Терминът „тефлоново дете” е употребен за първи път от Даниел Кемп през 1988 г. Той смятал да използва терминът, за да обозначи човек с необичаен темперамент. Препоръчвам ви да прочетете книгите му по тази тема.

„Тефлон” е името на компания за производство на химическо покритие, благодарение на което нищо не залепва по кухненските съдове. Терминът е пекрасен за обозначаване на хора с оригинален характер, понеже нищо не полепва по тях. Не можем да ги виним, като използваме обичайните възгеди. Т е винаги се основават на собствените си ценности, когато решат дали са виновни или не. Това са хора, които не живеят в миналото.

Кемп използва и противоположния термин „Велкро”, за да обозначи хората, по които полепва всичко. Можем да ги манипулираме колкото си искаме, като ги караме да се чувстват виновни. Тези хора са с традиционен характер.

Макар бум на подобни деца да се наблюдава в края на 80-те години на 20-ти век, сред родените в края на 60-те и през 70-те има немалък брой хора с подобни характеристики.

В обществото винаги е имало хора с нетрадиционен характер. Единствената разлика е, че с всяко поколение процентът винаги нараства.

Понеже хората с нов характер живеят много повече в настоящето, а човек може да твори само в него, можем да заключим, че те всички са изобретатели, новатори и предприемачи. В днешното общество всяко семейство е смесица от хора с нова и традиционна нагласа. Двата типа имат различни нужди и, следователно общуват по различен начин. Според Кемп нуждите на хората с традиционни черти се подреждат по важност в следния ред:

1.Сигурност

2.Привързаност

3.Общуване

4.Уважение

При хората от нов тип нуждите са същите, но са в обратен ред:

1.Уважение

2.Общуване

3.Привързаност

4.Сигурност

Детето с нови черти изживява трудности, когато най-голямат му потребност –тази от уважение, не е удовлетворена. Двете ви деца не са непременно проблемни деца. Напротив, когато се научите да ги уважавате като човешки същества, да вземате под влияние, това което мислят, преживяват, в което вярват и което искат, ще видите, че поведението им ще се промени.

Освен това не се притесявайте да изразите и вашите потребности. Може да седнете заедно и взаимно да ги споделите. След това да се договорите, защото нуждите на един могат да пречат на нуждите на другия. Децата от нов тим имат потребност от уважавани родители, за да ги обичат и да се чувстват добре с тях.

Децата ви ще правят всичко, за да ви манипулират и да видят докъде могат да стигнат. Това е само тест за твърдостта ви. Колкото по-непреклонни сте, толкова повече ще ви уважават. Проверките няма да продължат безкрайно. Изисквайте от тях интелект и логика. Именно вие трябва да им обясните, защо това трябва да стане по такъв начин. Почти винаги е възможно да дадете на децата разумен довод, който мотивира това, което им налагате. Ако не го смятат за разумно, изслушайте търпеливо тяхната гледна точка и проявете разбиране, за да решите след това кой е най-добрият начин.

Смятам, че в днешно време най-голямата трудност между родителя и детето  или учителя и ученика, е лошото общуване. Все едно единият говори на френски, а другият на китайски. Като се научим да общуваме и се разбираме взаимно, можем да постигнем голямо подобрение на равнище отношения. Човекът от нов тип трябва да се научи да разбира този с традиционен характер и обратното.

В днешно време липсата на общуване е най-главната причина за напускане на училище, употреба на наркотици и алкохол и самоубийствата сред младежите. Детето от нов тип, което става проблемно дете, просто се опитва да си отмъсти на обществото или да избяга от него. То трудно разбира смисъла на живота си, защото възрастните около него са прекалено заети с опитите си да му втълпят разбиранията и ценнностите си, вместо да се отнасят към него като към човек от нов тип, който има да каже нещо различно и да допринесе за напредъка на обществото.

Лиз Бурбо

Из „Отношенията родители-деца”

Материалът е подготвен от Теодора Панайотова