Магията на Бялото

/0 Коментари/в /от

Cимвол на девствеността на праисторическия рай, крайна цел на пречистения човек. Това е цветът на предвечната мъдрост, на откровението, на благодатта, на теофанията- общо призвание на бъдещето на човека /вярата/, на славата.

В християнството символ на блясъка, на светлината, на вярата, на Св.Архангели, на телесната хармония, нанеизбежните човешки грижи, израз на радост от опрощение и придобита от него душевна чистота. Затова на Рождество Христово и Св.Архангели се служи с бели одежди.

Новопокръстените се обличат в бели хитони символизиращи чистотата им, защото това е цветът на кандидатите, чието положение ще се промени. По силата на тази традиция на осъдения обличат бяла риза – символ на покорство и на поставяне в състояние на разположение.

Народите за чието местостояние изгрева на слънцето е от изток, цвета на тази посока е бял. Това е цветът на възвръщането,който е знак и на прехода. Слънчево бялото се превръща в символ на укрепналото дневно /днешно/ съзнание.

Достолепие, преображение и път към небесата символизират белите одежди на папата в римокатолическата църква.

Цвета на дрехите е символ на вечна участ, на спасение.

Св.Дух е изобразяван като бял гълъб.

Бели са жертвените животни предназначени за боговете.

Бялото е олицетворение на чистота- духовна и физическа истина. А снега е символ не само на студа, но и на ослепителна снежна чистота. Дрехите на Иисус стават снежнобели, бляскави от свръхестествена небесна и божествена белота /Марк.9:3/.

По нашите земи цветът се свързвал с мъжкото начало, силата и светлината, но постепенно се свързва със символиката на чистотата, девствеността и непорочността.

Римската бяла дълга туника е обличана от младоженеца в древността. От ХVІІ в. при немците започва да навлиза белия цвят, който в края на ХVІІІ в. става символ на целомъдрие и чистота на булката.

Маите свързвали белия цвят с посоката север, а древните китайци със запад.

Мрежа от бяло и черно – интерпретира загрижения за земните си дела човек.

Белия вятър от разказа “Земляци” на Йордан Йовков е символ на първия лъх на пролетта. А народните изрази “Яне бело Яне”, “момина бела кошуля, момина бела саица”-изрази на непорочност и девственост.

На бял кон откарвали булката от дома и при младоженеца. Свекървата посрещала развеселените вестители и връзвала на юздите на конете по една бяла кърпа- с което показвала че е съгласна булката да влезе в техния дом. Връзвала и бяла забрадка /яшмак/, та да и е хубав живота в този дом. “бело булче”, “невесто, бел цвет долете,

на тебе паде, невесто,

абер ти донесе, невесто,

свекра да слушаш по от бащицу” – народни изрази на чистота.

На утърчниците на конете в момината къща връзвали на юздите по една бяла кърпа- което означавало, че крепостта се предава- приемат ги.

“Бяло белило”, бяло-червена усмивка- невинна, чиста, здрава.

Но от друга страна “бели грошове за черни дни”, “бялото е на скъпия”.

Обикновено храмовете се боядисват бели- символ на “небо многосветлое, церков показатся”.

В символознанието бялото, както и много други цветове има и отрицателни аспекти. В сънищата “белият кон” е предусещане за смъртта.

Бялото първоначално е било цвят на смъртта и траура. В този смисъл восъчнобялото се противопоставя на червеното. Това е студеният, вледеняващият цвят на всички призраци, привидения, духове. Това го срещаме в Ботевите стихове “И самодиви в бяла премяна”…

В Исляма Мойсей е свързан с бялото – това е цветът на окултното, на вътрешната светлина, на свещената тайна. Пророкът обичал бялото, ангелите носели бял тюрбан, което ги олицетворява като пратеници на Рая.

В древен Китай планетата Венера е свързана с бялото /цветът на смъртта/. Днес там бялото е символ на есента, на старостта, на Запада, на нещастието.

