Кой кой е във Фейсбук? Опит за психотелесен прочит на характерите във виртуалното пространство.

/0 Comments/in

Дълго време се дърпах. Вадех от девет кладенеца вода, за да убедя приятелите си врели и кипели във Фейсбук, защо няма да си направя профил. Върл фен съм на живото общуване.  И все още съм. Но дълго разговорите ни  бяха около словесната въртележка от типа: „ Ама и това е реалност. Реалност, ама виртуална. Виртуална, ама реалност. „  И така си е. Реалност е. И да се отрича,  е все едно  да се правим, че слънцето не изгрява от изток. И през 2009 година се оказах с профил и по-късно активен потребител в тази социална мрежа. Която има свой живот. И лошо няма, ако е продължение на живия живот. За някой хора е. За други е единственият живот. И вън друг няма.  Как общуваме? Същите ли сме в реалното и виртуалното пространство? Как разбираме другите? Как те ни разбират?  Като общуваме, общуваме ли? Като отказваме да общуваме , какво казваме с това? Как се срещаме? И как се отдалечаваме в тази мрежа, създадена да ни срещне? Това са въпроси, които започнах да си задавам скоро след  влизането си там. И така….. До 2012 година, когато се роди един по-обширен дипломен проект към Института по телесна психотерапия. Кой кой е във Фейсбук? И дали сме различни в реалното и във виртуалното пространство?

В реалното пространство се срещаме с човека, неговото тяло, глас. Със собствените си психотелесни реакции. Във виртуалното  пространство битува мнение, че общуването е по-лесно. Именно, поради липсата на живия контакт. Наблюдавайки себе си и другите констатирах, че е заблуда да си мислим, че може да се скрием в мрежата. Мрежата ни оголва, кара маските, които носим в реалния свят да падат по-лесно. Точно, защото не сме толкова нащрек. Всичко говори кои сме-статуси, снимки, постинги, споделени песни, статии, приятелите ни, коментарите и харесванията ни.  В този прочит делението на характерите е  според класификацията на бащата на психотелесния анализ , Вилхелм Райх, ученик на Фройд.  Като това деление е условно. И всички в определен или друг момент според стимулите на средата можем да се разпознаем в едни или други характерови черти някъде в това пъстрило.

КОИ СА БЯГАЩИТЕ?

Те са склонни да живеят в социалните мрежи. Мрежата  се използва от тях като бягство от физическия свят, отколкото като негово интегрирано продължение. Често се наблюдава разцепление мужду реалната и виртуалната  идентичност в анонимно  използване на мрежата, като се ползват регистрации под фалшиви имена и снимки. Или  се използват множество виртуални личности. Ако има снимка, тя е с акцент върху главата и очите, които създават усещане,че гледат отвъд, а не към човека отсреща.Темите, около които се центрират статусите е всичко свързано с духа и интелектуалния свят, но поднесено чрез използване на абсолюти, като често идеите са разпилени, а в различните постинги на един и същи човек силно противоречиви. Посланието на това общуване е : „Моят свят е единствен и реален и друг няма.” Прекрасно е, че тези хора носят новите идеи за  универсалната любов и духовното обединение, ако на практика не се гради противопоставянето ние-осъзнатите, срещу те-неосъзнатите. Те са изключително креативни хора и само, ако се комбинират с по-заземени хора, могат да реализират идеите си. Или ако те се заземяват и свържат главата с тялото, сиреч с емоциите си, за да влязат в реалността такава каквато е. В противен случай всичко остава в сферата на фантазиите им.

КОИ СА ЗАВИСИМИТЕ?

Те са зависими от всичко и всички. Най-вече от собствената си неспособност да се задвижват към живия човек, както и от собственото си очакване,че някой друг ще се погрижи за нуждите им. Често ще усетим компенсаторното демонстриране  на преувеличена независимост, която не издържа в моменти на силен стрес, и желанието им да да бъдат интелектуални първенци.

