Публикации

На сърцето С любов

Днес ще се разменят стотици картички, мечета, бонбонки и зайчета. И сърчица.

С уважение към всички пияни от любов на днешния ден. Но в това писание аз ще пиша за една друга любов. Тази, която дори не ни минава през ум да дарим и обърнем към себе си.
Много преди християнския празник на влюбените древните гърци през февруари са празнували брака между небето и земята, между Зевс и Хера. А сърцето на човек се е считало за онзи мост, свързващ това мъжко и женско. И то е било, и Е, хранилището на тази божествена любов. Т. е. нея я има във всеки човек. И преди да я дадем на друг, си струва да питаме „Как обичаме собственото си сърце?“ То е онова, което работи ден и нощ, неуморно, без оплакване. Хранилище на всичката ни радост и сълзи. То е нашата връзка с живота. Туп-туп-туп!
Мислим ли за него, обичаме ли го, чуваме ли го? Питаме ли се дали е пълно, отворено, чисто и силно? Важно е да проверяваме състоянието на сърцето си всяка минута. То ни говори, предупреждава, обича. А обичаме ли го ние?
Пълното сърце има усещане, че е там, където му е добре и иска да бъде. Ако правим нещо с половин сърце, значи правим нещо, което не искаме, а трябва. Давам с половин сърце, правя с половин сърце, не съм на 100 % някъде. А това е сигнал, че трябва да се махна от там – от отношения с човек или ситуация, в която съм забила.
Отвореното сърце е гостоприемно. То не е защитаващо се, отбраняващо се, издигащо стени. Пред страха да не бъде наранено. Затвореното сърце е свито и уплашено. И боли. И това е просто напомняне да опитам да го отворя наново, да експериментирам с новите хора и ситуации, без да пренасям спомена за минали наранявания, с някой, някога. И ако и този нов човек кара сърцето ми да издига стени. Просто да си тръгна. И да отпусна сърцето си. И да дишам с пълни гърди. Радваща се само на неговата компания. Аз и моето сърце.
Чистото сърце знае с яснота кога, къде и как да се отвори. То не е мислещо, то е интуитивно. И ако е съмняващо се и объркано. И не знае дали – или. То просто ми праща сигнал да изчакам. Да не се впускам в действие. Докато дойде яснотата. И тогава да направя крачка.
Силното сърце е сърцето, имащо куража да отстоява истините в себе си.То ме кара да казвам без страх онова, което в дълбочина чувствам- радост, гняв, любов, омраза. Силното сърце е куражлия. Слабото сърце лъже, говори неистини, самозаблуждава ме. Страхува се да не бъде изоставено. А лъжейки, вече се е самоизоствило. Силното сърце има смелостта да ме показва мен, цялата, с всичките ми сили и слабости, с всичките ми дефекти. Защото знае, че заслужава да бъде обичано в същината си. А не с ролята, в която страхът ми го набутва.
Интересно е да се знае, че френската дума „courage“ произхожда от думата „coeur“ – сърце, а на английски „core“ – сърцевина, същност. И тя, от своя страна, е свързана с името на богинята Персефона, Кора. И така, „кураж“ етимологично означава „да отстоявам сърцето си, сърцевината си, онова, което е дълбоко и вярно за мен“.
И когато сърцето ми е пълно, отворено, чисто и силно, то е чист проводник на онази божествена любов мужду Зевс и Хера, между небето и земята. От тази любов мога да живея и да се радвам на живота. Част от тази любов аз мога да дам и на друг, други, света около мен.
Затова не приемам онова разбиране за любовта, събрано във фразата „Давам ти сърцето си!“ Кой, ако не аз, може да бъде по-добър пазител на собственото ми сърце, на най-важното, свързващо ме с живота? Мога да дам част от водата от този извор. Но извора го пазя, поддържам, обичам Аз. Ако се грижа всеки момент сърцето ми да бъде пълно, отворено, чисто и силно, ще дам любовта, която извира от него, само на сърце, което моето е разпознало като пълно, отворено, чисто и силно.
Обичайте сърцата си!

Кремена Станилова,

психотерапевт
14.02.2012 г.

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

Сакралното пространство в сърцето

Тайната на Тайните е спомената в Еврейската традиция като Сакралната Камера на Сърцето. Упанишадите, Хиндуистките свещени текстове, я споменават като едно Много Малко Място в Сърцето. Понякога я наричат Сакралното Пространство на Сърцето.

Очевидно е, че в древни времена това пространство в сърцето е било познато и се е влизало в него по време на техните церемонии, което все още се прави в няколко ‘изгубени’ племена в много отдалечени зони на света.

Tова Сакрално Пространство съдържа единствената възможност да има някога мир на Земята. Всички политически действия на Земята са взаимствани от Дуалното Съзнание – резултат от Разгрома – и тази форма на съзнание е основана на егото.

Докато егото управлява курса на събитията в този свят, никога няма да има мир. Егото осъжда всяко събитие или като добро или като зло, спрямо собствената си гледна точка, а егото винаги мисли първо за себе си. Докато егото се чувства сигурно и удобно, то не се интересува от това, което се слува с нещата, които му се струват външни на самото него.

Сърцето е толкова различно! То възприема света като образ, не като нещо ‘реално’, и вижда всичко едновременно. Сърцето познава само цялостта и Единството, и създава спрямо този начин на възприятие. То никога не би направило нещо, което да е вредно за някого или нещо друго, защото то знае, че няма ‘две’ неща.

Всичко, което съществува е в сърцето. Всъщност, дори да не съществува, то е в сърцето.

Хората, в миналото вярват, че любов е думата, която означава това, което е свързано с пространството на сърцето.

Но според Сакралното Пространство на Сърцето има различни видове любов, и тази любов, която изпитваме към други хора рядко идва от сърцето. Тази любов всъщност идва от нашето емоционално тяло и е контролирана от дясната половина на мозъка.

Тези емоционални състояния са поляризирани, също като мозъка, и имат своя противоположен израз – например, любовта може да се превърне в омраза.

Колко често ви се е случвало да целунете някого, когото обичате много, и десет минути по-късно, казвате в момент на разпаленост „Мразя те!” Това е условна любов. Тя се променя спрямо момента.

Но в Сакралното Пространство на Сърцето има различен вид емоционално тяло, така да се каже, което няма друга противоположна част. Това е ЛЮБОВ, която не познава ограничения, няма условия, и ще съществува завинаги без никакво значение, какво ще се случи.

Тази ЛЮБОВ познава само Единството и създава радост на всеки живот навсякъде.

Всички световни религии и духовни дисциплини препращат към тази възможност, но повечето от тях са забравили как се влиза в това свещено място. Тези начини, както и повечето древни начини, са били изгубени.

Като всяко природно събитие, всяко нещо има своето време. Завръщането на човечеството към сърцето е само въпрос на време.

Източник: Акордиране за Тяло, Ум, Душа и Дух