии психическо страдание и за двамата, както и за децата.

Семействата преминават през различни кризи и всички сме чели статии за кризите третата година,  седмата, петнадесетата и т.н. Партньорите имат различни очаквания и нагласи към брачните роли, възпитани са в различни стилове на съпружество и ако тези различия не бъдат приети мъдро с желанието да помогнем, научим нещо от другия или да го разберем, то се стига до някоя от гореизброените кризи. Когато човек цени себе си, наясно е с нуждите и ясно ги заявява, толкова по-малко претенции има към другия, дава и получава повече доверие и любов. Ако човек дълбоко в себе си има убеждението,че не струва, не заслужава и се чувства недооценен, прибягва до всякакви манипулации, за да получи внимание и одобрение. Този, който не вярва че заслужава, не смее да си поиска и вземе, но силно се надява другите да се досетят за това и да получи.

„Когато има стратегии, не може да се постигне близост. Стратегиите не ни позволяват да чувстваме. Ще постигнем целите си, ще почувстваме удоволствието да властваме над другия или да го покорим, ще успеем да го накараме да ни погледне. Но това няма нищо общо с истинската среща, с близостта, с любовта.

Във връзката си трябва да оставим място за болката си и объркването, които се появяват, когато се откажем от стратегиите си. Това е пътят към дома, пътят на срещата с друго човешко същество. Пътят на любовта“

Хорхе Букай – аржентински писател и психотерапевт

Най-често причина за развод може да е: липса на финансова отговорност за семейството и децата, физическо насилие, алкохолна зависимост, изневяра, сексуална несъвместимост, вражда с родителите, вербална агресия и обиди, пренебрежение. Когато собствените ресурси за справяне, характерови и социални, се окажат безполезни, се преминава към тази окончателна крачка – край на отношенията. Тогава може да започне истинска война между съпрузите, в която да се въвлекат и децата.

Ако съпрузите успеят да запазят уважението към тяхното минало и емоционална връзка, биха могли заедно да се справят с кризата като партньори.

Често се случва вариант, че в борбата на егото и прехвърляне на вината, въвличат и децата в тази своя „война“. Чрез манипулации и игри някои родители успяват да привлекат детето/децата към своя лагер. Игри на надмощие, власт и „аз съм принуден, а другият е виновен“. Това може да се отрази пагубно върху децата и да задейства у тях чувството за вина – дали аз не съм виновен за случилото се. Децата реагират различно- агресивно, дистанцирано, при всички случаи емоционално с всички фази на загубата на близък. Бъдете искрени! Определете правила, отговорете на всички въпроси на детето – при кого ще живее, как ще се вижда с двамата, с бабите и дядовците, какво ще се случва по празниците, може ли да се обажда и да говори по всяко време с родителите си и т.н.

В резултат на подобен тип раздели се наблюдават следните промени у децата:

  • Девиантно поведение – бягство от вкъщи, училище, слаб успех, употреба на алкохол и други вещества;
  • Използване на материалните придобивки, за сметка на емоционалната дистанцираност
  • Напрежение, което ескалира в стрес, депресия, невротична симптоматика;
  • Отчуждение на деца и родители, което води до конфликти, импулсивност, изолация.

Често са ми задавали въпроса: Как да се съобщи на децата?

Дали да се поставят пред свършен факт и някой от родителите да съобщи или да го направят заедно. Могат да обявят решението си заедно пред децата и да не допуснат те да се почувстват като изоставени. Да успеят да ги убедят,че те ги обичат и това тяхно решение няма да се отрази на бъдещето на децата.

Този подход не гарантира магическо преодоляване на болката от раздялата, но ако родителите запазят добри отношения и здрава емоционална връзка с детето/децата, то те ще го преживеят по-лесно. При адекватно обясняване на ситуацията и това как хората не могат да живеят повече заедно и същевременно утвърждаване ценността на детето като резултат на тяхната любов и връзка, то след време ще приеме факта на раздялата. Няма да има усещането, че е само, излишно и губи родител или още по-лошо двамата си родители. Емоционалната болка се преодолява с любов, грижа и подкрепа.

