Публикации

Цветовете на човешката аурa

Според теософските учение човекът притежава лъчиста обвивка, която хората с по-изострена чувствителност виждат във всичките и цветове. С. У. Лебитър излага проучванията и наблюденията си на тази тема в книгите „Видимият и невидимият човек” и „Мисловни форми” /в съавторство с Ани Безант/, за пръв път издадени от издателството към „Теософското дружество” през 1905/1908 г. Независимо от тях Ф. Веховер /Фийрхоу/ анализира явлението „Човешката аура и експерименталното и изследване”. В „Астрологическа наука за цветовете” д-р В. Кох включва подобни резюмета за значенията на цветовете на аурата. Публикувайки през 1963г. книгата „Аурата на човека”, немското издателство „Бауер” предлага т.н. „очила за виждане на аури”.

Дарбата да се виждат аурите е доста широкоразспространена, но най-често се държи в тайна. Долуизложените значения на цветовете принадлежат на Ледбитър и са получени по окултен път, тоест- възприети свръхсетивно при множество направени от него наблюдения. Естествено е, че поради това са кратки и непълни.

Цветове на аурата

Бяло- чиста духовност, божествено излъчване;

Маслиненозелено- приспособимост;

Ябълковозелено – жизненост, пълнота на битието

Нежно, лъчисто зелено – услужливост, симпатия;

Изумруденозелено – чистосърдечност, прямота;

Тревистозелено – съчувствие;

Тъмно морскозелено – миролюбие;

Мътнозелено – хитрина, измама, предателство;

Кафеникаво, мътнозелено – ревност;

Ясно жълто – проникновено разбиране;

Жълто-оранжево – остър ум;

Кафеникаво-сиво – лукавство;

Оранжево – благородни мисли;

Светлооранжево – самочувствие, амбиция;

Оранжево-червено – потентност и оплождане, сласт, наслада;

Искрящо червено-оранжево –борба за идеали, устременост;

Оранжево-кафяво – гордост, суета;

Нежночервено – дейна, безкористна любов;

Ясно огненочервено – чиста любов;

Тъмночервено – страст, похот;

Пурпурночервено – любов, познание, справедливост, героиъм;

Мръсно тъмночервено – примитивна чувственост, перверзност;

Червено с тъмни облаци – егоистична любов, жажда за удоволствия;

Чернеещо се тъмночервено – злина;

Мътно тъмночервено – ярост;

Мътно керемидено червено – високомерие;

Строго сиво-кафяво – себичност, алчност;

Мътно кафяво-сиво – липса на любов, егоизъм;

Сиво-кафяво с червени петна – ревност;

Червено-кафяво – здравомислие, чувственост;

Розово-лилаво – любов към човечеството;

Лилаво – въздържание, сладки копнежи, мечтания;

Чисто яркорозово – всеотдайна любов;

Бледолилаво – висока духовност;

Виолетово – въздържание, аскетизъм, примирение, одухотвореност;

Синьо-виолетово – благочестие и любов;

Сребристо-виолетово – по-висше съвършенство в познанието и преживяването

Златисто-виолетово – най-високо достижимо за човека съвършенство;

Теменужено – спокойствие, потайност, нежно ухание;

Матовосиньо – тиха безметежност;

Нежносиньо – мекота и благочестие;

Ултрамарин – религия, морал, философия;

Светлосиньо – отдаденост на висш идеал;

Тъмносиньо – чисто религиозно чувство;

Мръсно синьо-сиво – религиозно чувство, премесено с боязъм;

Студено стоманено сиво – материализъм, стремеж към печалба;

Синкаво бледосиво – страх, уплаха;

Сиво – пустота, празнота, слабост;

Тежко оловносиво – сломеност;

Черно-сиво – хипохондрия, меланхолия;

Сиво-черно – мъка, печал;

Черно – лошотия, сатанински помисли;

Дълбокочерно – омраза, жестокост;

Гарвановочерно – разрушение, сатанизъм;

Из „Твоят цвят-Твоят характер” Д-р Валтер. А. Кох

Материалът е подготвен от Теодора Панайотова

Какво говорят за нас цветовете на дрехите ни

Днес физиката на цветовете не е тайна на никого. Дрешките на бебетата обикновено са светлосини за момчетата и розови – за момичетата. Средностатистическият млад човек предпочита най-вече светли, искрящи, издаващи жизнеността му тонове, по-възрастните – по-тъмни, приглушени и спокойни. Екстровертният тип хора са склонни да носят топли и светли нюанси, а интровертният – студени и наситени.

