Майчиното и бащиното отношение отговарят на соб­ствените потребности на детето. Рожбата се нуждае от безусловната майчина любов и грижа във физиологи­чен и психичен  аспект. След навършване на четири-шест го­дини детето започва да чувства нужда  от обичта на бащата, от авторитета и ръководството му. Ролята на майката е да му гарантира сигурност в живота,  а на бащата — да го учи, да го насочва, за да се справя с проблемите, пред   които  го  изправя обществото. В идеалния  случай  майчината  любов не се опитва  да ограничи растежа на детето, не поощрява неговата без­помощност. От нея се изисква да има вяра в живота, а следователно да  не прекалява  с  безпокойствата си около детето, за да не го „зарази” с тревогите си. Част от живота й трябва да бъде посветен на желанието де­тето да стане самостоятелно и в края на краищата да се отдели от нея. Бащината обич трябва да се ръково­ди от принципи и очаквания. Тя трябва да бъде въз­държана и толерантна, а не заплашителна и авторитет­на. От нея се изисква да осигурява на растящото де­те засилващо се чувство на компетентност и в края на краищата да му създаде условия да се превърне в са­мостоятелен авторитет, отделен от бащиния.

Най-сетне зрелият човек стига до момента, когато вече става майка и баща на самия себе си. Той има, тъй да се каже, майчина и бащина съвест. Майчината говори: „Няма грях, няма престъпление, което да те лиши от моята обич, от желанието ми да живееш и да си щастлив.” Бащината съвест казва: „Ти сбърка, не може да не понесеш някои последици на твоите деяния, а главното е, че трябва да промениш поведението си, ако очакваш да те обичам.” Зрелият човек не е зависим от присъствието на майката и на бащата като външни реалности, а ги е пресъздал в себе си. В противовес на концепцията на Фройд за свръх-Аз-а, той не ги е въз­приел механично, не ги е присъединил, а е вградил май­чината съвест в собствената си способност да обича и бащината съвест в чувството си на здрав разум. Освен това зрелият човек обича едновременно с майчина и с бащина съвест, въпреки че те сякаш са несъвместими.

Ако усвои само бащината си съвест, той ще стане груб, коравосърдечен. Придобие ли само майчина съвест, ще загуби ориентация за разумна преценка и ще пречи на своето развитие и на напредъка на другите.

В този процес — отначало привързаност към май­ката, после — към бащата, и накрая синтез на двете тенденции, се крият душевното здраве и пътят към зрелостта.

Из „Изкуството да обичаш” Ерих Фром

Материалът е подготвен от Кремена Станилова

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!