Кое ни кара да се обличаме по един или друг начин? Какво ни подтиква да похарчим половината си месечна заплата за продукт на „Шанел”, дори ако трябва да се лишим от други, елементарни неща в името на луксозния порив?

Психологическите теории, които се занимават с феномена “мода”, отделят голямо внимание именно на мотивационните фактори при следването на модните тенденции. Модата създава илюзии. Тя поддържа усещането на човек за статус и отношение, което околните имат към него, благодарение на илюзията, която създава за мерките, теглото, успеха, възрастта. Следвайки модните тенденции, за да четка самолюбието си, човек често се самозаблуждава.

Пол Нистром е един от първите изследователи, които търсят отговор на въпроса какво кара хората да се съобразяват с модните тенденции. Той твърди, че специфични мотиви и/или фактори, формиращи интереса на хората към модата и модните тенденции, допълват чисто физическите причини за избор на облекло, които се проявяват при смяната на сезоните. Появява се скука или отегчение от настоящата модна тенденция, желание да се отличиш от другите, да бъдеш оригинален.

Тази гледна точка би била актуална, ако всички хора, без значение на възраст и пол, през целия си живот неизменно се стремят към моден начин на обличане. Това обаче не е точно така. Условията, в които се проявяват модните тенденции, са уникални за всеки. Те зависят от националност, възраст, професия и разбира се, от финансови възможности. Докато вие се обличате от някой бутик на „Витошка”, съседката ви може да носи дрехи втора употреба и пак да изглежда по-стилно от вас. В същото време, докато властва някоя модна тенденция, може да предпочетете да се обличате „ретро”, защото така ви допада или защото по финансови причини ви се налага да износвате дрехите си отпреди двайсетина години.

Следователно личните мотиви оказват влияние върху движението на модата в рамките на специфичните условия, в които се намира всеки отделен индивид. От една страна, модата произхожда от същността на човека, но от друга, самата човешка същност се явява обект на модата.

Няколко са възгледите за начина на обличане, които се отнасят не толкова към външните влияния, а към вътрешния свят на човек.

АХ, ТОЗИ СЕКС …

Влиянието на сексуалността и на свързаните с нея усещания за стеснителност и/или провока- тивност върху модните течения заемат ключово място в разработките на проф. Дж. Флюгел. Неговото основно гледище е, че еротичните представи се проявяват в дрехата.

Според професора облеклото приема фалически форми и това е резултат както на съзнателни дизайнерски решения, така и на подсъзнателни психични функции. Той вижда заявяването на сексуалните потребности на индивидите в начина, по който те носят дрехите си. В контекста на неговите схващания се създава впечатление, че различието между половете е това, което определя дизайнерското развитие на дрехата и може да изиграе ключова роля при формирането на нечий имидж.

Тези изследвания са ценни с това, че проследяват начините, по които съзнателните и безсъзнателните процеси в психичния живот на човек намират символно отражение в дрехите му. Флюгел обаче не обръща внимание на факторите, които променят тези символи през времето. Безспорно сексуалният импулс е особено важен за всеки етап от историята на облеклото. Психолозите го определят като „постоянен афект” при избора на дреха. Самият избор обаче е непостоянен и зависи от много моментни подбуди. Например от историческите реалности, които до голяма степен обясняват защо мъжката мода е относително стабилна, докато женската търпи интензивни промени – просто в исторически план панталонът е по-удобната дреха както на война, така и за земеделска работа.

МОДА И ПОДСЪЗНАНИЕ

Много изследователи твърдят, че модата се създава под определящото влияние на различни еротични потребности. Изучавайки подсъзнателните импулси при формирането на модата, те често дават примера с обувките на високи токове, който е любим на психолозите, Флюгел открива в появата на високия ток стремежа осанката да изглежда по-царствена, да се подчертава стъпката, фигурата да изглежда no-младежка. Този тип обувки акцентират върху сексапила, създават илюзия за по-малък размер на стъпалото и придават на петата форма на фалически символ. Да обърнем внимание на историческия контекст. Има много обяснения за импулса на жените през двайсети век да носят обувки на високи токчета, но в исторически план е имало епохи, когато високи токове са обували представители и на двата пола. Дали днес мотивите да се качиш на токчета са били същите, както отпреди няколко века? Какво се е криело зад намеренията на Людвик XIV например, който също е бил известен с обувките си на висок ток? Тезата на Флюгел е, че както осъзнати, така и несъзнавани потребности могат да бъдат заситени чрез купуването на някоя дреха или аксесоар.

МЕЖДУ ПОРТФЕЙЛА И ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ

Елгари Богардус – друго знаменателно име в психологията на модата, разглежда тенденциите в облеклото като резултат от социалната активност на човек.

Той посочва на първо място икономическите фактори както при производителите, така и при потребителите. Предполага се, че моделите, ориентирани към дадена социална група ще бъдат съобразени с финансовите им възможности. Ето защо в тези дрехи се влага такъв труд и материали, за да има възвръщаемост. Ясно е, че производителите на конфекция, предназначена за хора с работна заплата под средната, няма да вложат в дрехите си ръчен шев или кожи от норка.

Богардус твърди, че модата създава известна зависимост у хората, предимно у жените. Превръщайки ги в свои последователки, всяка година те изразходват голям ресурс – финансов и емоционален, за да следят актуалните тенденции и (доколкото могат) да бъдат в крак с тях.

Учените в крайна сметка показват, че измененията в модата са зависими както от личните, така и от обществените реалности. Характерът на отделния човек, както и икономическият живот на страната намират в еднаква степен отражение в дрехата.

Източник: сп. „ИНСАЙТ”, 9/2005 г.

Снимка: resurrectionwg.com