Истинските мъже обичат изчистени и наситени цветове, тоест – солидно червено, тежко червено-кафяво, елегантно черно. За „слабия” пол по-привлекателни са нежните пастелни тонове или преливащите се и някак тайнствените кремаво, лилаво, розово или синьо зелено. Синеоките блондинки носят най-често студени цветове, предимно синьо, а синеоките и зеленооки брюнетки – светли, но убити нюанси на зеленото и сивото. Чернооките брюнетки, които следва да са пламенни по природа, се спират обикновено на топлите цветове, особено жълтото и червеното.

Неправилният избор на цвета веднага си проличава. Достопочтенната госпожа няма как да се покаже в жълта одежда, тъжната – в оранжева, веселата – в черна. Безличните хора облечени в с ярки дрехи, изглеждат комично, опасните – някак арогантно. Чрез студеносините тонове няма как да се внуши страстно, възбуждащо сетивата чувство, както чрез червеното – да се изрази хладно спокойствие. Зеленото не е символ на импозантност, а виолетовото на младежки нрав. Щом се знае, че пурпурът е знак за величественост, нека го носят кралиците, които следва да излъчват величественост, и нека го използват за залите в кралския дворец, чийто интериор често е в червено-златно. Мнозина компенсират липсващата им донякъде емоционалност и душевна сила с искрящата енергия на цвета, случва се обаче и обратното – хора с горещо сърце, склонни към вглъбеност, да се отказват от външен блясък. Но онези, които притежават силен усет за съдържащото се в цветовете и чиито очи намират радост в тях – а това важи предимно за жените – на драго сърце използват богатството им, за да се накипрят, ако и да сеотличават с висока степен на духовност. Будният, съзнателно живеещият човек трябва да е в състояние да налага своя отпечатък на заобикалящата го среда. Хамелеонът мени окраската си според различните части на деня, състоянието си или ситуацията, в която се намира. Но когато една личност, давайки израз на своя „Аз”, използва „верния” цвят – а той със сигурност и подхожда и и стои – по хармонията помежду им може да се съди и за нейния характер.

Цветовете са видими вибрации и всеки човек предпочита навярно онзи от тях, в който вибрира самият той. Него усеща като най-важния, най-основния в цялата скала. Тъй като до неотдавна само жените имаха свободата да подбират цвета на дрехите си съобразно вкуса си, те по-лесно в сравнение с мъжете можеха да бъдат окачествени като цветови тип. Вибриращата в червено жена е активен, напорист човек, човек с мъжка жилка, предприемчива, смела и самоуверена. Вибриращата в синьо е по-мека и търпелива, „не се бута” напред, както прави „червената”. Изчаква, докато някой покаже, че се нуждае от нея, но тогава е готова да служи да се жертва. Ултрамаринът, особено в по-светлите си нюанси, е цветът на Мадоната, поради това е най-подходящ за жената, у която преобладава майчинското начало. Мекият аквамарин създава нежност. Оригиналните личности с леко непристойно поведение носят предимно зелено-синьо, или- студеносиньо. Жените, които обичат жълто-зелено до липовозелено, са по-практични и големи реалисти. Стремят се към себеутвърждаване и си осигуряват солидна позиция в живота. Обикновено това им се оттдава бързо, тъй като инстинктивно надушват предимствата си. Те са добри домакини, държат на комфорта, добрата храна и общуването. От солидното тъмнозелено или морскозелено наднича меко, открито, спокойно и чувствително същество. Изразяващата предпочитание към жълтото жена притежава пъргав ум и ясно знание за себе си, като често е критична. Изпитва потребност непрекъснато да разширява кръгозора си. В любовта търси импулс и удоволствие. „Родеещото се” с червеното оранжево свидетелства за естествена чувствена радост, пламенност и здрава, неподправена наслада от живота.

