Кой кой е във Фейсбук? Опит за психотелесен прочит на характерите във виртуалното пространство.

Дълго време се дърпах. Вадех от девет кладенеца вода, за да убедя приятелите си врели и кипели във Фейсбук, защо няма да си направя профил. Върл фен съм на живото общуване.  И все още съм. Но дълго разговорите ни  бяха около словесната въртележка от типа: „ Ама и това е реалност. Реалност, ама виртуална. Виртуална, ама реалност. „  И така си е. Реалност е. И да се отрича,  е все едно  да се правим, че слънцето не изгрява от изток. И през 2009 година се оказах с профил и по-късно активен потребител в тази социална мрежа. Която има свой живот. И лошо няма, ако е продължение на живия живот. За някой хора е. За други е единственият живот. И вън друг няма.  Как общуваме? Същите ли сме в реалното и виртуалното пространство? Как разбираме другите? Как те ни разбират?  Като общуваме, общуваме ли? Като отказваме да общуваме , какво казваме с това? Как се срещаме? И как се отдалечаваме в тази мрежа, създадена да ни срещне? Това са въпроси, които започнах да си задавам скоро след  влизането си там. И така….. До 2012 година, когато се роди един по-обширен дипломен проект към Института по телесна психотерапия. Кой кой е във Фейсбук? И дали сме различни в реалното и във виртуалното пространство?

В реалното пространство се срещаме с човека, неговото тяло, глас. Със собствените си психотелесни реакции. Във виртуалното  пространство битува мнение, че общуването е по-лесно. Именно, поради липсата на живия контакт. Наблюдавайки себе си и другите констатирах, че е заблуда да си мислим, че може да се скрием в мрежата. Мрежата ни оголва, кара маските, които носим в реалния свят да падат по-лесно. Точно, защото не сме толкова нащрек. Всичко говори кои сме-статуси, снимки, постинги, споделени песни, статии, приятелите ни, коментарите и харесванията ни.  В този прочит делението на характерите е  според класификацията на бащата на психотелесния анализ , Вилхелм Райх, ученик на Фройд.  Като това деление е условно. И всички в определен или друг момент според стимулите на средата можем да се разпознаем в едни или други характерови черти някъде в това пъстрило.

КОИ СА БЯГАЩИТЕ?

Те са склонни да живеят в социалните мрежи. Мрежата  се използва от тях като бягство от физическия свят, отколкото като негово интегрирано продължение. Често се наблюдава разцепление мужду реалната и виртуалната  идентичност в анонимно  използване на мрежата, като се ползват регистрации под фалшиви имена и снимки. Или  се използват множество виртуални личности. Ако има снимка, тя е с акцент върху главата и очите, които създават усещане,че гледат отвъд, а не към човека отсреща.Темите, около които се центрират статусите е всичко свързано с духа и интелектуалния свят, но поднесено чрез използване на абсолюти, като често идеите са разпилени, а в различните постинги на един и същи човек силно противоречиви. Посланието на това общуване е : „Моят свят е единствен и реален и друг няма.” Прекрасно е, че тези хора носят новите идеи за  универсалната любов и духовното обединение, ако на практика не се гради противопоставянето ние-осъзнатите, срещу те-неосъзнатите. Те са изключително креативни хора и само, ако се комбинират с по-заземени хора, могат да реализират идеите си. Или ако те се заземяват и свържат главата с тялото, сиреч с емоциите си, за да влязат в реалността такава каквато е. В противен случай всичко остава в сферата на фантазиите им.

КОИ СА ЗАВИСИМИТЕ?

Те са зависими от всичко и всички. Най-вече от собствената си неспособност да се задвижват към живия човек, както и от собственото си очакване,че някой друг ще се погрижи за нуждите им. Често ще усетим компенсаторното демонстриране  на преувеличена независимост, която не издържа в моменти на силен стрес, и желанието им да да бъдат интелектуални първенци.