Цветът внушава чистота, но в същото време, студенина, строгост и педантичност.

Според Бьоклер /1688 г./- бяло или сребро означават- чистота, невинност, радост.

Според цветовата хералдика /ренесанс/ бяло- луна /сребро/.

Човекът и цветовете

/0 Коментари/в /от

Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е. ние трябва да схванем тази светлина. Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива. Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли. После носи синия цвят, който означава стремеж. Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш. Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение.Сила трябва да имаш, туй, което светлината ти дава, да може да гo използуваш в даден случай. Като кажем „разумен човек“,подразбираме всички тия условия. Разумен човек е онзи, който може да използува всичко в природата не само за себе си, но и за другите.

Kогато казват за някой човек, че е отличен философ, аз питам: в коя краска се движи той?

Ако живее в червения цвят,той се движи в свой физически, материален живот; ако е в портокаления цвят, той се движи в обществения, в политическия живот, той вдига и сваля правителства; ако е в зеления цвят, той се движи в търговията, в банките, във всички осигурителни дружества. И най-после, когато започвате да виждате жълтия цвят, вие ще се натъкнете на хора, които влизат в духовния свят. Жълтият цвят показва, че вие имате вече духовни хора. Душата и сърцето са един цвят; умът е атмосфера на сърцето.…Има жълт – цвят на страха, има и жълт цвят на Любовта. Значи един и същ цвят има по-висше значение, има и нисше значение. Щом дойде червеният цвят, усещате възбуда, разширение, движение има. Портокаленият цвят се обособява, индивидуализира се. Този цвят завзема само известно място.Червеният цвят има да се запали, да се разпространи, да запали целия свят. Неговото желание е всички да горят. Портокаленият цвят има желание само едно нещо да изгори, той индивидуализира се. Зеленият цвят в същото време, когато гори къщата, той има желание да влезе, че каквото вземе, да го задържи за себе си. То е само една идея това. Зеленият цвят прибира нещата навътре. Ти искаш да забогатееш, зеленият цвят в тебе действува. Ти всичко събираш навътре. Но, след като събереш, ти само натрупваш, започва да ти тежи нещо. Виждаш, че този товар е повече, много си взел. Тогава си заставен да мислиш, какво да правиш. Иде жълтият цвят. Жълтият цвят е разтоварване навън. Нали и в Природата е така? Като дойде жълтият цвят, започва да снема хубавите прекрасни украшения на дърветата, техните листа капят. Има хора, у които господства червеният цвят. Те са хора Марсианци, има хора, в които господства портокаленият цвят, те са хора индивидуалисти. Дето ходят личат, че са генерали навсякъде. Първото място искат. Ако се образува дружество, искат председател да станат, да заемат най-високата служба. Има хора, които носят жълтия цвят, занимават се с високи работи, поезия, философия, искат да служат, да разкрият тайни. Другите, които се занимават със зеления цвят, искат да станат най-богати хора. Другите, които се занимават със синия цвят, искат да станат големи религиозни хора, патриарси, владици, необикновени работи, че да заповядват на света. Които носят виолетовия цвят, те пък искат да имат царска мантия, като го погледнете, голям човек ще стане.

Когато се говори за цветовете, за краските, ние се убеждаваме, че от тях зависи и степента на развитието на даден човек. Ние живеем в органическия свят, дето краските,цветовете играят голяма роля в развитието на човека. По цвета на очите, на страните, на устните на човека може да се познае,след колко време, например, някой човек може да свърши училището, или да го напусне; също така може да се познае, дали някой човек е добър музикант, или само дрънка на инструментите; още можете да познаете, дали даден човек има силна вяра, или не.

Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана с хубава подвързия. Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил? Например, книгата става червена. Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.

