Когато някой крещи Вярата, Мъдростта или Любовта си в социалните мрежи

Знаете ли какво е фуре? Да, вид бонбон – твърд отвън, течен отвътре. Но е и антична фалшива монета – бронз отвътре, сребро отвън. Държавите прибягвали до сечене на фурета в периоди на криза, за да се разплащат с войниците, които  дълго са воювали по далечни земи, за да снижат напрежението и да предотвратят революции. Фуретo, всъщност, е една лъжа – временно решава проблем – мами получателите, че е нещо ценно, но и държавата самомами себе си, че всичко е наред. Бонбонът фуре също е една заЛЪГАЛка за деца – ще ти дам залъгалката да не се присетиш, че ти се иска или ти трябва нещо друго.

Та, защо го пиша, всъщност, причината е една – заради баланса на гледните точки.  В така наречените социални мрежи, уж са отворени за всякакви гледни точки, но рядко в действителност се толерират такива, оспорващи статуквото. Налагат се социално приемливи роли, пробутват се неща, поднесени като истина, или представени като единствено „нормалното”, повтаряни до втръсване, че хора, избрали друг начин на живот и други поведения  могат да се сметнат за ненормални. Да „не- нормални”, но ненормален означава извън нормата, но пита ли се някой дали нормата винаги отразява здраво, истинно и честно. Удобно, да, а дали е изпълнено със съдържание?  Тук може да се пише много….

Та, фуретата в социалните мрежи са много. Разбира се ,всеки може да сече фурета в собствените си държави, в случая профили. Но готови ли сме да плащаме сега или след време цените на самоизмамите и измамите. И навън в реалния живот през последните 10-тина години ми се струва все повече се пробутват фурета.  Фуретата да ИЗГЛЕЖДАШ, а не БЪДЕШ. Както казва Ерих Фром.

Три неща в реалната реалност и във виртуалната такава ми будят недоверие. Но то си е мое мнение. Може пък да съм с грешка. Но ще споделя кои са фурeтата, с които най-обичаме да се заиграваме. Любов, Вяра, Мъдрост. Онези, за които всички имаме сетива, когато са пренатегнати, инсценирани и демонстрирани. Когато другите го правят, да! А когато ние пресоляваме манджата, рядко си признаваме. Та, колкото повече някой крещи Вярата, Мъдростта или Любовта си, толкова повече ми навкусва на манипулация и самоманипулация.  Защо крещенето на тези три неща ми се струват фурета? Защото ако проследим обичаите, ритуалите и практиките в ежедневния живот  от древни времена до днес, ще видим че стотици години наред хората са ги считали за нещо свято, скъпо и интимно, демек не за пред хорските очи. И трите са дълбинно и интимно общуване. Преживяване. Начин на живот, а не изглеждане.

При любовта с някой, към който тече любовта ми, няма нужда да размахвам като знаме връзката си, защото Любовта е енергия и пусне ли се навън да събира потвърждение за себе си, привлече ли  други очи между двама души, значи любовна интимна енергия между двамата няма. Може да има страх, компенсация, нужда да съм по реда си, да бъда одобрен и оценен, да правя нещата, защото така е редно, защото е нещо, което обслужва практически цели, но… любов,  разбирана като онова интимното и святото, няма. Вярата и Мъдростта са дълбинно и интимно общуване с Първоизточника и затова общуването с него не се е извършвало на селския мегдан, ами на места святи и места за посветени  – храмове и училища.

Интимните неща, ако ги има, нямат нужда от потвърждение отвън с лайкове, ръкоплясканици, убеждаване на другите видите ли какво си имам: Имам любов, но обичащ ли съм? Имам вяра, но вярващ ли съм? Имам мъдрост, но мъдър ли съм? Да имаш или да бъдеш? Ерих Фром твърди, че колкото повече съвременният човек се стреми към Имане, толкова повече не е в Бъдене, или истинско преживяване. С Фром не ща да споря. Въпросът е, ако имам нужда да привличам одобрение отвън, за да ме мислят за някакъв – дали обичан, дали мъдър или вярващ, дали пък не обслужвам нуждата си да поизчеткам Егото си, което дълбоко в себе  си се съмнява в чистата ми стойност и иска да ми добави такава. Ако тези три неща са истинни, а не роля, нямат нужда от ръкопляскане , потвърждение или последователи. Те са прибрани вътре дълбоко, за лична употреба. А ако са фурета, които сечем в чест на социалния си имидж в мрежата или извън нея,, питаме ли се като се изтърка сребърното покритие какво се случва? Кризата отвътре лъсва, и с нея ще трябва да се справя само сечащият фурета!

Понякога чувственият, умственият или духовният ексхибиционизъм в мрежата напомня на онзи ексхибиционист, за който майките предупреждават децата си, за онзи, стоящият в храстите, изпитващ удоволствие да шокира като показва „срамотиите си”.  Надявам се, ще се съгласите, че всички имаме усещане, кога нещо се поднася твърде сериозно и демонстративно, без грам самосъмнение и самоирония, единствено с цел да предизвиква емоционална реакция като на онзи от храстите.

За генезиса на ексхибиционизма ще нахвърлям няколко изречения накратко. Нуждата да шокираш, показвайки интимността, стои в онази детска възраст между 3-7 години, когато преживяване във фазата на сексуалната типизация или във фазата на сексуалността срещу моралността , макар и забравено от нас, дълбоко е травмирало индивида. Когато доверието в тялото, чувствата и любовта е било дълбоко пречупено , блокирано и кастрирано, и оттам нататък пускано под формата на показност, или точно обратното, под формата на моралност, желание да правим нещата като „трябва” – да имаме връзка, защото трябва, да раждаме деца, защото трябва, да се държим като добри деца, защото трябва… И така животът превинава между „трябва” и „искам”. Затова все ще ни трябва публика да ни признава, че сме по реда си.

Любовта, Вярата, Мъдростта превърнати в роля, са патерици обслужващи един слаб кастриран Аз. Аз, който се страхува да ходи сам и отговорен на собствените си крака.

И ако, ти, четящият тези редове, си успял да ми се ядосаш вече, ще те разбера. Така ядосана бях и аз преди много време, докато сечах фурета в една от споменатите области, всеки път, когато някой ми издърпваше патерицата и се опитваше да прати на рехабилитация вътрешните ми опори. Ядосвай се, но първо на себе си, ядосай се качествено. Защото само така може да промениш нещо в собствения си живот. Защото балонът не може да се надува до безкрай и все някога се пука.

И за да подкрепя това, което написах, ще споделя нещо от Достоевски. Не за да звучи умно, а а за да напомня че, нещата винаги са били едни и същи и много хора преди нас са прозрели истини, които само ние през собствения опит преформулираме. Защото умен бил не онзи, който се учел от грешките си, а онзи, който се учел от грешките на другите.

„Преди всичко, не лъжи себе си. Човек, който лъже себе си, слуша собствените си лъжи и стига до момент, в който не може да различи истината в себе си и около себе си. И така губи уважение към себе си и към другите. А когато нямаш уважение, си неспособен да обичаш.” Достоевски

Кремена Станилова, www.kremenastanilova.com

Снимка: http://piniata.biz/

Текст: www.kremenastanilova.blogspot.com, публикация от 2015 г.

0 коментари

Коментирай

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *