Да казваме това, което мислим. Да чуваме това, което другият наистина е искал да каже, а не собствените си мисли, приписани му от нас. Да говорим само неща, които са ни ясни – не само с главата, но и с душата. “Да” винаги да означава “да”. “Не”винаги да означава “не”. Възможно ли е това? Или е утопия?

Замисляли ли сте се за смелите “Да-та” и “Не-та”? А за лъжливите? Забелязвате ли лъжливите? Те не се забелязват. Те само се усещат.  Именно затова са лъжливи, защото са потайни и коварни. Излъгали другия, самозаблудили се, че сме се спасили там и тогава. След време те изпълзяват на светло –  хищни и жестоки – вземайки своята цена – душевния ни мир и телесно здраве.

Времето от собствения ни живот.

Познавате ли хора, които разбират реалния смисъл на тези две думи. А хора, които все още приписват друг смисъл на тези думи. Вие от кои сте? Честно? Заради вас, заради всички. Защото общуването е същностна потребност. Защото сме словесни същества. И се храним с общуване. И тази храна, ако е развалена, предизвиква натравяне.

Да можем да разберем разликата между “Да” и “Не”. Тези две думи разкриват нашите ЛИМИТИ и ГРАНИЦИ – какво желаем да направим и какво не желаем да направим. Когато казваме “да”, но имаме предвид “не”, ние губим жизнената си сила, ставаме жертви или мъченици на себе си или другите. Ако казваме “не” на някого, но ситуацията или вътрешната ни нужда изисква нашето “да”, ние ставаме садистични. И в крайна сметка отново наказващи себе си.

За нещастие, съвременният западен човек, или онзи, който се смята за по-развит интелектуално, вярва , че “да” означава: ” Харесвам целия теб”, а “не” означава : “Отхвърлям те, не съм съгласен, не харесвам целия теб”. Повечето хора в по-примитивните общества не влагат този емоционален смисъл в тези две думи. Те дълбоко инстинктивно знаят, че “да” означава само гледна точка, перспектива. И няма смисъл на “Харесвам те целия”, а по-скоро “Това, което се случва или правиш, ми е ок за момента.” А “не” означава просто лимит, граница, нещо, което не ми е ок тук и сега. Но и означава способност да уважаваме онова, което другият желае или не желае да направи тук и сега. “Не” не означава “Отхвърлям целия теб.”, “Не харесвам целия теб”.

И можем да се срещнем в друг момент, по нов начин, за ново нещо. И да кажем  за конкретния случай своето “ДА” или “НЕ” там и тогава. Без да го съотнасяме към целия човек и ситуация. И другият просто да чуе “ДА” – това в момента ми харесва. Или “НЕ” – това не ми харесва. Просто е.

Или както е казано простичко в  една Маори поговорка: “Никога не хаби времето си за хора, които не уважават твоите “Да-та” и “Не-та”. Но все пак ми се иска да се пресичаме. Ако е възможно!

Това е една гледна точка към въпроса. Иска ми се да чуя и други. Цяло щастие ще е, ако се пресекат нашите “Да-та ” и “Не-та” някъде. Ако ли не, както казва Пърлс, нищо не може да се направи. Такова Е!

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

http://www.kremenastanilova.com