Благосъстоянието на обществото днес намира отражение в облика на улицата, изложено по витрините, многоцветието на дамското и детското облекло. По-високият жизнен стандарт подтиква мъжете, които по-рано си позволяваха единствено пъстри вратовръзки, да обличат ризи, че и костюми в по-ярки тонове. Промяната в стила на облеклото за свободното време някога се възприемаше като един вид „цветна революция”.

Ако се вгледаме по-внимателно край себе си ще забележим, че не всеки човек е готов да носи всякакъв цвят. Причината за това се корени в своеобразието на индивида. Неговата неповторимост обуславя и различното му отношение и чувствителност към различните цветове- едни му допадат, а към други е равнодушен. Макар модната индустрия всяка година да оповестява новите гами, в които следва да се обличаме през настъпващия сезон, опитните производители на платове предлагат далеч повече разцветки – те са наясно със специфичното отношение към цвета и знаят, че особено жените си подбират оня, който им подхожда, просто защото им подхожда.

Харесваният от даден човек цвят се явява необходимо допълнение към него самия и отразява вътрешния му мир. Познавачите биха казали, че този цвят недвусмислено издава същността му. Ето защо опитът да се правят изводи за особеностите на човешкия характер въз основа на цветовите предпочитания изглежда уместен. Наистина, като директна информация за целите на човекознанието могат да послужат само онези цветове, които най-често – а освен това и съзнателно – избираме да доминират в облеклото и бита ни. Купената на някоя сезонна разпродажба евтина дреха не говори кой знае колко за вътрешния ни свят.

Всеки цвят изразява нещо специфично свойствено само за него. Ако сравним душевността на човека с цветовия спектър, ще видим, че на отделния цвят винаги отговаря някаква психична функция или група определени качества. Тъй като цветовия спектър символизира душата – доколкото външното проявление на цвета и вътрешното проявление на на душата си съответстват – психологията е в състояние да разкрие връзката между цветовете и чертите на характера. Когато си има „личен цвят” /а е почти изключено това да не е така/, човек се причислява и към даден тип характер.

Вежедневието изразът „да обявя боята си” се употребява не само в играта на карти. Това ще рече „да разкрия истинската си обагреност на своя „Аз”, както са постъпвали войните в средновековието, показвайки основния цвят в герба на господаря си. И така, връзката между характера и цвета може да бъде формулирана с изречението: „Кажи ми кой е любимият ти цвят и аз ще ти кажа кой си!”

Следва…

„Твоят цвят- твоят характер.”- Д-р Валтер А. Кох

Материалът е подготвен от Теодора Панайотова

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!