Типично за он-лайн поведението на този характер е информационната кражба, плагиатството и надничането в дискусии, без да дава своя приност в тях, но използвайки ги за по-късна демонстрация на интелектуална мощ в собствени постинги и статуси. Желае да блесне с това, което ЗНАЕ. Това е един вид интелектуален ексхибиционизъм с цел сдобиване с внимание, подкрепа, любов. В моженето е по-трудно, ако става дума да си поиска помощ. Чака другите да започнат разговора. Често манипулира, само и само да не признае, че има нужда от другия. Като го отхвърлят се Държи  сякаш не са го отхвърли или това мнение не се отнася до него. Рядко влиза в директна конфорнтация на стената си, но е склонен да манипулира или шантажира в лични мейли. Много говори, пуска статус след статус. Но често ни остава с усещането, че другият за него не е важен. Ще го разпознаем по молещите очи, и наклонената глава на снимките.Ако и когато  осъзнае, че да дава любовта, подкрепата и благодарността, от която се нуждае, е също толкова красиво както и да получава, общуването с този умен човек е една наслада. Много е поетичен и романтичен.

КОИ СА ИЗДЪРЖЛИВЦИТЕ?

Този характер потиска своята честност по отношение на това, какво в действителност иска – при него външното поведение  е”да”, но вътре е „не”, заради одобрението, което за него е гаранция, че е обичан.  Затова той стиска, задържа, за да бъде такъв, какъвто другите го искат, използва дразнещи поведения,прави нещата от него да мине и накрая намира повод да разтовари акомулираното напрежение, като след това отново влиза в блатото, неотстоял онова, което той иска, въпреки ,че осъзнава нуждите си.

В мрежата ще го познаете по две неща: или угажда или провокира , което взема формата на леко заяждане, дразнещи коментари, лека насмешка под снимки. Ако не се заяжда, ще мрънка, все недоволен. Но никога няма да ни  каже, че не ни харесва или открито да ни откаже. Има особено чувство за хумор – често се самоиронизира ,за да се защити от ирониите на другите. В спорове и дискусии се държи на инат и отказва да приеме чужда гледна точка, което е израз на подсъзнателното убеждение, че ако не издържи, нищо няма смисъл. Ако ,обаче, има словесен конфликт, той често играе миротворец, не може да толерира войните извън него, вероятно заради проектираната вътрешна война и неспособността му, той самият да застане зад собствените си каузи. Ще го познаете по снимки, които поства,където  нерядко самоиронизира собственото си пълно тяло, умения или неумения.

Иначе издържливците са нежни души са и лесно се разчувстват. Прекрасни и съвестни изпълнители в реалния свят Но пак имат нужда от лидер, който да ги води.

КОИ СА КОНТРОЛЬОРИТЕ?

Този характер е царят на човешката джунгла – лесно влиза в театъра на живота и като  актьор, и като режисьор. Той добре се вписва и живее в социалните мрежи, като Фейсбук, защото те му дават възможност да постига власт. В мрежата лесно привлича „приятели” и симпатии. Поддържа изключителни интересни страници, като добре напипва интереса на масовата публика. Провокативен е. Има много абонати и почитатели във ФБ. Това се обяснява с изключителната енергия, която той влага, за да бъде интересен. В тези страници има страст, ентусиазъм, ревнива амбиция. Те са типът „разбирачи” във ФБ, умеят да дразнят любопитството и да хранят широк кръг от хора по теми като лайфстайл, политика, личностово развитие, екзотика и пътешествия. Инвестира много енергия в имиджа. На снимките, които поства, ще го познаете, защото е весел, непукист, харесван, съблазнителен  и винаги в центъра на събитията. Под статусите му, които са провокативни, трудно тръгва дискусия, защото лесно става агресивен и издухва от сцената несъгласните.

Този характер е прекрасен лидер, носещ отговорност, съчувстващ на по-слабите. И би бил прекрасен събеседник, ако слезе от престола, и бъде повече човек –понякога слаб, понякога несправящ се, понякога протягащ ръка за помощ.

КОИ СА СКОВАНИТЕ?

