Научихме се да благодарим – за здраве, къща, работа, семейство.

И все повече разбираме.

Благодарността към имането отваря широко вратата на душата ни към всичко хубаво, което животът ни е приготвил.

Но казвайки „Благодаря!” дали го чувстваме със сърцето си?

Дали разбираме, че „Благодаря!” е шанс за рановесие между мен и теб; между даване и вземане; между отваряне и затваряне на ситуации?

Смълчаните „Благодаря!” измъчват и болеят точно толкова, колкото неказаните „Обичам те!” или преглътнатите откази и несъгласия.

” Помагащият да благодари за шанса, че е помогнал, а приемащият за шанса, че е получил и нуждата му вече сита е.”.

Обичам тази сентенция, защото тя съдържа всичко, от което се нуждаем, за да бъде обменът пълноценен и връзките осмислени.

Всички сме взаимозависими.

Какво сме ние, ако няма кой да ни даде – помощ, съвет, услуга!

Какво сме ние, ако няма на кого да дадем – помощ, съвет, услуга!

Да кажем „Благодаря!” за получена помощ е признание и утвърждение на времето и на усилията на онзи, който ни е дал. Да кажем „Благодаря!” на онзи, който ни е помолил, е начин да му кажем, че той е повод  да се чувстваме полезни.

Умеем ли да даваме „Благодаря!”? Умеем ли да получаваме „Благодаря!”?

Благодарим ли с простичкото „Благодаря ти!”, когато ни отправят искрен комплимент? Усещаме ли, че дори и ние да не се преживяваме така, някой ни е видял и е намерил начин да ни каже, че ни има, че сме привлекли неговото внимание? Или започваме да спорим и да се оправдаваме, понеже никой не ни е учил да приемаме и да се зарадваме на този начин на внимание. Познато ли ви е? „Прекрасно изглеждаш!”, „Ма, моля ти се, нещо косата ми днес не е оправена , а и съм понапълняла малко!”.

Умеем ли да благодарим за различното мнение, за критиката дори, и за обратните връзки? Колко често вместо кратко да благодарим за казаното от другия, ние почваме да спорим, да се оправдаваме или дори да атакуваме отсрещния, посмял да ни посмачка малко фасона на заблуденото ни в собственото си величие и важност Его? Да благодарим в подобни случаи е начин да приемем информация за неосъзнатото ни себе си,  дори и да ни стимулира да растем  и да се развиваме.

Умеем ли да благодарим, когато някой е избрал нас да сподели проблем, и вместо да си строшим краката или да си морим устата със съвети да му решаваме проблема, просто да му кажем, „Благодаря ти за доверието!”.

Умеем ли да благодарим на партньора си за вечерята, за помощта, за грижите?

Защото никой не е длъжен и на никой не му се полага по право.

Някой – партньор или родител –  ни е подарил времето си да направи живота ни удобен. И това е повод за благодарност.

Умеем ли да благодарим за усилията на домакините след парти, на сервитьора и готвача след вечерята, на автомонтьора, че се е погрижил за колата ни, на лекаря, че го има като възможност за спасение и тогава, когато ние сме здрави?

Умеем ли да благодарим, че някой търпеливо ни е чакал, когато сме закъснели, или приятел е изтърпял депресията ни с месеци, когато сме  потънали в проблемите си, бивайки възможно най-лошата компания, но този някой е още тук?

Умеем ли да благодарим дори за непоисканите съвети?

Умеем ли?

Списъкът със ситуации ще го довършите вие.

И помнете!

„Благодаря!” не е дума.

Тя е отношение.

Кремена Станилова, психотерапевт

http://www.krmenastanilova.com

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!