Cимвол на девствеността на праисторическия рай, крайна цел на пречистения човек. Това е цветът на предвечната мъдрост, на откровението, на благодатта, на теофанията- общо призвание на бъдещето на човека /вярата/, на славата.

В християнството символ на блясъка, на светлината, на вярата, на Св.Архангели, на телесната хармония, нанеизбежните човешки грижи, израз на радост от опрощение и придобита от него душевна чистота. Затова на Рождество Христово и Св.Архангели се служи с бели одежди.

Новопокръстените се обличат в бели хитони символизиращи чистотата им, защото това е цветът на кандидатите, чието положение ще се промени. По силата на тази традиция на осъдения обличат бяла риза – символ на покорство и на поставяне в състояние на разположение.

Народите за чието местостояние изгрева на слънцето е от изток, цвета на тази посока е бял. Това е цветът на възвръщането,който е знак и на прехода. Слънчево бялото се превръща в символ на укрепналото дневно /днешно/ съзнание.

Достолепие, преображение и път към небесата символизират белите одежди на папата в римокатолическата църква.

Цвета на дрехите е символ на вечна участ, на спасение.

Св.Дух е изобразяван като бял гълъб.

Бели са жертвените животни предназначени за боговете.

Бялото е олицетворение на чистота- духовна и физическа истина. А снега е символ не само на студа, но и на ослепителна снежна чистота. Дрехите на Иисус стават снежнобели, бляскави от свръхестествена небесна и божествена белота /Марк.9:3/.

По нашите земи цветът се свързвал с мъжкото начало, силата и светлината, но постепенно се свързва със символиката на чистотата, девствеността и непорочността.

Римската бяла дълга туника е обличана от младоженеца в древността. От ХVІІ в. при немците започва да навлиза белия цвят, който в края на ХVІІІ в. става символ на целомъдрие и чистота на булката.

Маите свързвали белия цвят с посоката север, а древните китайци със запад.

Мрежа от бяло и черно – интерпретира загрижения за земните си дела човек.

Белия вятър от разказа “Земляци” на Йордан Йовков е символ на първия лъх на пролетта. А народните изрази “Яне бело Яне”, “момина бела кошуля, момина бела саица”-изрази на непорочност и девственост.

На бял кон откарвали булката от дома и при младоженеца. Свекървата посрещала развеселените вестители и връзвала на юздите на конете по една бяла кърпа- с което показвала че е съгласна булката да влезе в техния дом. Връзвала и бяла забрадка /яшмак/, та да и е хубав живота в този дом. “бело булче”, “невесто, бел цвет долете,

на тебе паде, невесто,

абер ти донесе, невесто,

свекра да слушаш по от бащицу” – народни изрази на чистота.

На утърчниците на конете в момината къща връзвали на юздите по една бяла кърпа- което означавало, че крепостта се предава- приемат ги.

“Бяло белило”, бяло-червена усмивка- невинна, чиста, здрава.

Но от друга страна “бели грошове за черни дни”, “бялото е на скъпия”.

Обикновено храмовете се боядисват бели- символ на “небо многосветлое, церков показатся”.

В символознанието бялото, както и много други цветове има и отрицателни аспекти. В сънищата “белият кон” е предусещане за смъртта.

Бялото първоначално е било цвят на смъртта и траура. В този смисъл восъчнобялото се противопоставя на червеното. Това е студеният, вледеняващият цвят на всички призраци, привидения, духове. Това го срещаме в Ботевите стихове “И самодиви в бяла премяна”…

В Исляма Мойсей е свързан с бялото – това е цветът на окултното, на вътрешната светлина, на свещената тайна. Пророкът обичал бялото, ангелите носели бял тюрбан, което ги олицетворява като пратеници на Рая.

В древен Китай планетата Венера е свързана с бялото /цветът на смъртта/. Днес там бялото е символ на есента, на старостта, на Запада, на нещастието.

Цветът внушава чистота, но в същото време, студенина, строгост и педантичност.

Според Бьоклер /1688 г./- бяло или сребро означават- чистота, невинност, радост.

Според цветовата хералдика /ренесанс/ бяло- луна /сребро/.