Типично за он-лайн поведението на този характер е информационната кражба, плагиатството и надничането в дискусии, без да дава своя приност в тях, но използвайки ги за по-късна демонстрация на интелектуална мощ в собствени постинги и статуси. Желае да блесне с това, което ЗНАЕ. Това е един вид интелектуален ексхибиционизъм с цел сдобиване с внимание, подкрепа, любов. В моженето е по-трудно, ако става дума да си поиска помощ. Чака другите да започнат разговора. Често манипулира, само и само да не признае, че има нужда от другия. Като го отхвърлят се Държи  сякаш не са го отхвърли или това мнение не се отнася до него. Рядко влиза в директна конфорнтация на стената си, но е склонен да манипулира или шантажира в лични мейли. Много говори, пуска статус след статус. Но често ни остава с усещането, че другият за него не е важен. Ще го разпознаем по молещите очи, и наклонената глава на снимките.Ако и когато  осъзнае, че да дава любовта, подкрепата и благодарността, от която се нуждае, е също толкова красиво както и да получава, общуването с този умен човек е една наслада. Много е поетичен и романтичен.

КОИ СА ИЗДЪРЖЛИВЦИТЕ?

Този характер потиска своята честност по отношение на това, какво в действителност иска – при него външното поведение  е”да”, но вътре е „не”, заради одобрението, което за него е гаранция, че е обичан.  Затова той стиска, задържа, за да бъде такъв, какъвто другите го искат, използва дразнещи поведения,прави нещата от него да мине и накрая намира повод да разтовари акомулираното напрежение, като след това отново влиза в блатото, неотстоял онова, което той иска, въпреки ,че осъзнава нуждите си.

В мрежата ще го познаете по две неща: или угажда или провокира , което взема формата на леко заяждане, дразнещи коментари, лека насмешка под снимки. Ако не се заяжда, ще мрънка, все недоволен. Но никога няма да ни  каже, че не ни харесва или открито да ни откаже. Има особено чувство за хумор – често се самоиронизира ,за да се защити от ирониите на другите. В спорове и дискусии се държи на инат и отказва да приеме чужда гледна точка, което е израз на подсъзнателното убеждение, че ако не издържи, нищо няма смисъл. Ако ,обаче, има словесен конфликт, той често играе миротворец, не може да толерира войните извън него, вероятно заради проектираната вътрешна война и неспособността му, той самият да застане зад собствените си каузи. Ще го познаете по снимки, които поства,където  нерядко самоиронизира собственото си пълно тяло, умения или неумения.

Иначе издържливците са нежни души са и лесно се разчувстват. Прекрасни и съвестни изпълнители в реалния свят Но пак имат нужда от лидер, който да ги води.

КОИ СА КОНТРОЛЬОРИТЕ?

Този характер е царят на човешката джунгла – лесно влиза в театъра на живота и като  актьор, и като режисьор. Той добре се вписва и живее в социалните мрежи, като Фейсбук, защото те му дават възможност да постига власт. В мрежата лесно привлича „приятели” и симпатии. Поддържа изключителни интересни страници, като добре напипва интереса на масовата публика. Провокативен е. Има много абонати и почитатели във ФБ. Това се обяснява с изключителната енергия, която той влага, за да бъде интересен. В тези страници има страст, ентусиазъм, ревнива амбиция. Те са типът „разбирачи” във ФБ, умеят да дразнят любопитството и да хранят широк кръг от хора по теми като лайфстайл, политика, личностово развитие, екзотика и пътешествия. Инвестира много енергия в имиджа. На снимките, които поства, ще го познаете, защото е весел, непукист, харесван, съблазнителен  и винаги в центъра на събитията. Под статусите му, които са провокативни, трудно тръгва дискусия, защото лесно става агресивен и издухва от сцената несъгласните.

Този характер е прекрасен лидер, носещ отговорност, съчувстващ на по-слабите. И би бил прекрасен събеседник, ако слезе от престола, и бъде повече човек –понякога слаб, понякога несправящ се, понякога протягащ ръка за помощ.

КОИ СА СКОВАНИТЕ?

Това е характерът, който трудно се отпуска и  всичко, което не отговаря на собствената представата за добро и лошо трябва да бъде държано на разстояние или да бъде заклеймено.  Стената на този човек създава   усещане за  сдържаност и себеконтрол, което произтича от страха да не бъде отхвърлен или да не направи нещо нередно. Общува от позицията на гордостта, като нито се приближава, нито се отдалечава. Силно недоверчив е. Пита и проверява многократно. Често не изразява открито несъгласие по темите, а поднася мнението си, използвайки като начало на изречението „Да,но……..”, което всъщност е форма на неговото „Не” . Но лесно влиза в спорове, където защитаването на определени ценности се възприема като добродетел. Воюва фанатизирано срещу всичко онова,което е забранил на себе си, особено по теми като морал, етика, религия, свое и чуждо и т.н. Най-често използва функцията блокиране и разприятеляване, ако е неутвърден.