Това е характерът, който трудно се отпуска и  всичко, което не отговаря на собствената представата за добро и лошо трябва да бъде държано на разстояние или да бъде заклеймено.  Стената на този човек създава   усещане за  сдържаност и себеконтрол, което произтича от страха да не бъде отхвърлен или да не направи нещо нередно. Общува от позицията на гордостта, като нито се приближава, нито се отдалечава. Силно недоверчив е. Пита и проверява многократно. Често не изразява открито несъгласие по темите, а поднася мнението си, използвайки като начало на изречението „Да,но……..”, което всъщност е форма на неговото „Не” . Но лесно влиза в спорове, където защитаването на определени ценности се възприема като добродетел. Воюва фанатизирано срещу всичко онова,което е забранил на себе си, особено по теми като морал, етика, религия, свое и чуждо и т.н. Най-често използва функцията блокиране и разприятеляване, ако е неутвърден.

Парадоксалното е, че можем да тези хора видим на снимки в силно консервативно облекло и поза, или хиперпредизвикателни и малко хистерични пози.

В позитивите си  са перфектните реализатори, много точни и отговорни. Невероятни приятели, ако успеят да излязат от постоянното си недоверие.

Разбира се, не можем да обхванем цялата палитра на поведения на един човек в толкова синтезиран вид. Но идеята тук е да се запитваме как общуваме и това, което правим във виртуалното пространство,  наистина ли ни сближава, или ни отдалечава?

Аз съм някъде из гореописаните типажи,  с всичките плюсове и минуси. А ТИ?

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

http://www.kremenastanilova.com

Публикувано в сп.”Грация” 2013 г.

Раздялата като повод за трансформация

/0 Comments/in

Къде отидоха мечтите ми?

Едва ли има жена, преживяла раздяла, да не си е задала този въпрос. Раздялата не е събитие само в един ден, в който осъзнаваме, че сме без този, с който сме преживели моменти на сливане и заедност. Раздялата е пътуване по една дълга магистрала. А моментът на осъзнаване, че един важен човек повече няма да бъде част от живота ни, е само един момент на спиране пред знак стоп на  кръстовище, където не знаем кой път да поемем.

От малки ни учат да се сПРАВЯме с проблемите. И сега можем да се втурнем да ПРАВИМм разни неща по посока справяне, но ПРАВЕНЕТО, не винаги е добър лек за хора преживели раздяла. Правенето лекува симптомите, но не и причините. Справянето поддържа живота такъв какъвто го знаем и често е насочено към действия по намиране на нов партньор, който да заеме овакантеното място. За някои това може да е решение, но то прилича на превързване на рана без да сме си направили труда да я почистим.   ТРАНСформирането е активен вътрешен процес по преминаване ОТВЪД настоящата опитност и качване на ново ниво. Но след изораване на емоционалната ни нива, защото нова реколта на непочистена нива едва ли ще покълне. Или ако покълне ще бъде хилава и нездрава. Без ясно затваряне на минали врати ставаме уязвими за бъдещето, където може да бъдем неосъзнати повтарячи на един и същи клас. И клиширани съвети от сорта „Я, се съвземи!”, „Станалото станало!” само могат да ни накарат да затапим клокочещите отвътре емоции, които рано или късно биха изпълзяли  в следващата ни връзка като подсъзнателен опит с нов партньор да затваряме стари ситуации, или като болестен симптом на физическото ни тяло.

Трансформацията е пътуване. И като при всяко пътуване има минаване по селски пътища пълни с дупки; има лутаници по непознати маршрути; има неколкократно връщане на един и същи кръстопът. И колкото да ни се иска да стигнем по-бързо до крайната цел, толкова по-бавно стигаме. Е, от време на време излизаме и на магистрали, където натискаме ентусиазирано газта до дупка. Но на магистрала може да стигнем до кръгови и да подминем важната отбивка. Някой път чисто по женски може да влезем в насрещното, където срещаме изумените погледи на останалите шофьори, включваме аварийните и се опитваме да излезем пак на точния път, докато не сме предизвикали катастрофа.