Ако в човешкия живот преобладаваше червената светлина, хората щяха да бъдат войнствени. Ако преобладаваше портокаления цвят, всички щяха да бъдат крайни индивидуалисти; всеки ще мисли, че светът е създаден само за него. Ако преобладаваше жълтият цвят, умът щеше да бъде крайно развит. Дето умът на човека е много развит, страданията му са големи. Ако преобладаваше синият цвят, човек щеше да се отличава с чрезмерно развито религиозно чувство. Той щеше да бъде голям догматик: каквото каже той, или в каквото вярва, думата му трябва да се изпълни.

Сега, всички трябва да правите опити със светлината, да знаете, за всеки даден момент, в кой цвят се намирате: дали в червения, в синия, в жълтия, в зеления и т. н. За вас не е важно да живеете в краските, в цветовете на светлината, но в енергиите на тия цветове. Цветовете оказват пасивно действие върху човека, те само го залъгват. Който иска да преобрази живота си,той трябва да се свърже със самата светлина, да се ползва от нейните енергии.  Вие, за пример, виждате червен цвят; ако можете да го динамизирате – да стане активен, да го очоплите като един плод, ще потече от него благодатен сок, извор ще излезе. Но червеният цвят, ако дойде в дома ви, може да ви накара и да плачете.

Зависи с кой нюанс на червеното си служите. Всичките врагове на червения цвят – от четирите кьошета на дома – ще се втурнат вътре. Но вие, ако знаете как да го посрещнете, ще бъде добре. Ще наточите една баница по български с точилката, тогава той ще ви донесе най-хубавото благо. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и Духа –синята, и т. н. Човек следва да се упражнява, за да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък. А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност. Бялото в себе си съдържа всичките цветове. Белият цвят съдържа червения, портокаления, зеления, жълтия, ясносиния, синия, виолетовия и много други цветове.

Цветовете, това е капитал събран. Човек, който разбира, може да се ползва. То е етикет. Тъй както виждаме краските в природата, ако тази краска може да я направиш подвижна, тя може да ти бъде полезна. Но ако дълго време гледаш жълтата краска, ще произведе болезнено състояние. Ако дълго време гледаш червената краска, ще произведе болезнена активност, а пък ако дълго време гледаш зелената краска, ще израснете толкова нависоко горе по върховете, ще започнат да съхнат листата. Някой човек, казвате, че съхне. Много време гледал зеления цвят. Казва: „Много съм нервен.“ Много дълго време си гледал червения цвят. „Обезверил съм се.“ Дълго време си гледал синия цвят. „Искам да се бия с хората.“ Дълго време си гледал виолетовия цвят. „Какво трябва да правя?“ Ще ги събереш всичките цветове заедно, за да създадеш равновесие в себе си. От всичкото онова изобилие да даваш. Само даването ще те спаси.

 

Из „ Цветните лъчи на светлината. Цветовете” по П.Дънов, съставител на книгата Трендафила Балдевска

Материалът е подготвен за OLA от Теодора Панайотова

https://onlinelifeacademy.com/ekip

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

Цветовете на човешката аурa

/0 Коментари/в /от

Според теософските учение човекът притежава лъчиста обвивка, която хората с по-изострена чувствителност виждат във всичките и цветове. С. У. Лебитър излага проучванията и наблюденията си на тази тема в книгите „Видимият и невидимият човек” и „Мисловни форми” /в съавторство с Ани Безант/, за пръв път издадени от издателството към „Теософското дружество” през 1905/1908 г. Независимо от тях Ф. Веховер /Фийрхоу/ анализира явлението „Човешката аура и експерименталното и изследване”. В „Астрологическа наука за цветовете” д-р В. Кох включва подобни резюмета за значенията на цветовете на аурата. Публикувайки през 1963г. книгата „Аурата на човека”, немското издателство „Бауер” предлага т.н. „очила за виждане на аури”.

Дарбата да се виждат аурите е доста широкоразспространена, но най-често се държи в тайна. Долуизложените значения на цветовете принадлежат на Ледбитър и са получени по окултен път, тоест- възприети свръхсетивно при множество направени от него наблюдения. Естествено е, че поради това са кратки и непълни.