Парадоксалното е, че можем да тези хора видим на снимки в силно консервативно облекло и поза, или хиперпредизвикателни и малко хистерични пози.

В позитивите си  са перфектните реализатори, много точни и отговорни. Невероятни приятели, ако успеят да излязат от постоянното си недоверие.

Разбира се, не можем да обхванем цялата палитра на поведения на един човек в толкова синтезиран вид. Но идеята тук е да се запитваме как общуваме и това, което правим във виртуалното пространство,  наистина ли ни сближава, или ни отдалечава?

Аз съм някъде из гореописаните типажи,  с всичките плюсове и минуси. А ТИ?

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

http://www.kremenastanilova.com

Публикувано в сп.”Грация” 2013 г.

Раздялата като повод за трансформация

Къде отидоха мечтите ми?

Едва ли има жена, преживяла раздяла, да не си е задала този въпрос. Раздялата не е събитие само в един ден, в който осъзнаваме, че сме без този, с който сме преживели моменти на сливане и заедност. Раздялата е пътуване по една дълга магистрала. А моментът на осъзнаване, че един важен човек повече няма да бъде част от живота ни, е само един момент на спиране пред знак стоп на  кръстовище, където не знаем кой път да поемем.

От малки ни учат да се сПРАВЯме с проблемите. И сега можем да се втурнем да ПРАВИМм разни неща по посока справяне, но ПРАВЕНЕТО, не винаги е добър лек за хора преживели раздяла. Правенето лекува симптомите, но не и причините. Справянето поддържа живота такъв какъвто го знаем и често е насочено към действия по намиране на нов партньор, който да заеме овакантеното място. За някои това може да е решение, но то прилича на превързване на рана без да сме си направили труда да я почистим.   ТРАНСформирането е активен вътрешен процес по преминаване ОТВЪД настоящата опитност и качване на ново ниво. Но след изораване на емоционалната ни нива, защото нова реколта на непочистена нива едва ли ще покълне. Или ако покълне ще бъде хилава и нездрава. Без ясно затваряне на минали врати ставаме уязвими за бъдещето, където може да бъдем неосъзнати повтарячи на един и същи клас. И клиширани съвети от сорта „Я, се съвземи!”, „Станалото станало!” само могат да ни накарат да затапим клокочещите отвътре емоции, които рано или късно биха изпълзяли  в следващата ни връзка като подсъзнателен опит с нов партньор да затваряме стари ситуации, или като болестен симптом на физическото ни тяло.

Трансформацията е пътуване. И като при всяко пътуване има минаване по селски пътища пълни с дупки; има лутаници по непознати маршрути; има неколкократно връщане на един и същи кръстопът. И колкото да ни се иска да стигнем по-бързо до крайната цел, толкова по-бавно стигаме. Е, от време на време излизаме и на магистрали, където натискаме ентусиазирано газта до дупка. Но на магистрала може да стигнем до кръгови и да подминем важната отбивка. Някой път чисто по женски може да влезем в насрещното, където срещаме изумените погледи на останалите шофьори, включваме аварийните и се опитваме да излезем пак на точния път, докато не сме предизвикали катастрофа.

Трансформацията изисква осъзнаване и признаване на съществуващите важни моменти в преработката на случилото се. Има момент, в който се чувстваме уязвими, попадайки в така наречената Неутрална зона- между това, което е било, и това , което ще бъде. Това е време за боледуване, размисъл, прегрупиране, лечение, събиране на информация, адаптиране към новата ситуация. Нормално е да се чувстваме объркани, дезорганизирани, но е добре да държим в съзнанието си мисълта, че всеки нов ред се ражда от един стар хаос. Колко дълго ще продължи този период е  индивидуално и е добре да си дадем сметка какво обикновено правим след раздяла.

Всъщност, няма правилен и неправилен начин за реагиране, но когато разберем типичния за нас начин на поведение след раздяла, е нужно да се опитаме да го приемем. Въпреки, че може да виждаме друга жена да се държи по коренно различен начин в подобни ситуации. И после да позволим трансформацията  да се развие в унисон с естествения ни ритъм и енергията, която усещаме вътре в себе си. Както и „да разширим кожата си” с нетипични за нас умения. Дали ще се държим като „ентусиастките” или ще се държим като „мислителките” , или ще бъдем микс от двата типа, определя и скоростта , с която ще се развие трансформационния процес.

