Интернет зависимостта се описва като разстройство в контрола на импулсите, което не включва употреба на интоксикиращи вещества, бивайки много сходно с хазартната зависимост. Макар интернет да е едно от най-великите постижения на съвременността, свързвайки ни с хората само с един клик на екрана или давайки ни възможност да плуваме в океана от информация, която можем да ползваме по всяко време и на всяко място, той е един капан, който привлича с леснотата и усещането за емоционална безопасност, седейки пред компютърния екран. Така ли е в действителност? Потърсихме професионално мнение по въпроса.

Едно интервю на Свобода Даскалова с психотерапевта Кремена Станилова.

С.Д. Кое кара хората да се пристрастяват към интернет пространството, какво търсят и какво намират, потапяйки се в магията му?

К.С.Всяка зависимост има една и съща динамика. Обикновено, задоволяването на всяка потребност минава през едно живо ТИ, нямайки инструментите за осъществяване на контакта с жив човек, по-лесно е задоволяването чрез неживи заместители – дрога, интернет, храна, работа.

С.Д.  Комплекс ли е у хората зависимостта?

К.С. Не точно комплекс, а характерова травма, която се получава в детството между 3- тия и 12- тия месец. Период, когато детето по-често е  оставяно само. Тогава то е най-зависимо и има нужда от постоянна близост. То се страхува, гладно е, студено му е, жадно е и т. н. Ако този, който отглежда детето, не откликне веднага и адекватно с любов на нуждите му, в него се появява един дълбок страх от изоставяне. То си мисли, че не е важно, че никой не го обича. Този страх блокира умението да се осланяш на някой друг, за да ти задоволи потребностите. И често именно този емоционален спомен, който има детето в резултат на тази травма, отключва всяка една зависимост. Няма човек, който да не е минал през такава травма, въпросът е в големината й и индивидуалния начин, по който всеки я е преживял.

С.Д. Какво изпитват зависимите хора, когато за часове или дни им спре интернетът? Трябва ли да потърсят съвет от специалист?

К.С. Изпитват страха и нуждата от незадоволената си потребност от живия контакт с другите хора. Живият човек обикновено ни гушка, храни ни с приятни преживявания. И когато нямаме инструменти и поведенчески модели да привлечем живия човек, по-лесно ни е да си задоволим потребността през компютъра. Специалистът е необходим в работата по осъзнаване на травмата, неспособността да се задвижим към жив човек, неспособността да сме социално адаптивни. Пристрастяването на хората е, заради страха от отхвърляне, от изоставяне. Компютърът ни осигурява контакт с жив човек, ала през мрежата. Няма го в действителност живият човек, който може да си тръгне, да не ни хареса, да ни накара да се почувстваме изоставени. А чрез нет-а, ако нещо не ни кефи в отсрещния, можем спокойно да прекратим връзката, като го изключим. За да прекратим жив контакт с някого се изискват повече умения. много хора нямат такива умения в поведението за адаптивност, затова предпочитат да  контактуват през интернет.

С.Д. Да считаме ли, че интернет маниаците са ограничени хора? Че мрежата е тяхното бягство от нормалните форми на поведение, за които нямат умения и не са подготвени?

К.С. Лично аз не смятам, че са ограничени. По-скоро те търсят метаудоволствия. Мета, означава покрай, заместител на удоволствието. Те установяват контрол над контактите си с когото и да е. Могат да си пишат или говорят, а могат и да блокират някого. Който не може да си прави добър контрол в живота, предпочита да го прави през техниката. Междучовешките отношения трудно се изработват.

 С.Д. Каква липса запълва интернет у хората?

К.С. Всички потребности. Потребността за принадлежност. Да бъде включен в някаква група. Ако някой не може да си намери наживо група, намира си виртуална. Когато изпадне в тревожност, че не може без тази група, това означава, че е страшно зависим. Потребността от утвърждаване. Да бъда утвърден такъв, какъвто съм. В интернет мога да бъда всякакъв. Слагам си всякакви маски: жена, мъж, успяващ, агресивен, съблазнителен и пр. Потребността от храна. Там ще бъда нахранен с приятни преживявания-обмен на информация, общи теми, виртуален секс. Проблемът е, че не можем да задоволим другата потребност – сетивността. Колкото повече човек влиза във взаимоотношения с живи хора, толкова по-рядко ще се осланя на такива изкуствени заместители. Терапията е да се научи човек на здрави модели на поведение и да се опитва да ги прилага с живи хора. Само живият човек може да задоволи пълноценно потребностите. И когато имаме гладни потребности, нормално е да ги задоволяваме със заместители, ако не можем реално.

С.Д. Различните полове по различен начин ли проявяват нуждата си от задоволяване на потребности?

К.С. Жените, често вземат шоколад, за да заместят нещо, което гладува у тях. Шоколадът ги кара да им е сладко на душата. Но, не винаги е типично само за женския пол. Както и обратното. Мъжете заместват задоволяването на необходимостта си с алкохол или наркотици. Възможно е и с хазарт, все по-често и с интернет. Бутилката или веществото е това, което не може да ги изостави, както жената. Живият човек е по-трудно контролируем. Нужно е хората да се научат да приемат отхвърлянията. За да ходят на собствените си крака. И да осъзнаят едно – светът не е длъжен нон стоп да задоволява потребностите ни.

С.Д. Кога да търсим помощ?

 К.С. Ако установим два или повече от следните признаци, добре е да потърсим специализирана психотерапевтична помощ.

– Обсебеност на мислите от интернет – натрапливи мисли за предишна онлайн дейност или тревожно очакване на следващата онлайн сесия.

– Постепенно увеличаване на времето, прекарано в интернет, с цел да се получи удовлетворение или снижаване на тревожността.

– Непрекъснати и неуспешни опити да се намали или спре времето, прекарвано в интернет.

– Чувство на безпокойство, раздразнителност или депресивни мисли, при опити да се спре използването на нета или при липса на достъп по една или друга причина

– Рискуване на реалните социални контакти– семейство, приятелски връзки, ходене на училище или работа- в полза на нет употребата.

– Лъжи спрямо семейството или терапевта в опити да се скрие степента на употреба и зависимост от интернет.

Добре е да помним, че ние рискуваме времето от собствения си живот, което никога не се връща, отлагайки решаването на един или друг проблем. Противно на всеобщото разбиране. Сила е да потърсим помощ, а слабост, да не признаваме нуждата си.

Интервю във в-к „Марица”, 2010 г.

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!