Изворът на жените – La source des femmes

Изворът на жените – La source des femmes

Изворът на жените е филм, който е представен от т.нар. „Европейско кино”, което няма почти никакви прилики с комерсиалното, ефектно и в крайна сметка лишено от каквато и да било дълбочина, символика и познавателна стойност холивудско кино. С това кратко въведение искам да кажа на любителите на холивудския комерс, че е безмислено да си губят времето с филма.
Отивайки към киносалона бях с настройката, че филма няма да ми хареса, защото аз също съм повлияна от лъскавината и празнотата, лишената от съдържание и смисъл поп халтура /работа извършена некачествено, небрежно, за пари, както и резултатът от нея/.
Още първите няколко минути от филма опровергаха първоначалната ми настройка и приковаха вниманието ми с въздействащата музика и песни. Въпреки тежкия начин на живот, който водеха, жените пееха и танцуваха. Сюжета на филма е на пръв поглед битово-социален.
Едно бедно ислямско село не разполага с водопровод, жените ходят далеч в планината, където се намира извор. От там те носят своята вода. Умишлено употребявам думите „своята вода”, защото никой от техните съпрузи не се интересува с какви усилия и при какви нечовешки условия жените осигуряват водата за домакинството.
Всички жени в селото са помятали и губили децата си минимум по три пъти средно, защото са принудени да носят вода от планината, дори и по време на бременностите си.
Гледайки този филм си даваме сметка как в някои части на света, неграмотността и липсата на образование, тълкуването и четенето на Корана, според както изняся на мъжете, поставят жената в по-лоша позиция от животно. Тя бива третирана по-лошо и от животно.
Лейла, главната героиня е сравнително образована млада жена. Тя може да чете. Прочитайки откъси от Корана на имама на селото, Лейла успява да го убеди, че мъжете и жените са равни. Факт, който е записан в тази тяхна свещена книга. Това нейно смело действие позволява „женската любовна стачка” да продължи.
„Любовната стачка” представлява лишаване на съпрузите от секс до изпълняване на искането на жените, в селото да бъде построена чешма. Това е и основния сюжетен мотив, около който се изгражда филма.
И това е от една страна покъртително, защото показва, до каква нищожна степен е сведено значението на жената. Исляма, възниквайки след Християнството окончателно унищожава езическите култове към Богинята – Майка и нейното земно превъплащение в жената и прави от последната едно незначително, омразно създание, необходимо само, за да задоволява сексуалните потребности на мъжа и да ражда деца до пълно изтощение и смърт.
От друга страна този сюжет намеква за Силата, криеща се в женската вагина и утроба. Единственото оръжие, което сякаш по ирония новите патриархални божества са оставили на жената.
А може би греша? Възможно ли е Богинята – Майка да се е подиграла със своите религиозни братя /християнство и ислям/ и да е запазила в крайна сметка за себе си последната дума, в тази космическа битка?
О там нататък филма изцяло почива на добре поставен символизъм. „Извора на жените” се намира високо в планината, до него сте стига по каменист, сух и обрасъл с трънаци път. Тоест пътя към женския извор, към любовта на жената, към нейната вагина и утроба не е и не бива да бъде лесен и лесно достъпен. Това е и една индиректна критика към освободеното сексуално поведение, което ние свободните, образовани и равнопоставени с мъжете европейки и американки имаме.
Богинята – Майка пази ревниво своите могъщи и тайни оръжия, но тя нама да ги дари на повърхностни и плиткоумни женички, които дори не знаят каква Сила притежават. Това са секс-бомбите от кориците на списанията и модните подиуми /до колко са все още „секс” е спорен въпрос, защото са кльощави анорексички/.
Не! Тайните на Извора на Жените, Богинята ще дари на жените от ислямския свят, защото точно те се нуждаят от тях.
Лишаването на мъжете от секс до построяването на чешма в селото е друг символ. Той ни показва, че лошото отношение на мъжа към жената, липсата на прояви на обич и нежност, на уважение и почит, прави така, че „женския извор” на любовта и насладата вътре в тялото на жената да пресъхва. От това страда мъжа. Той става гневен и агресивен, невротичен на модерен психологически език. А от там и болен. Болният и слаб мъж не е добър и полезен за семейството си. Нещо повече той е ненужен.
В крайна сметка жените от филма получават така необходимата за всички чешма. Чешмата и течащата от нея вода, могат да символизират много неща, но нека за целите на филмовия анализ да разгледаме тези два символа като олицетворение на пениса и спермата.
Това тълкуване ще ни покаже до каква степен мъжът и неговото правилно отношение към жената е от жизнено важно значение за добруването и щастието в семейството. От чешмата в селото зависи благоденствието на цялото село. В умаления модел на мъжа и жената, от Силата на Пениса зависи Силата на Вагината и Утробата. И обратно.
В този смисъл – войната между половете е действие водещо до безплодност и немощ, до безводие и страдание. До болести и смърт. Там където „Извора на Жените“ е пресъхнал, няма Чешми. Няма здрави и силни мъже и красиви и щастливи жени.

Автор: Юлияна Шапкарова, психолог
Статията е взета от: http://sexnature.org/semejna-psihologiya/izvora-na-zhenite-la-source-des-femmes.html

Филмът, разпределен в 5 части, с български субтитри можете да гледате ТУК: https://www.vbox7.com/play:a6ef397857

0 коментари

Коментирай

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.