ОСКАР УАЙЛД ЗА СМИРЕНОСТТА

Из „De Profundis”

”Глас от Бездната”

О. Уайлд

“Независимо, че понякога се наслаждавах на мисълта, че страданието ми ще е безкрайно, не мога да понеса това, че то ще е безмислено. Успях да открия нещо скрито в моя характер, което ми казва, че нищо на този свят не е безсмислено, най-малко страданието. Това нещо, скрито в характера ми като заровено в поле съкровище, се казва Смиреност.

Това е последното нещо, останало в мен, както и най-доброто; последното откритие, което ще направя; началната точка на едно ново развитие. То дойде отвътре, затова знам, че е дошло в подходящия момент. Не можеше да дойде преди това, нито по-късно. Ако някой ми беше казал за него, щях да го отхвърля. Ако ми го бяха предложили, щях да го откажа. Но понеже го намерих, искам да го задържа. Трябва да го задържа. Това е единственото нещо, което съдържа в себе си съставните части на живота, съставните части на един нов живот за мен. От всички неща, то е най-странното. Не можеш да го дадеш на друг и никой друг не може да го даде на теб. Не можеш да го придобиеш, ако не предадеш всичко друго, което имаш. Единствено, когато си загубил всичко друго, ти знаеш, че го притежаваш.

Сега, когато осъзнах, че то е в мен, аз виждам съвсем ясно какво трябва да направя, всъщност, съм задължен да направя.

И когато използвам израз като този, не е нужно да ти казвам, че не говоря за някакъв външен подтик или заповед. Не признавам нито едно от двете. Сега съм много по-голям индивидуалист, отколкото някога съм бил. За мен нищо друго няма стойност, освен това, което човек намира в себе си….”