Чък Спезано „Ако боли, не е любов“

В тази публикация избрах да ви представя автора на книгата „Ако боли, не е любов”.  

Книгата за мен е една енциклопедия на връзките и взаимоотношенията със себе си и другите. 

Какво по-добро представяне на един човек от неговата творба – книга, картина, филм, сграда, мост, дори и дреха, която е ушил, или ястие,което е сътворил.

Кой е Чък Спезано?

Чък Спезано е терапевт, социолог и клиничен психолог. В работата си обединява класическата и духовната психология.  В „Психология на визията“, той помага на хората да разрешават вътрешните си конфликти, да осъществяват мечтите си, да постигат целите и да изразяват вътрешния си потенциал.
„Ако боли не е любов“ е книга-спътник, която ще бъде до вас всеки ден, за да насочва и поддържа вниманието ви върху ключовите принципи, които имат силата да променят ума, сърцето и света ви.

В основата на философията на Спезано стои разбирането, че нищо в живота не е случайно и това с още по-голяма сила важи за връзките. Партньорите ни – в работата или у дома – са огледалото, което разкрива нашите слабости. Ако приемем това, можем да разплетем възлите, които затягаме във всяко взаимоотношение по житейския си път.

Не по-малко важно в неговата биография е, че има близо 30-годишен брак с Ленси Спезано, с която създават „психология на визията“ и работят в тази посока повече от 35 години заедно.

Ето някои от 365-те принципа за постигане на хармония и трансформация във връзките:

Отдаденост и свобода са едно и също нещо.

Колкото повече контролирам партньора си, толкова повече ще се отегча от него. Контролирането на партньора с цел да го запазим за себе си, го прави по-скучен. Ние сами си създаваме скуката.

Мога да се почувствам отхвърлен само тогава, когато тайно се опитвам да взема нещо под маската на даване.

Ако се опитвам да контролирам някого чрез чувство за вина, разбивам собственото си сърце.

Когато са в конфликт двете страни действат противоположно, но се чувстват еднакво.

Повтарям същите модели, които съм отхвърлял в родителите си.

Очакванията са ограничения. Очакванията са изисквания. Когато очакваме, дори да го получим, оставаме с усещането за празнота.

Всичко, което потисна в себе си,  ще се прояви в поведението на децата ми.

Изкушението се появява, когато съм на прага на ново ниво. Ако му се отдадам, съзнанието ми ще се разцепи на две, ще се движа в две посоки едновременно, и от това ще последват проблеми и болка.

Всеки гняв се корени в стари рани.

Правилата прикриват вина. Ако не създаваме правила, ще сме достатъчно гавкави в тази сфера.

Ако връзката е безжизнена, значи зад кулисите тече тайна война.

Влизането в ролята на жертва е форма на атака.

Ако водя борба за надмощие и партньорът ми загуби, аз съм този, който плаща сметката.

Ако не усещам енергията в себе си, създавам болка и драми, за да се почувствам жив.

Когато чувствам, че не съм отговорил на очакванията на родителите си, всъщност мисля, че те не са отговорили на моите очаквания.

Всички обвинения са самообвинения.

Не мога да загубя нещо, което ценя.

Ако не приемам мястото, на което се намирам, не мога да очаквам да се придвижа напред.

Признателността ме изважда от сравненията и завистта.

Ако дам, когато се чувствам съкрушен, ще се родя наново.

Щастието не взема заложници.

Материалът е подготвен от Кремена Станилова

0 коментари

Коментирай

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.