В процеса на семейната война и битката за родителски права, обаче често се губи чувството за толерантност и разбиране реалността на другия, и болката кара съпрузите да влизат в манипулации, роли на жертви или агресори. Това да се очерни другия, да се принизи или да се изкара по-лош родител и човек е водещо, за да се излезе победител от дадената ситуация.

Децата на разведени родители преживяват най-тежко празниците /рождени дни, Коледа и т.н./ Тази неяснота с кой ще празнува и че трябва да раздели вниманието между двамата, а може би да се лиши от вниманието на единия, повишава емоционалната нестабилност и стимулира поведенчески проблеми у детето.

Ситуация, в която да се направи избор между двама човека,които обича и неяснотата на правилата в бъдеще вкарва детето в травмираща ситуация. Понякога в процеса на развода родителите забравят, че се развеждат с партньора си, а не с детето си и го използват за създаване на съюзи, за да наранят другия, като го лишат от срещите с детето. Това може да е много травмиращо, когато детето е малко и има нужда от майката.

Не са редки случаите, в които жени използват като заместител децата си, за да изритат мъжете от брачното ложе. Когато това е момче се подсилва едиповата ситуация и създават едни бъдещи зависими и подчинени мъже. Те могат да живеят далеч от майките си след време, но пъпната връв остава неразрязана. Често тези мъже имат трудност при поддържане на удовлетворителни интимни и емоционални взаимоотношения. Понякога такива хора създават връзки с други жени, към които нямат силна емоционална обвързаност, за да не губят тази с майката. Другият вариант е да избират хора с подобно поведение и стил и така лесно може подсъзнателно да се изгради страх от близост и обвързване, както и усещане за безсилие и вяра в собствените възможности.

Ако това е момиче, то ще загуби вяра в мъжете, тъй като първите отношения с мъжа в живота – бащата са свързани с травма – липса, изоставяне или са представени като измамни. Те ще развият недоверие в мъжете „всички мъже са измамници“, „не може да им се има доверие“ или „ за нищо не стават“, „ аз трябва да съм водеща, за да се случи нещо“ и т.н. Тези убеждения създават дълбока и противоречива драма, като ги карат да търсят постоянно правилния мъж в живота и да спечелят вниманието му, че понякога да попадат в капана на понасянето на неприемливи ситуации в близостта с партньора .

Балансът и постигането на равновесие във взаимоотношенията след развода не са лесни, но не са невъзможни. Възрастните са тези, които могат да покажат пътя за  това – как да приеме детето новата ситуация и да се приспособи. От това как ще се случи това зависи изцяло бъдещия живот на детето.

Самите съпрузи също преживяват загубата на партньора пагубно. Губят социалните контакти, статуса, материалния статут, както и може да се загнезди у тях моралното усещане за провал. Интроекти и идеи като „ семейството над всичко“, „търпях заради децата“ или „какво ще кажат хората“ могат да вкарат човек в пагубната спирала на вината или отмъщението. Това, разбира се, се отразява различно според характеровите особености на всеки човек  и психосоматично може да се  прояви в депресия, невротична симптоматика- тикове, панически атаки и т.н. или алкохолна зависимост.

Травмата и тъгата от развода оставят хората с дълбока потребност да изживеят и осмислят чувствата си. Много харесвам едно сравнение на взаимоотношенията в двойката с тангото в една от книгите на Х.Букай:„Тангото е танц на двойката, обединена в прегръдка, която означава подкрепа, а не натиск… физически и любовен диалог, при който двамата владеят самоопределението и при който има също така моменти на мълчание. Мълчание, което е задължително част от диалога, което го обогатява, ако щете, но никога не го отрича. Този диалог се направлява от двамата, защото, макар и единият да поеме инициативата за първото движение, следващата стъпказависи от отговора,от неговата скорост, амплитуда и посока. Ето защо трябва да се научим да изживяваме грешката като възможност за обогатяване…“

От  затваряне вратата на офиса се започва работата върху изграждането на интимност и романтика във взаимоотношенията, която е целенасочена и постоянна във времето лична работа. Нищо не е даденост! За да има доверие, то трябва да се изгражда всеки ден, за да има любов и емоционална близост, то трябва да се полагат усилия ежедневно и от двамата партньори. Ако има желание за това и все още развода не е единственото решение на ситуацията, то могат да потърсят консултация или терапия при специалист. Заслужава си, да се изчерпят всички възможности в името на своето собствено щастие, както и това на семейството!