Трансформацията изисква осъзнаване и признаване на съществуващите важни моменти в преработката на случилото се. Има момент, в който се чувстваме уязвими, попадайки в така наречената Неутрална зона- между това, което е било, и това , което ще бъде. Това е време за боледуване, размисъл, прегрупиране, лечение, събиране на информация, адаптиране към новата ситуация. Нормално е да се чувстваме объркани, дезорганизирани, но е добре да държим в съзнанието си мисълта, че всеки нов ред се ражда от един стар хаос. Колко дълго ще продължи този период е  индивидуално и е добре да си дадем сметка какво обикновено правим след раздяла.

Всъщност, няма правилен и неправилен начин за реагиране, но когато разберем типичния за нас начин на поведение след раздяла, е нужно да се опитаме да го приемем. Въпреки, че може да виждаме друга жена да се държи по коренно различен начин в подобни ситуации. И после да позволим трансформацията  да се развие в унисон с естествения ни ритъм и енергията, която усещаме вътре в себе си. Както и „да разширим кожата си” с нетипични за нас умения. Дали ще се държим като „ентусиастките” или ще се държим като „мислителките” , или ще бъдем микс от двата типа, определя и скоростта , с която ще се развие трансформационния процес.

„Ентусиастките” скачат в новото, бивайки нетърпеливи да случат нещата, водени от изначален оптимизъм към себе си и света. Може би са от жените, на които в ранното детство е казвано ” На изтекла вода бент не се слага!”. Може би са жени , ориентирани повече към бъдещето, отколкото към миналото. Може би са по-доволни от важни аспекти от живота си като дом, кариера, личностово развитие. Може би са по-склонни да експериментират  с новото. И това е тяхната силна страна. Но… възможно е новите промени, които предприемат след раздялата да са външни модификации на живота , опитвайки промени в дома, тялото, социалния живот. Но неосъзнавайки, че подобни външни промени може би временно запълват несигурности, запушват устата на характеровите  страхове от самота и изоставяне. Може би, ако се определяме като ентусиастки, е добре да си зададем въпросите: „Коя съм аз всъщност и от какво се страхувам?”, „ Това, което правя, в унисон ли е с това, което усещам, че съм?”. Ентусиастките опитват едно , второ, трето. Те цъфтят в действието, но ако се случи така, че да останат с празна програма,  се усещат тъжни и депресирани. Тяхното предизвикателство е да смесят силните си страни-енергията и умението да  предприемат рисковете- с истинското пътуване навътре в себе си. И да си позволят истинска интроспекция и самоопознаване.

„Мислителките” са в другия полюс. За тях е важно да разберат обстоятелствата около миналото, настоящето и бъдещето. Може би в ранното детство  са им пращани послания от типа „Мисли преди да действаш!”. Обикновено те обмислят, проверяват своята и чуждата реалност, но понякога до предъвкване на едни и същи неща, водени от някаква неувереност и страх да не сбъркат пак. Тяхната силна страна е да искат да се саморазберат къде са били, къде са сега и накъде са се запътили. Тяхното предизвикателство е да сприятелят това си умение с умението на ентусиастките  да предприемат външни стъпки. И да имат смелостта да си зададат въпроса „Умуването придвижва ли ме напред или ме задържа в една сигурна несигурност?”

По време на този първи етап един сигурен белег, че сме готови за следващия е , когато можем да мислим за бившия си партньор без да изпитваме емоционално напрежение, когато тъгата и гневът са вече фон, а не картина.

Следващата фаза е Началото, когато се чувстваме готови да градим новия си живот, чувстваме се решени да направим всичко, което ни придвижва напред. Тук нещата са отново много индивидуални-можем да очакваме неочакваното, нещата могат да се развиват бавно. Тревожността да е чест спътник във всичко, което опитваме. Неща, страхотни на теория, може да се окажат трудни на практика. Естествено е миналото да нахлува и да се настанява между нас и новите хора, с които се срещаме. Но важното е на този етап да опитваме. В тази фаза е добре да констатираме доколко сме доволни от всички аспекти на живота си: дом, физическо тяло, духовен живот, партньорства, семейни отношения, хобита, количество време за себе си. И не на последно място да си изясним вече през осъзнатия ни натрупан опит какво очакваме от интимната си връзка. И да си дадем сметка какво можем да направим по всеки един аспект от живота си, от който сме неудовлетворени.