Цветове на аурата

Бяло- чиста духовност, божествено излъчване;

Маслиненозелено- приспособимост;

Ябълковозелено – жизненост, пълнота на битието

Нежно, лъчисто зелено – услужливост, симпатия;

Изумруденозелено – чистосърдечност, прямота;

Тревистозелено – съчувствие;

Тъмно морскозелено – миролюбие;

Мътнозелено – хитрина, измама, предателство;

Кафеникаво, мътнозелено – ревност;

Ясно жълто – проникновено разбиране;

Жълто-оранжево – остър ум;

Кафеникаво-сиво – лукавство;

Оранжево – благородни мисли;

Светлооранжево – самочувствие, амбиция;

Оранжево-червено – потентност и оплождане, сласт, наслада;

Искрящо червено-оранжево –борба за идеали, устременост;

Оранжево-кафяво – гордост, суета;

Нежночервено – дейна, безкористна любов;

Ясно огненочервено – чиста любов;

Тъмночервено – страст, похот;

Пурпурночервено – любов, познание, справедливост, героиъм;

Мръсно тъмночервено – примитивна чувственост, перверзност;

Червено с тъмни облаци – егоистична любов, жажда за удоволствия;

Чернеещо се тъмночервено – злина;

Мътно тъмночервено – ярост;

Мътно керемидено червено – високомерие;

Строго сиво-кафяво – себичност, алчност;

Мътно кафяво-сиво – липса на любов, егоизъм;

Сиво-кафяво с червени петна – ревност;

Червено-кафяво – здравомислие, чувственост;

Розово-лилаво – любов към човечеството;

Лилаво – въздържание, сладки копнежи, мечтания;

Чисто яркорозово – всеотдайна любов;

Бледолилаво – висока духовност;

Виолетово – въздържание, аскетизъм, примирение, одухотвореност;

Синьо-виолетово – благочестие и любов;

Сребристо-виолетово – по-висше съвършенство в познанието и преживяването

Златисто-виолетово – най-високо достижимо за човека съвършенство;

Теменужено – спокойствие, потайност, нежно ухание;

Матовосиньо – тиха безметежност;

Нежносиньо – мекота и благочестие;

Ултрамарин – религия, морал, философия;

Светлосиньо – отдаденост на висш идеал;

Тъмносиньо – чисто религиозно чувство;

Мръсно синьо-сиво – религиозно чувство, премесено с боязъм;

Студено стоманено сиво – материализъм, стремеж към печалба;

Синкаво бледосиво – страх, уплаха;

Сиво – пустота, празнота, слабост;

Тежко оловносиво – сломеност;

Черно-сиво – хипохондрия, меланхолия;

Сиво-черно – мъка, печал;

Черно – лошотия, сатанински помисли;

Дълбокочерно – омраза, жестокост;

Гарвановочерно – разрушение, сатанизъм;

Из „Твоят цвят-Твоят характер” Д-р Валтер. А. Кох

Материалът е подготвен от Теодора Панайотова

Какво говорят за нас цветовете на дрехите ни

/0 Коментари/в /от

Днес физиката на цветовете не е тайна на никого. Дрешките на бебетата обикновено са светлосини за момчетата и розови – за момичетата. Средностатистическият млад човек предпочита най-вече светли, искрящи, издаващи жизнеността му тонове, по-възрастните – по-тъмни, приглушени и спокойни. Екстровертният тип хора са склонни да носят топли и светли нюанси, а интровертният – студени и наситени.

Истинските мъже обичат изчистени и наситени цветове, тоест – солидно червено, тежко червено-кафяво, елегантно черно. За „слабия” пол по-привлекателни са нежните пастелни тонове или преливащите се и някак тайнствените кремаво, лилаво, розово или синьо зелено. Синеоките блондинки носят най-често студени цветове, предимно синьо, а синеоките и зеленооки брюнетки – светли, но убити нюанси на зеленото и сивото. Чернооките брюнетки, които следва да са пламенни по природа, се спират обикновено на топлите цветове, особено жълтото и червеното.