Надежда Дженева,

магистър психолог, психотерапевт,

практикуващ в гр. Стара Загора

https://nadejdadjeneva.alle.bg/

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

 

 

 

Раздялата като повод за трансформация

Къде отидоха мечтите ми?

Едва ли има жена, преживяла раздяла, да не си е задала този въпрос. Раздялата не е събитие само в един ден, в който осъзнаваме, че сме без този, с който сме преживели моменти на сливане и заедност. Раздялата е пътуване по една дълга магистрала. А моментът на осъзнаване, че един важен човек повече няма да бъде част от живота ни, е само един момент на спиране пред знак стоп на  кръстовище, където не знаем кой път да поемем.

От малки ни учат да се сПРАВЯме с проблемите. И сега можем да се втурнем да ПРАВИМм разни неща по посока справяне, но ПРАВЕНЕТО, не винаги е добър лек за хора преживели раздяла. Правенето лекува симптомите, но не и причините. Справянето поддържа живота такъв какъвто го знаем и често е насочено към действия по намиране на нов партньор, който да заеме овакантеното място. За някои това може да е решение, но то прилича на превързване на рана без да сме си направили труда да я почистим.   ТРАНСформирането е активен вътрешен процес по преминаване ОТВЪД настоящата опитност и качване на ново ниво. Но след изораване на емоционалната ни нива, защото нова реколта на непочистена нива едва ли ще покълне. Или ако покълне ще бъде хилава и нездрава. Без ясно затваряне на минали врати ставаме уязвими за бъдещето, където може да бъдем неосъзнати повтарячи на един и същи клас. И клиширани съвети от сорта „Я, се съвземи!”, „Станалото станало!” само могат да ни накарат да затапим клокочещите отвътре емоции, които рано или късно биха изпълзяли  в следващата ни връзка като подсъзнателен опит с нов партньор да затваряме стари ситуации, или като болестен симптом на физическото ни тяло.

Трансформацията е пътуване. И като при всяко пътуване има минаване по селски пътища пълни с дупки; има лутаници по непознати маршрути; има неколкократно връщане на един и същи кръстопът. И колкото да ни се иска да стигнем по-бързо до крайната цел, толкова по-бавно стигаме. Е, от време на време излизаме и на магистрали, където натискаме ентусиазирано газта до дупка. Но на магистрала може да стигнем до кръгови и да подминем важната отбивка. Някой път чисто по женски може да влезем в насрещното, където срещаме изумените погледи на останалите шофьори, включваме аварийните и се опитваме да излезем пак на точния път, докато не сме предизвикали катастрофа.

Трансформацията изисква осъзнаване и признаване на съществуващите важни моменти в преработката на случилото се. Има момент, в който се чувстваме уязвими, попадайки в така наречената Неутрална зона- между това, което е било, и това , което ще бъде. Това е време за боледуване, размисъл, прегрупиране, лечение, събиране на информация, адаптиране към новата ситуация. Нормално е да се чувстваме объркани, дезорганизирани, но е добре да държим в съзнанието си мисълта, че всеки нов ред се ражда от един стар хаос. Колко дълго ще продължи този период е  индивидуално и е добре да си дадем сметка какво обикновено правим след раздяла.

Всъщност, няма правилен и неправилен начин за реагиране, но когато разберем типичния за нас начин на поведение след раздяла, е нужно да се опитаме да го приемем. Въпреки, че може да виждаме друга жена да се държи по коренно различен начин в подобни ситуации. И после да позволим трансформацията  да се развие в унисон с естествения ни ритъм и енергията, която усещаме вътре в себе си. Както и „да разширим кожата си” с нетипични за нас умения. Дали ще се държим като „ентусиастките” или ще се държим като „мислителките” , или ще бъдем микс от двата типа, определя и скоростта , с която ще се развие трансформационния процес.

