Sex and the Village Tale

Приказка за секса и селото

Това е неподходящо за четене от  хора под 18 г., от хора, които нямат чувство за хумор и зачатъци на самокритичност, от идеалисти, романтици и други завършващи на -сти и -ци.

Имало едно време едно село… Всъщност има го и до днес. И в това село, както и в града, думата секс предизвиква различни реакции. Сексът интригува. Вълнува. Купува. Продава. Измъчва. Възторгва. Хората тук, правят – струват в лутаниците си към лично щастие, между следващата близост и вледеняващото отчуждение или обратното, все им се налага да минат през секса. Или пък да бягат от него. А минаването и бягането имат хиляди варианти. Почти толкова колкото е и броят на хората в селото. В тази приказка ще стане дума само за единадесет варианта. Скромно! Без познаваческа претенция за изчерпателност и представителност.

            Първи вариант: Между патологични търсачи на действието. Ей така, щото няма какво да се прави. И защото не могат да стоят в сами собствената си компания.И после – марш всеки в къщата си. До следващия път.

            Втори вариант: Между търсачи на изгубения рай. Обикновено им е писнало да понасят крещящата тишина в душите си. И на тях както в библейския рай им е добре докато не изядат ябълката на познанието. Упс! На опознаването си. Тогава вземат, че видят, че са голи. Не само телата им. Но и душите им. Голи и уязвими. Всъщност, тези май са търсачи на любов, но и шампиони в дисциплината бягане от любовта, веднага щом им замирише на любов.

            Трети вариант: Между търсачи на секс за една нощ, като логично продължение на вечерта. След който няма начин да не им се прииска да се изфукат пред другарчетата.

В друга развръзка от one-night stand вземе, че прерастне в love for ever. Амин!

            Четвърти вариант: Между търсачи на силни усещания. Сексът като страст. Секс, който ги сблъсква с най-дълбоките им страхове и комплекси. Секс, който вкарва участниците в гранични състояния на възторга и падението. И както дрогата, така и този секс вдига хормона допамин, който пък от своя страна вдига човек на седмото небе. После идва хормонът пролактин, който запраща на земята с трясък, че и малко под нея. Болката от стоварването е правопропорционална на разстоянието между това седмо небе и земята. Но участниците точно това търсят. Така както се лутат между полета и падението, също толкова успешно се лутат между крайния алкохолизъм или сексохолизъм до крайния работохолизъм. Тези не си падат по вървенето в средата. А и не го могат.

           Пети вариант: Изцяло мъжки. Секс с фатална жена. Заради която мъжът може да прави всякакви дивотии. Разбира се, така ги оценява, след като увлечението попремине. Заради такава жена мъжът е готов: да плаче, да тъгува, да стои втренчен в една точка, да се напива, да прави опити да се самоубива и т. н. Докато изтрезнее. И накрая му остане махмурлукът. Но и той попреминава. След като му изгради имунитет.

            Шести вариант: Изцяло женски. Секс с фатален мъж. Екстатичен секс, в който жената открива дълбините на собствената си чувственост. Но и границите на собствения си мазохизъм. Секс, който помита всичките и илюзии. И я пробужда. Всякак. И като мъжът в по-горния вариант, е готова на всякакви компромиси. Докато и тя изтрезнее.

            Седми вариант: Между фаталните мъж и жена от горните два варианта.  Две камикадзета се срещат, за да се самовзривят. Или да си намерят майстора. Или да си го „мерят”. Но не се знае в крайна сметка чий ще се окаже по-голям.

            Осми вариант: Между състоятелен мъж и вървежна пичка. Тази същата хич не понася да й свалят звезди, освен ако не го правят в петзвездни хотели. Всичко си има цена. И тя за разлика от някои жени си я знае и си я търси. Той пък смята, че щом вървежната пичка е с него, значи е много готин. И това е така. Докато пичката е с него. И не се появи друг по-готин за нея. Или той не намери по-вървежна.

Този вариант, макар и по-рядко, го има обърнат. Той вървежен. Тя състоятелна. Развръзката е сходна.

            Девети вариант: Особено характерен за това географско място. Група мъже стоят на някой ъгъл в 12 часа на обяд и „чукат в движение”. Де която сварят. Всички жени, които минат по тротоара. Че и по отсрещния. Евтин вариант. Но не и безопасен. В 12 часа наобяд, в юлска жега, я инсулт, я инфаркт може да си докарат. Така де, не е лесно „да се оправят” за толкова кратко време толкова много жени.

            Десети вариант: Обикновено тя маниакално отмъква мъжете на готините пички. Чука ги и ги изоставя, щом се влюбят в нея. Или той чука жените на готините пичове. И двамата си чешат Егото. Задоволяват си комплексите. Чукат. Или си го начукват. Докато един ден се събудят в леглото, прегърнали собственото си Его.

            Единадесети вариант: Безсексие в период на безлюбие. Обикновено след голяма, безумна, красива, неповторима, разтърсваща, незабравима любов. Или пак след подобна любов следва период на многосексие. Като форма на отмъщение. Лечение. Самомъчение. В опит да се забрави пак същата голяма любов.

И т. н., и т. н…

В това писание, както казах в началото, няма да стане дума за други видове секс – хомосексуален, орален, бисексуален, банален, в тройка, четворка и т. н. Или за секса микс между горните видове секс. За тях друг път.

Ако, обаче, ударим чертата, май няма особена разлика между секса в селото и секса в града. Може би само в мащабите. И в скоростта, с която двете агенции – ЕЖКД (Една Жена Казала на Друга) и ЕМКД (Един Мъж Казал на Друг) – разпространяват новините.

Всъщност, сексът си е нужда, потребност, сиреч човещинка, без значение на вариантите. Нужда като тази да закусваш, обядваш, вечеряш. Само че, за никоя закуска човек не е склонен да говори толкова дълго. С любопитство, със страх, и без страх, искрено или неискрено. Освен ако не става дума за закуската, дадена от Президента на група посланици. Че и за нея важи правилото всяко чудо за три дни.

Дали сексът не вълнува, интригува, ранява, спасява по други причини, освен че дълго време е бил тема табу? Дали той не натиска старт бутона за нещо друго? Дали това не e е желанието на човек е да бъде приет, важен, нужен. Макар и за прословутите единадесет минути, за коитo Пауло Куелю пише в едноименния роман. Не знам.

А друг врял и кипял автор беше казал някъде, че за да се целунат телата, е нужно да се целунат първо душите. Дали е прав? 

 

Публикувано в-к „Марица”, 2009 г.

Кремена Станилова,

http://www.kremenastanilova.com

Снимка: travelnet.tv

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

Снимка: travelnet.com

0 коментари

Коментирай

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.