Трансформацията е  както във вътрешните, така и във външните промени , не включва само и единствено намирането на нов партньор.Тя изисква ново отношение към света и себе си.

Разбира се във всяка жена живее едно романтично момиче, което мечтае да е героиня от приказка с финал : „ И заживели щастливо до края на дните си.” Всяка от нас е израснала с подобни приказки в ранното детство, което само по себе си е прекрасно , защото развива фантазията и умението да мечтаем. Но може и да са ни пратили фалшивото послание, че ако чакаме, принцът ще дойде и ще ни поднесе щастието, за което мечтаем.  Забравяме, обаче, че много от тези героини са или омагьосани, или заспали непробудно. И че всяка раздяла може да е като рязко сутрешно звънене, което да ни пробуди, за да поемем отговорност за това, което ни се случва, и да си сътворим живота такъв какъвто го искаме. Да повярваме, че у всяка жена има една вълшебна фея , а вълшебната ни пръчица са нашите вътрешни женски ресурси да раждаме и да творим. Както и да се самородим.

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

http://www.kremenastanilova.com

Публикация сп. „Бизнес Лейди” 2010 г.

Храната – тази евтина дрога. За психогенните хранителни разстройства – анорексия и булимия

/0 Comments/in

Живeeм във време, в което изобилието на материални блага ни залива отвсякъде – огъващи се от изобилие на храна рафтове в хипермаркетите, луксозни списания, рекламиращи луксозна козметика – обещания за вечна младост, реклами, внушаващи, че е по-важно да имаш – а не да бъдеш, да изглеждаш – а не да живееш, да мислиш – а не да чувстваш. Съвременният човек е едно объркано същество, една глава, която се надсмива над латиноамериканските сериали, в които всички имат чувства и не се страхуват да проявяват своите емоции. Съвременният мъж иска да прилича на Рамбо, възхищава се на жени като Лара Крофт и се влюбва в жени като Барби. Съвременната жена се разкъсва между желанието да бъде мъж и толкова да не бъде жена. Нагълтала се със феминистки идеи, имитира мъжки роли или се събужда един слънчев ден с решението да изглежда като Барби и започва един  порочен кръг – живот шеметно въртящ се около диетите и сантиметрите. Живот определен само и единствено от Нейно Величество Храната.

Хранителните разстройства са два типа – анорексия и булимия. Анорексия невроза е съвкупност от симптоми, характеризирани с отказ да поддържаш собствената си телесна маса над или поне равна на минималното нормално  тегло за възрастта и ръста с разстройства във възприятието на тялото-например запазва се усещането, че са дебели въпреки,  че са немощно слаби. Булимия невроза се характеризира с болестен страх от надебеляване, неконтролируем глад и компенсационни поведения като повръщане, употреба на таблетки за отслабване, усилено практикуване на танци или спорт. Счита се че около 50% от анорексичните развиват булимия и терминът булмарексия бива изпозлван за хора с поднормено тегло, които преяждат и се прочистват. Има значителна разлика между булимици и булимици-анорексици. Докато и двете групи споделят изключително внимание и обсесия от размера на теглото, истинските булимици са с нормално и малко наднормено тегло, имат менструация, склонни са и към периоди на нормален прием на храна. Една булимичка не се страхува и не избягва нормалното тегло и вижда по-реално телесното си тегло и форми, което обаче не се наблюдава при анорексичните.