Ентусиастките” скачат в новото, бивайки нетърпеливи да случат нещата, водени от изначален оптимизъм към себе си и света. Може би са от жените, на които в ранното детство е казвано ” На изтекла вода бент не се слага!”. Може би са жени , ориентирани повече към бъдещето, отколкото към миналото. Може би са по-доволни от важни аспекти от живота си като дом, кариера, личностово развитие. Може би са по-склонни да експериментират  с новото. И това е тяхната силна страна. Но… възможно е новите промени, които предприемат след раздялата да са външни модификации на живота , опитвайки промени в дома, тялото, социалния живот. Но неосъзнавайки, че подобни външни промени може би временно запълват несигурности, запушват устата на характеровите  страхове от самота и изоставяне. Може би, ако се определяме като ентусиастки, е добре да си зададем въпросите: „Коя съм аз всъщност и от какво се страхувам?”, „ Това, което правя, в унисон ли е с това, което усещам, че съм?”. Ентусиастките опитват едно , второ, трето. Те цъфтят в действието, но ако се случи така, че да останат с празна програма,  се усещат тъжни и депресирани. Тяхното предизвикателство е да смесят силните си страни-енергията и умението да  предприемат рисковете- с истинското пътуване навътре в себе си. И да си позволят истинска интроспекция и самоопознаване.

Мислителките” са в другия полюс. За тях е важно да разберат обстоятелствата около миналото, настоящето и бъдещето. Може би в ранното детство  са им пращани послания от типа „Мисли преди да действаш!”. Обикновено те обмислят, проверяват своята и чуждата реалност, но понякога до предъвкване на едни и същи неща, водени от някаква неувереност и страх да не сбъркат пак. Тяхната силна страна е да искат да се саморазберат къде са били, къде са сега и накъде са се запътили. Тяхното предизвикателство е да сприятелят това си умение с умението на ентусиастките  да предприемат външни стъпки. И да имат смелостта да си зададат въпроса „Умуването придвижва ли ме напред или ме задържа в една сигурна несигурност?”

По време на този първи етап един сигурен белег, че сме готови за следващия е , когато можем да мислим за бившия си партньор без да изпитваме емоционално напрежение, когато тъгата и гневът са вече фон, а не картина.

Следващата фаза е Началото, когато се чувстваме готови да градим новия си живот, чувстваме се решени да направим всичко, което ни придвижва напред. Тук нещата са отново много индивидуални-можем да очакваме неочакваното, нещата могат да се развиват бавно. Тревожността да е чест спътник във всичко, което опитваме. Неща, страхотни на теория, може да се окажат трудни на практика. Естествено е миналото да нахлува и да се настанява между нас и новите хора, с които се срещаме. Но важното е на този етап да опитваме. В тази фаза е добре да констатираме доколко сме доволни от всички аспекти на живота си: дом, физическо тяло, духовен живот, партньорства, семейни отношения, хобита, количество време за себе си. И не на последно място да си изясним вече през осъзнатия ни натрупан опит какво очакваме от интимната си връзка. И да си дадем сметка какво можем да направим по всеки един аспект от живота си, от който сме неудовлетворени.

Трансформацията е  както във вътрешните, така и във външните промени , не включва само и единствено намирането на нов партньор.Тя изисква ново отношение към света и себе си.

Разбира се във всяка жена живее едно романтично момиче, което мечтае да е героиня от приказка с финал : „ И заживели щастливо до края на дните си.” Всяка от нас е израснала с подобни приказки в ранното детство, което само по себе си е прекрасно , защото развива фантазията и умението да мечтаем. Но може и да са ни пратили фалшивото послание, че ако чакаме, принцът ще дойде и ще ни поднесе щастието, за което мечтаем.  Забравяме, обаче, че много от тези героини са или омагьосани, или заспали непробудно. И че всяка раздяла може да е като рязко сутрешно звънене, което да ни пробуди, за да поемем отговорност за това, което ни се случва, и да си сътворим живота такъв какъвто го искаме. Да повярваме, че у всяка жена има една вълшебна фея , а вълшебната ни пръчица са нашите вътрешни женски ресурси да раждаме и да творим. Както и да се самородим.

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

http://www.kremenastanilova.com

Публикация сп. „Бизнес Лейди” 2010 г.