Който харесва кафявото, се отличава със стабилност, предпазливост и сдържаност. Но кафявото често говори и за нещо буржуазно /или еснафско/, а поради своята близка със земната същност – и за известна свързаност с материалното. Виолетовата жена обикновено е чувствителна, с външни или вътрешни задръжки, но неизменно напрегната /противно на разкрепостената „жълта”/. Склонна е да се оттдава на неясни копнежи, като мистичната нагласа при нея не е изключение. Люляковото лилаво обикновено се носи от ексцентрични личности, които лесно се въодушевяват и държат да очароват околните. Предпочитат да правят впечатление по-скоро на великодушни, широкоскроени сноби, отколкото на семпли еснафи. Жената със сиви дрехи – тъкмо обратното – се обгръща с неопределеност, като правило не желае да бие на очи, ето защо се оттегля на неутрален терен посредством невзрачния цвят. Пък и на улицата от нищо не се налага веднага „да си свалиш картите”! Приятното сиво създава впечатление за елегантност и осигурява дистанция. Внушава по-голяма аристократичност и финес от неопределените смесени, размити или тъмни цветове, които не проявяват ищо поради своята обикновеност. Що се отнася най-сетне до контраста между бяло и черно, той сам по себе си напомня за две отделни житейски ситуации. Но светът на модата е узурпирал и тези цветове. Към бялото изпитват влечение безгрижните, необременени или хармонични личности, независимо от възрастта си. Черното се е наложило като цвят на салонните дами, правещи впечатление тъкмо със своята сдържаност по отношение на цветовете, но то е и избраният цвят за официални случай.

И така, в заключение може да се каже, че тъй като всички цветове притежават различна вибрация и специфичен характер, нашето предпочитание към някой от тях издава едновременно две неща : вътрешното ни родство с този цвят и същностните ни качества.

„Твоят цвят- твоят характер.”- Д-р Валтер А. Кох

Материалът е подготвен от Теодора Панайотова

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

 

Цвят и характер

Благосъстоянието на обществото днес намира отражение в облика на улицата, изложено по витрините, многоцветието на дамското и детското облекло. По-високият жизнен стандарт подтиква мъжете, които по-рано си позволяваха единствено пъстри вратовръзки, да обличат ризи, че и костюми в по-ярки тонове. Промяната в стила на облеклото за свободното време някога се възприемаше като един вид „цветна революция”.

Ако се вгледаме по-внимателно край себе си ще забележим, че не всеки човек е готов да носи всякакъв цвят. Причината за това се корени в своеобразието на индивида. Неговата неповторимост обуславя и различното му отношение и чувствителност към различните цветове- едни му допадат, а към други е равнодушен. Макар модната индустрия всяка година да оповестява новите гами, в които следва да се обличаме през настъпващия сезон, опитните производители на платове предлагат далеч повече разцветки – те са наясно със специфичното отношение към цвета и знаят, че особено жените си подбират оня, който им подхожда, просто защото им подхожда.

Харесваният от даден човек цвят се явява необходимо допълнение към него самия и отразява вътрешния му мир. Познавачите биха казали, че този цвят недвусмислено издава същността му. Ето защо опитът да се правят изводи за особеностите на човешкия характер въз основа на цветовите предпочитания изглежда уместен. Наистина, като директна информация за целите на човекознанието могат да послужат само онези цветове, които най-често – а освен това и съзнателно – избираме да доминират в облеклото и бита ни. Купената на някоя сезонна разпродажба евтина дреха не говори кой знае колко за вътрешния ни свят.

Всеки цвят изразява нещо специфично свойствено само за него. Ако сравним душевността на човека с цветовия спектър, ще видим, че на отделния цвят винаги отговаря някаква психична функция или група определени качества. Тъй като цветовия спектър символизира душата – доколкото външното проявление на цвета и вътрешното проявление на на душата си съответстват – психологията е в състояние да разкрие връзката между цветовете и чертите на характера. Когато си има „личен цвят” /а е почти изключено това да не е така/, човек се причислява и към даден тип характер.

Вежедневието изразът „да обявя боята си” се употребява не само в играта на карти. Това ще рече „да разкрия истинската си обагреност на своя „Аз”, както са постъпвали войните в средновековието, показвайки основния цвят в герба на господаря си. И така, връзката между характера и цвета може да бъде формулирана с изречението: „Кажи ми кой е любимият ти цвят и аз ще ти кажа кой си!”

Следва…

„Твоят цвят- твоят характер.”- Д-р Валтер А. Кох

Материалът е подготвен от Теодора Панайотова

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!