Причините за хранителните разстройства са комплексни и никога дължащи се на един единствен фактор. Някои психоаналитични теории описват определени фактори в отглеждането на момичетата, връзката между  майки и дъщери, което води до подтискане на нужди, отхвърляне на чувства (особено на гняв), неприемане на собственото тегло в момент, в който то започва да прилича на това на майката (която се свързва с характерова травма) по време на пубертета. Булимията при мъжете често се асоциира с конфликти свързани със сексуалната идентичност. По-младите мъже, несигурни в собствената си мъжественост, често са вманиачени в придобиването на мускули и ваене на спортни тела. И тук, в основата, отново лежи стремежът да изглеждаш, а не да бъдеш.

Не малко влияние имат и медиите. Хората в западните страни,включително и страните от бившия източен блок, биват заливани от вербални и зрителни послания, прокарващи идеята за перфектност. Едно дете вижда над 30 000 телевизионни реклами всяка година. Също това дете гледа средно по 20 часа телевизия всяка седмица плюс дузина списания, където щастливите и успели хора са актьори, певци, модели, които винаги са млади, слаби с приятен бронзов тен. Според списаниe Health 35% от жените показвани по ТV са с поднормено тегло, докато само около 5% от зрителите са с тегло под нормата. В съпоставка – всички глупави и неуспели герои се представят от стари, грозни и дебели актьори.

Според същото списание Health, само 5% от жените по телевизията са с тегло над нормата, а 25% от зрителките са затлъстели.

Посланията, които изпращат медиите са: “Ти не си приеман такъв какъвто си. Единственият начин, да бъдеш приет, е да си купиш нашият продукт и да се опиташ да изглеждаш като нашия модел, който е 1,80 висок и носи 36 номер дънки (и вероятно е анорексик). Ако не успееш, продължавай да купуваш продукта. Има надежда”.

Подобни многобройни реклами за сваляне на телесно тегло се наблюдават по всички канали на българските телевизии (ефирни и кабелни) от началото на 2005 г. В същото време текат реклами на чипс и шоколад, придружени с множество визуални и слухови ефекти стимулиращи апетита.

Разликата в медийните образи на успели мъже и жени е интересна. Жените са само млади и слаби. Мъжете са по-млади или по-стари, но задължително силни физически и социално успели. За мъжете посланията са че власт, сила и компетентност са ключ към успеха.

Тези разлики се отразяват и в мъжкия и женския подход към промяната и усъвършенстването. Мъжете започват да вдигат тежести и да вземат протеини за натрупване на мускулна маса. Това може да се счита като форма на булимия и анорексия или орторексия (желание за здравословен начин на живот).

Когато една жена желае промяна започва диета, за да стане слаба, и по този начин приета и успешна. Тези медийни стереотипи обясняват защо около 90% от хора страдащи от хранителни разстройства са жени и само 10% са мъже.

През последните години и в България проблемът за хиперконсумативните разстройства заема своето място в женските списания, но в никакъв случай тези статии не са убедителни, тъй като са обградени от реклами с анорексично изглеждащи жени рекламиращи дрехи, козметика, пластични операции. Всички продукти, които внушават индиректно, че да си такъв, какъвто природата те е създала, е неприемливо.

През май 1999г. в сп. Health е публикувано проучване, показващо ефекта на медийните образи върху самооценката на жените и възприемането на собствените им тела.

През 1995г. жителите на о-в Фиджи са считали пълнотата и закръглеността за приемлива. След 1998г. – 38 месеца след построяването на първата телевизионна кула на острова и съответното рекламно нашествие се наблюдава бум на хранителни разстройства сред момичетата от о-в Фиджи.

В друго проучване се сочи, че 50% от жените, които гледат 3 нощи от седмицата телевизия, са склонни да се възприемат като твърде дебели или големи. От друга страна,,хранителните зависимости са традиционно асоциирани с т.нар. Кавказка група (с преобладаващ процент испанци, италианци и евреи,гърци-включително и ние българите), където са преобладаващи културните схващания за изключителната важност на храната.

 

Проучване сред читателите на популярно модно списание показва висок процент неудовлетворение от формата на тялото сред момичета емигранти в Америка от Кавказката група, така както и сред афроамериканки и такива от азиатски произход.

