Медиите като социокултурен фактор за отношението към човешкото тяло и отключването на хиперконсумативни разстройства

Хората в Западните страни биват заливани от вербални и зрителни послания, прокарващи идеята за перфектност. Едно дете вижда над 30 000 телевизионни реклами всяка година. Също това дете гледа средно по 20 часа телевизия всяка седмица плюс дузина списания, където щастливите и успели хора са актьори, певци, модели, които винаги са млади, слаби с приятен бронзов тен. Според списаниe Health 35% от жените показвани по ТV са с поднормено тегло, докато само около 5% от зрителите са с тегло под нормата. В съпоставка – всички глупави и неуспели герои се представят от стари, по-грозновати и по-пълнички актьори.

Според същото списание Health, само 5% от жените по телевизията са с тегло над нормата, а 25% от зрителките са затлъстели.

Посланията, които изпращат медиите са: “Ти не си приеман такъв какъвто си. Единственият начин, да бъдеш приет, е да си купиш нашият продукт и да се опиташ да изглеждаш като нашия модел, който е 1,80 висок и носи 36 номер дънки (и вероятно е анорексик). Ако не успееш, продължавай да купуваш продукта. Има надежда”.

Подобни многобройни реклами за сваляне на телесно тегло се наблюдават по всички канали на българските телевизии (ефирни и кабелни) от началото на 2005г. В същото време текат реклами на чипс и шоколад, придружени с множество визуални и слухови ефекти стимулиращи апетита.

Разликата в медийните образи на успели мъже и жени е интересна. Жените са само млади и слаби. Мъжете са по-млади или по-стари, но задължително силни физически и социално успели. За мъжете посланията са че власт, сила и компетентност са ключ към успеха.

Тези разлики се отразяват и в мъжкия и женския подход към промяната и усъвършенстването. Мъжете започват да вдигат тежести и да вземат протеини за натрупване на мускулна маса. А това може да прерасне в орторексия, например.

Когато една жена желае промяна, започва диета, за да стане слаба, и по този начин приета и успешна. Тези медийни стереотипи обясняват защо около 90% от хора страдащи от хранителни разстройства са жени и само 10% са мъже.

През последните години и в България проблемът за хиперконсумативните разстройства заема своето място в женските списания, но в никакъв случай тези статии не са убедителни, тъй като са обградени от реклами с анорексично изглеждащи жени рекламиращи дрехи, козметика, пластични операции. Всички продукти, които внушават индиректно, че да си такъв, какъвто природата те е създала, е неприемливо.

През май 1999г. в сп. Health е публикувано проучване, показващо ефекта на медийните образи върху самооценката на жените и възприемането на собствените им тела.

През 1995г. жителите на о-в Фиджи са считали пълнотата и закръглеността за приемлива. След 1998г. – 38 месеца след построяването на първата телевизионна кула на острова и сътветното рекламно нашествие се наблюдава бум на хранителни разстройства сред момичетата от о-в Фиджи.

В друго проучване се сочи, че 50% от жените, които гледат 3 нощи от седмицата телевизия, са склонни да се възприемат като твърде дебели или големи.

Кремена Станилова,

психотелесен психотерапевт

 

Из изследването “Социокултурни фактори за хиперконсумативните разстройства”.

Автор: Кремена Станилова

www.kremenastanilova.com

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

0 коментари

Коментирай

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.