Неправилният избор на цвета веднага си проличава. Достопочтенната госпожа няма как да се покаже в жълта одежда, тъжната – в оранжева, веселата – в черна. Безличните хора облечени в с ярки дрехи, изглеждат комично, опасните – някак арогантно. Чрез студеносините тонове няма как да се внуши страстно, възбуждащо сетивата чувство, както чрез червеното – да се изрази хладно спокойствие. Зеленото не е символ на импозантност, а виолетовото на младежки нрав. Щом се знае, че пурпурът е знак за величественост, нека го носят кралиците, които следва да излъчват величественост, и нека го използват за залите в кралския дворец, чийто интериор често е в червено-златно. Мнозина компенсират липсващата им донякъде емоционалност и душевна сила с искрящата енергия на цвета, случва се обаче и обратното – хора с горещо сърце, склонни към вглъбеност, да се отказват от външен блясък. Но онези, които притежават силен усет за съдържащото се в цветовете и чиито очи намират радост в тях – а това важи предимно за жените – на драго сърце използват богатството им, за да се накипрят, ако и да сеотличават с висока степен на духовност. Будният, съзнателно живеещият човек трябва да е в състояние да налага своя отпечатък на заобикалящата го среда. Хамелеонът мени окраската си според различните части на деня, състоянието си или ситуацията, в която се намира. Но когато една личност, давайки израз на своя „Аз”, използва „верния” цвят – а той със сигурност и подхожда и и стои – по хармонията помежду им може да се съди и за нейния характер.

Цветовете са видими вибрации и всеки човек предпочита навярно онзи от тях, в който вибрира самият той. Него усеща като най-важния, най-основния в цялата скала. Тъй като до неотдавна само жените имаха свободата да подбират цвета на дрехите си съобразно вкуса си, те по-лесно в сравнение с мъжете можеха да бъдат окачествени като цветови тип. Вибриращата в червено жена е активен, напорист човек, човек с мъжка жилка, предприемчива, смела и самоуверена. Вибриращата в синьо е по-мека и търпелива, „не се бута” напред, както прави „червената”. Изчаква, докато някой покаже, че се нуждае от нея, но тогава е готова да служи да се жертва. Ултрамаринът, особено в по-светлите си нюанси, е цветът на Мадоната, поради това е най-подходящ за жената, у която преобладава майчинското начало. Мекият аквамарин създава нежност. Оригиналните личности с леко непристойно поведение носят предимно зелено-синьо, или- студеносиньо. Жените, които обичат жълто-зелено до липовозелено, са по-практични и големи реалисти. Стремят се към себеутвърждаване и си осигуряват солидна позиция в живота. Обикновено това им се оттдава бързо, тъй като инстинктивно надушват предимствата си. Те са добри домакини, държат на комфорта, добрата храна и общуването. От солидното тъмнозелено или морскозелено наднича меко, открито, спокойно и чувствително същество. Изразяващата предпочитание към жълтото жена притежава пъргав ум и ясно знание за себе си, като често е критична. Изпитва потребност непрекъснато да разширява кръгозора си. В любовта търси импулс и удоволствие. „Родеещото се” с червеното оранжево свидетелства за естествена чувствена радост, пламенност и здрава, неподправена наслада от живота.