Направен е изводът, че сблъсъкът между традиционното схващане за храната като символ на здраве и богатство и американските идеали за стройно тяло е онзи културен фактор отключващ хиперконсумативните разстройства. Анорексията се наблюдава в горните социални слоеве, докато случаите на булимия невроза са многобройни сред слоевете с по-нисък социоикономичен статус – там, където семейството се оказва пазител на традиционните културни схващания.

Проучването показва, че в другите страни, където пълнотата се счита за привлекателна и се свързва с просперитет, плодовитост, успех и икономическа сигурност, случаи на хиперконсумативни разстройства почти липсват. Такъв е примерът с мюсюлманските страни, където социалното поведение на жената е ограничено от диктата на мъжа. В Индия, Хонг Конг, в Средновековна Европа идеята за гладуване се е свързвала с религиозното вярване за духовна чистота, а не със съвременната идея за слабост и елегантност.

Но каквото и да е влиянието на културните представи, семейният фактор се счита за ключов за оформянето на характеровата почва, върху която да разцъфтят хранителните разстройства. Впрочем тя е същата и за наркозависимите

Хората, страдащи от хранителни разстройства, проявяват тенденция към перфекционизъм, високи очаквания и претенции към себе си и околните.Въпреки непрекъснатите си постижения, те се чувстват неадекватни и в известна степен дефектни. Обикновено през техните очи светът е или черен или бял – без нюанси, само добър или само лош, има само успехи или само поражения.

Голяма част от страдащите от булимия и анорексия имат проблем със сексуалността. Друга част са фиксирани в контрола над себе си и другите – винаги печелещи, но усещащи се дълбоко в себе си уплашени и безпомощни.

У голяма част от булимичните и анорексичните липсва чувство на идентичност, опитвайки се да се самоопределят чрез изработване на социално одобрявана фасада.

Те намират следния отговор на екзистенциалния въпрос “Кой съм аз?”, демонстрирайки: “Аз имам перфектно тяло следователно аз съм Аз”. Означаващо: “Чрез перфектното тяло ще получа любов, внимание, успех!” Хората с хранителни зависимости са гневни, но тъй като търсят социално одобрение и се страхуват от критиката, не изразяват своя гняв по здрав начин директно.

Наблюдава се т.нар. садомазохистична верига: натъпквам гнева си с храната, изхвърляйки я – изхвърлям гнева си – при булимичките. Гладувам, наказвайки себе си, но бивайки болна, наказвам и вас – значимите други – за всички незадоволени мои потребности-при анорексичните

Хранителните разстройства водят своето начало далеч в детството-между 6-12 месец. Детето се ражда “табула раза‘т.е.чиста дъска- и единствената му потребност в първите месеци е да се чувства на топло и сигурно до тялото на мама. Бивайки кърмено, то усеща тази топлина и приемане. Съвременната майка, която се разкъсва между майчинството и желанието да се реализира професионално, скоро престава да кърми бебчето и то се сблъсква с първата голяма измама – биберона с млякото. “Детето плаче – дай му да яде!” “Детето плаче – дай му бисквитка!” “Детето иска внимание – купи му шоколад!” Постепенно родителите без да съзнават предлагат храна вместо любов. Храната, която става, най-добрия приятел и враг, когато неистово се нуждаем от любов. Всички родители обичат децата си, но го показват по един материален начин, купувайки бонбони и играчки. А всичко, от което се нуждае едно дете е, когато каже: “Мамо, гуш!” – да усети топлина и сигурност, а не да получи бисквитка.

Бедата е, че обществото ни се прави, че хранителни зависимости няма. Защото една анорексичка, или булимичка, или една затлъстяваща от хиперфагия, не е социална заплаха, така, както е един наркоман. Тези момичета умират тихо без това същото общество да си дава сметка за драмата на техния живот. Живот – диктуван от “най-евтината и социално приемлива дрога – храната”

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

http://www.kremenastanilova.com

 

Публикация в-к „Марица” 2009 г.