Ентусиастките” скачат в новото, бивайки нетърпеливи да случат нещата, водени от изначален оптимизъм към себе си и света. Може би са от жените, на които в ранното детство е казвано ” На изтекла вода бент не се слага!”. Може би са жени , ориентирани повече към бъдещето, отколкото към миналото. Може би са по-доволни от важни аспекти от живота си като дом, кариера, личностово развитие. Може би са по-склонни да експериментират  с новото. И това е тяхната силна страна. Но… възможно е новите промени, които предприемат след раздялата да са външни модификации на живота , опитвайки промени в дома, тялото, социалния живот. Но неосъзнавайки, че подобни външни промени може би временно запълват несигурности, запушват устата на характеровите  страхове от самота и изоставяне. Може би, ако се определяме като ентусиастки, е добре да си зададем въпросите: „Коя съм аз всъщност и от какво се страхувам?”, „ Това, което правя, в унисон ли е с това, което усещам, че съм?”. Ентусиастките опитват едно , второ, трето. Те цъфтят в действието, но ако се случи така, че да останат с празна програма,  се усещат тъжни и депресирани. Тяхното предизвикателство е да смесят силните си страни-енергията и умението да  предприемат рисковете- с истинското пътуване навътре в себе си. И да си позволят истинска интроспекция и самоопознаване.

Мислителките” са в другия полюс. За тях е важно да разберат обстоятелствата около миналото, настоящето и бъдещето. Може би в ранното детство  са им пращани послания от типа „Мисли преди да действаш!”. Обикновено те обмислят, проверяват своята и чуждата реалност, но понякога до предъвкване на едни и същи неща, водени от някаква неувереност и страх да не сбъркат пак. Тяхната силна страна е да искат да се саморазберат къде са били, къде са сега и накъде са се запътили. Тяхното предизвикателство е да сприятелят това си умение с умението на ентусиастките  да предприемат външни стъпки. И да имат смелостта да си зададат въпроса „Умуването придвижва ли ме напред или ме задържа в една сигурна несигурност?”

По време на този първи етап един сигурен белег, че сме готови за следващия е , когато можем да мислим за бившия си партньор без да изпитваме емоционално напрежение, когато тъгата и гневът са вече фон, а не картина.

Следващата фаза е Началото, когато се чувстваме готови да градим новия си живот, чувстваме се решени да направим всичко, което ни придвижва напред. Тук нещата са отново много индивидуални-можем да очакваме неочакваното, нещата могат да се развиват бавно. Тревожността да е чест спътник във всичко, което опитваме. Неща, страхотни на теория, може да се окажат трудни на практика. Естествено е миналото да нахлува и да се настанява между нас и новите хора, с които се срещаме. Но важното е на този етап да опитваме. В тази фаза е добре да констатираме доколко сме доволни от всички аспекти на живота си: дом, физическо тяло, духовен живот, партньорства, семейни отношения, хобита, количество време за себе си. И не на последно място да си изясним вече през осъзнатия ни натрупан опит какво очакваме от интимната си връзка. И да си дадем сметка какво можем да направим по всеки един аспект от живота си, от който сме неудовлетворени.

Трансформацията е  както във вътрешните, така и във външните промени , не включва само и единствено намирането на нов партньор.Тя изисква ново отношение към света и себе си.

Разбира се във всяка жена живее едно романтично момиче, което мечтае да е героиня от приказка с финал : „ И заживели щастливо до края на дните си.” Всяка от нас е израснала с подобни приказки в ранното детство, което само по себе си е прекрасно , защото развива фантазията и умението да мечтаем. Но може и да са ни пратили фалшивото послание, че ако чакаме, принцът ще дойде и ще ни поднесе щастието, за което мечтаем.  Забравяме, обаче, че много от тези героини са или омагьосани, или заспали непробудно. И че всяка раздяла може да е като рязко сутрешно звънене, което да ни пробуди, за да поемем отговорност за това, което ни се случва, и да си сътворим живота такъв какъвто го искаме. Да повярваме, че у всяка жена има една вълшебна фея , а вълшебната ни пръчица са нашите вътрешни женски ресурси да раждаме и да творим. Както и да се самородим.

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

http://www.kremenastanilova.com

Публикация сп. „Бизнес Лейди” 2010 г.