Който харесва кафявото, се отличава със стабилност, предпазливост и сдържаност. Но кафявото често говори и за нещо буржуазно /или еснафско/, а поради своята близка със земната същност – и за известна свързаност с материалното. Виолетовата жена обикновено е чувствителна, с външни или вътрешни задръжки, но неизменно напрегната /противно на разкрепостената „жълта”/. Склонна е да се оттдава на неясни копнежи, като мистичната нагласа при нея не е изключение. Люляковото лилаво обикновено се носи от ексцентрични личности, които лесно се въодушевяват и държат да очароват околните. Предпочитат да правят впечатление по-скоро на великодушни, широкоскроени сноби, отколкото на семпли еснафи. Жената със сиви дрехи – тъкмо обратното – се обгръща с неопределеност, като правило не желае да бие на очи, ето защо се оттегля на неутрален терен посредством невзрачния цвят. Пък и на улицата от нищо не се налага веднага „да си свалиш картите”! Приятното сиво създава впечатление за елегантност и осигурява дистанция. Внушава по-голяма аристократичност и финес от неопределените смесени, размити или тъмни цветове, които не проявяват ищо поради своята обикновеност. Що се отнася най-сетне до контраста между бяло и черно, той сам по себе си напомня за две отделни житейски ситуации. Но светът на модата е узурпирал и тези цветове. Към бялото изпитват влечение безгрижните, необременени или хармонични личности, независимо от възрастта си. Черното се е наложило като цвят на салонните дами, правещи впечатление тъкмо със своята сдържаност по отношение на цветовете, но то е и избраният цвят за официални случай.

И така, в заключение може да се каже, че тъй като всички цветове притежават различна вибрация и специфичен характер, нашето предпочитание към някой от тях издава едновременно две неща : вътрешното ни родство с този цвят и същностните ни качества.

„Твоят цвят- твоят характер.”- Д-р Валтер А. Кох

Материалът е подготвен от Теодора Панайотова

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

 

Цвят и характер

/0 Коментари/в /от

Благосъстоянието на обществото днес намира отражение в облика на улицата, изложено по витрините, многоцветието на дамското и детското облекло. По-високият жизнен стандарт подтиква мъжете, които по-рано си позволяваха единствено пъстри вратовръзки, да обличат ризи, че и костюми в по-ярки тонове. Промяната в стила на облеклото за свободното време някога се възприемаше като един вид „цветна революция”.

Ако се вгледаме по-внимателно край себе си ще забележим, че не всеки човек е готов да носи всякакъв цвят. Причината за това се корени в своеобразието на индивида. Неговата неповторимост обуславя и различното му отношение и чувствителност към различните цветове- едни му допадат, а към други е равнодушен. Макар модната индустрия всяка година да оповестява новите гами, в които следва да се обличаме през настъпващия сезон, опитните производители на платове предлагат далеч повече разцветки – те са наясно със специфичното отношение към цвета и знаят, че особено жените си подбират оня, който им подхожда, просто защото им подхожда.

Харесваният от даден човек цвят се явява необходимо допълнение към него самия и отразява вътрешния му мир. Познавачите биха казали, че този цвят недвусмислено издава същността му. Ето защо опитът да се правят изводи за особеностите на човешкия характер въз основа на цветовите предпочитания изглежда уместен. Наистина, като директна информация за целите на човекознанието могат да послужат само онези цветове, които най-често – а освен това и съзнателно – избираме да доминират в облеклото и бита ни. Купената на някоя сезонна разпродажба евтина дреха не говори кой знае колко за вътрешния ни свят.

Всеки цвят изразява нещо специфично свойствено само за него. Ако сравним душевността на човека с цветовия спектър, ще видим, че на отделния цвят винаги отговаря някаква психична функция или група определени качества. Тъй като цветовия спектър символизира душата – доколкото външното проявление на цвета и вътрешното проявление на на душата си съответстват – психологията е в състояние да разкрие връзката между цветовете и чертите на характера. Когато си има „личен цвят” /а е почти изключено това да не е така/, човек се причислява и към даден тип характер.

Вежедневието изразът „да обявя боята си” се употребява не само в играта на карти. Това ще рече „да разкрия истинската си обагреност на своя „Аз”, както са постъпвали войните в средновековието, показвайки основния цвят в герба на господаря си. И така, връзката между характера и цвета може да бъде формулирана с изречението: „Кажи ми кой е любимият ти цвят и аз ще ти кажа кой си!”

Следва…

„Твоят цвят- твоят характер.”- Д-р Валтер А. Кох

Материалът е подготвен от Теодора Панайотова

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!