В живота си учим много предмети в училище, а в семейството и средата си усвояваме различни поведения, които ни правят в една или друга степен по-успешни и справящи се. Как влизаме в новите ситуации зависи от характера ни, както и от ранния ни преживелищен опит.

Постъпването на детето в ясла, детска градина или първи клас е свързано с тревоги и много емоции. Това са трите етапа на промяна в социализацията и развитието на детето ни и няма как да не се вълнуваме.

Една от първите ситуации, която изисква адаптация, е прекрачването на прага на яслата / детската градина /. За да бъде детето по-спокойно и уверено, до голяма степен зависи и как тези ситуации се представят от родителите. Ако те бъдат неглижирани или са представени като неща, които трябва да се случат – всички деца ходят на ясла/градина/ и т.н., без да се подготви емоционално и психически детето за новото, то това може събуди множества съпротиви и да останат травматични спомени за цял живот.Така с всяка следваща нова и неизвестна ситуация ще се събужда“коктейл” от горчиви емоции, които ще напомнят на човека – там ме болеше, беше неприятно и самотно, и много се страхувах. Затова е нужно детето да бъде подготвено за новата, непозната ситуация.

Детето, което до този момент е било в непрекъснат контакт с майката или близки от семейството, сега трябва да се научи да се справя само целия дълъг ден и да намери мястото си в група, съставена от други деца. Не рядко тази ситуация е по- трудна за родителите, да се доверят на самото дете и персонала в детското заведение. Важна част от адаптацията е и самата психологическа нагласа на родителите. Ако майката е разтревожена и стресирана, то и детето ще приеме предстоящото като нещо неприятно и страшно. В тази възраст децата са много интуитивни и възприемат ситуацията не толкова от нещата, които се казват, а как се казват. Ако родителите се тревожат, но  външно се опитват  да изглеждат спокойни и обясняват на детето колко хубаво е в яслата/градината/, то ще усети противоречието. Най-здравото поведение в тази ситуация е да обясните колко се вълнувате от предстоящото и как тази фаза е минала при вас, какво ви е впечатлило и как сте се справили с трудностите през този период.

От професионален и личен опит знам,че подкрепата и поощренията вършат чудеса. Кажете му колко голямо е станало вече, колко много неща може да върши само и колко сте горди с него. Запознайте го с организацията, разкажете как се събират в групата децата, как има различни играчки, с които се забавляват всички, как излизат на двора да тичат и да се пързалят на пързалките, а после сядат да се хранят заедно на малки маси и столчета. С разрешение на директора може да се посещава заведението в края на деня две три седмици по-рано, за да види как си играят навън децата в градината, да разгледа, да се запознае с учителките и да поговори с тях. Така те вече няма да са непознати и ще пристъпи по-спокойно прага на детското заведение.

При по-малките деца, на които предстои тръгване на ясла, може да се приложат ролеви игри с кукли или вкъщи да се разиграе как мама/татко отиват на работа, а детето остава в яслата и как ще играе  с другите деца. Когато работния ден на мама и татко приключи, те ще се върнат да го вземат и ще правят нещо приятно заедно.

Непременно подчертавайте всеки път, че никое дете не остава там постоянно и че винаги ще го взимате. Разкажете също, че там има госпожа, която се грижи за децата вместо мама, пее, чете им приказки и им помага, когато има нужда – да се облекат, да идат до тоалетната или да се хранят, а също и ако ги закача някое дете да се обърнат към нея преди да се саморзправят.

Своеобразна подготовка към раздялата за по-дълго може да изиграе оставянето на детето с някого (баба, дядо, татко, леля…) или в детски кът за кратко.

В етапа на тръгване на детето на градина важен аспект от подготовката е да създадете и затвърдите у детето относителна самостоятелност по отношение на нещата, които се очаква от него да върши само там. Трябва да се упражнява да се храни само, да се съблича, облича и обува самостоятелно, да ходи само до тоалетната. Така ще намалите до минимум стреса от новата среда и новите изисквания.

Повярвайте ми, знам колко търпение е нужно  да се облече или обуе едно дете, но това е необходимо за него самото. Така то изгражда не само самостоятелност, но и самочувствие. Не пропускайте да го похвалите и подкрепите за това колко добре се е справило. За детето тези малки победи на обличането на блузата, обувките с цип или връзки са необходимите стъпала към изграждането на самочувствието, че то може и справя. В стремежа нещата да се случат по-бързо или защото родителят закъснява може да лиши детето от тази опитност, но когато това стане ежедневие, след време то ще чака някой друг да го обслужи.

В помощ на адаптацията могат да бъдат и някои детски книжки – например “Ани отива на детска градина” на Лиане Шнайдер , “Какво учим в детската градина” на издателство „Колибри“,„Училище за кучета“ – Наталия Майер. Обсъждайки прочетеното, постъпките на героите и ситуациите в книжките, родителите предават на детето си знания за околната действителност и  съдействат за натрупване на социален опит. В ежедневното общуване на детето и родителите то неусетно се учи да изразява мислите, чувствата и желанията си и без притеснение да контактува словесно с околните.

Разбира се, как ще се адаптира детето зависи от това до колко е общително. Има деца, които бързо стопяват граници и намират среда, както и други , които са по-срамежливи, но не се притеснявайте! Оставете детето да върви със своето темпо и му дайте своята любов и подкрепа.

А замисляли ли сте се колко голяма промяна за детето е преминаването от средата в детската градина към тази в училище? За едно дете, което до вчера е играло безгрижно, днес се налага да се сблъска с куп задължения и отговорности , постъпвайки в първи класи да се раздели с някои основни навици : да промени ежедневния си режим като става рано и се учи да си приготвя раницата, да учи уроци, да пише домашни, да следи часа и да степенува своите задължения. За всяко дете отнема различно време да се адаптира към училищната среда за първи път и отнема няколко месеца.

Тук също е много важно отношението и нагласата на родителите към училището.Положителната нагласа и уважението на родителите като към място, където се усвояват полезни знания, се предава и на децата. Представата на детето, че му предстои нещо хубаво намалява тревожността. Тогава процесът става много по-лек, защото то вече има формирани очаквания. Важно е родителят да отдели време да разгледа класната стая на детето, да се запознае с класния ръководител, да види къде ще е тоалетната и столът за хранене.

Ако след старта на училището детето тръгва тревожно, повръща или плаче и не иска да го посещава, то със сигурност има някаква конкретна причина. Може да е свързано с някое от децата, учителят или материала. Тогава родителят трябва да поговори с детето, а ако сам не успее да разбере причината, може да потърси помощта на училищния психолог или друг специалист.

Надежда Дженева,

магистър психолог, психотерапевт,

практикуващ в гр. Стара Загора

https://nadejdadjeneva.alle.bg/

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!