Публикации

23 ноември – ден на психотерапията. Какво НЕ Е и какво Е психотерапията?

Тази статия е едно кратко обобщение на моя 14-годишен опит в психотерапията.

Без претенцията за изчерпателност.

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

Психотерапията:

  • Не е едностранен процес. Има двама активни хора. Психотерапевтът и клиентът. Психотерапевтът е активен посредник между съзнателното и несъзнателното АЗ на клиента. Клиентът е активен приемник. За да може да се постигне осъзнатост какво му говори симптомът или проблемът. Какви „заметени от него теми в несъзнаваното” си пробиват път чрез това, което го е довело в кабинета на психотерапевта.
  • Не е задължителна. Тя е само един от пътищата, които водят към здравето и щастието. Но бивайки доброволно поет път, не изключва задължението на човека пред себе си да изследва и пробва онова, което психотерапевтът му предлага.
  • Не се завършва в определеното за сесия време. Тя продължава именно в опитите да се изпробват новите идеи и поведения и да се преживее дискомфорта от новото в реалния живот и личните взаимоотношения. До следващата среща.
  • Не е „дундуркане” или „детска забавачница”. И ако психотерапевтът усети, че клиентът има именно такава нужда, макар и несъзнателна, и продължава да държи тази нужда да му се задоволи, то психотерапевтът е длъжен да бъде честен и да упражни правото си да откаже да работи с конкретния човек, като му обясни, че психотерапията е процес на съзряване и изисква готовност и решение за раздяла с „незрели” модели на поведение.
  • Не е механично прилагане на терапевтични техники, а творчески процес, в който решаващо значение имат човешките, а не толкова професионалните качества, на психотерапевта.

Психотерапията Е:

  • Честност: На психотерапевта към клиента. А именно, когато психотерапевтът е честен за усещенията си относно клиента, то той като човек, потърсил помощ, се учи на автентичност и сприятеляване с истината.
  • Връщане към реалността: С осъзнаването къде и кога в живота си човек „пресолява манджата”; къде и кога се е е самоизоставил; къде и кога проецира собствените си демони и ангели извън себе си.
  • Връщане към детското умение да се смееш. Над себе си и света. И осъзнаване къде и кога  е загубено това умение; къде и кога сериозността е приета “насериозно”; къде и  кога човек прави от мухата слон.
  • Връщане на способността да виждаш красотата. В себе си и в света.
  • Сглобяване на пъзела “Кой съм аз? Кои са другите?”

 

Накратко:

Психотерапията е лекуване с  истина, хумор, и красота. 

А добрият психотерапевт не забравя, че е човек, а не институция, и помни, че мисията му е да помогне на човека отсреща да стане онова, което Животът го е замислил да бъде. На онзи, който наистина е решил да извърви този път. Не казвам, готов да върви, защото едно е да мислим, че сме готови за нещо, друго е да решим да го вървим, трето да го извървим.  Първото е предположение, второто е поета отговорност, третото е Животът.  

На дело.

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

Биоенергетиката – основа на телесно-ориентираните психотерапии

Всяко живо същество – човек или животно – се води от три универсални принципа:

първо – принципът на удоволствието, който повелява, че стремежът към приятни изживявания е природно заложен и удоволствието е крайна цел на всеки поведенчески акт;

второ – принципът на властта, т.е., стремейки се към по-голям достъп до удоволствията в живота, търсим по-висок статус в семейството или обществото, като гарант за свободния вход за осъществяване на първия принцип;

трето – принципът на реалността, който пък е определящ за осъществяване на първите два принципа, т.е. когато неправилно преценяваме реалността в нас и извън нас се сблъскваме с хиляди пречки по пътя към удоволствието и властта.

 

Тези пречки са съпроводени с отрицателни душевни и телесни преживявания, които всъщност са стреса. В малки дози стресът е добър мотиватор за постигане на целите ни, бивайки психологически и физиологически отговор на събитията, които нарушават нашия баланс. Когато се изправим пред „заплаха” за нашето съществуване, защитите на организма ни се включват на „висока предавка” под една инстинктивна и автоматична заповед : „нападай или бягай”. Телесният отговор на тази заплаха се проявява с лавина от биологични промени в резултат на интензивното освобождаване на стрес хормоните – адреналин, кортизол и норепинефрин, а именно : кръвта нахлува в големите мускулни групи, подготвяйки ги за бързо бягане или борба, зениците се разширяват, за да преценят действителността по-бързо, кръвната захар се покачва, за да даде енергия при ускоряването на времето за реагиране; в същото време телесните процеси, които не са важни за непосредственото оцеляване, се забавят и потискат – а именно храносмилането, репродуктивността, имунните защити. Така стресът се явява онзи фактор, които е помагал на нашите прадеди от каменната ера да се справят с физическите заплахи, но в наши дни вече стресът е отговор не толкова на физически, колкото на психически заплахи – грижите за болни деца и роднини, скандал с приятел, притесненията за неплатени сметки и кредити, натискът да свършим нещо в срок и т.н. – предизвикват същите телесни и психични реакции както и физическите заплахи в древността. Както бе споменато, в малки дози това е здравословно, но ако това е ежедневие, толкова по-трудно е за организма да „изключи” и всички жизнени процеси да се нормализират след притеснителното преживяване. Това се изразява в постоянна мускулна възбуда и втвърдяване на онези мускулни групи отговарящи за реакциите от типа „нападай или бягай” – като под нападай се разбира влизане в ситуацията или избягването й. Когато онази енергия, която се задържа в тези мускулни групи и не се освободи, така както в акта на действителната атака или бягство в природата, тялото плаща висок данък – то е подложено на непрекъснат риск от сърдечна болест, затлъстяване, инфекции, тревожност, депресия и други подобни.

Така, наблюдавайки връзката между тяло, емоции, мисли и биоенергия – двама американски психотерапевти проф. А. Лоуен и д-р Пиеракос – създават две биоенергетични школи. В основата на тези терапевтични подходи е разбирането за свободното протичане на биоенергията в цялото тяло като гарант за добро физическо здраве и преживяване на положителни емоции. Бива разработена система от специални упражнения, които по същество са древни източни практики, поизтупани от праха и обогатени с новите постижения на съвременната медицина и психотерапия. Тези упражнения позволяват на човек да се докосне до своите напрежения и да ги освободи с подходящо движение. Важно е да се помни, че всеки блокиран мускул блокира определено физическо движение, и като следствие се явява хронично-болестния телесен процес и емоционална потиснатост. Например: при получаване на лоша новина диафрагмата ни залпово се затваря, блокирайки стомашните мускули, за да не се преживеят негативните емоции, които се преживяват в стомаха, под слънчевия сплит – това обаче води и до силен раменно-шиен блокаж, за да се изолира мисълта от емоциите и да се вземат бързи рационални решения. Когато тези блокажи не се разблокират след отминаване на заплахата – започват телесните симптоми – като главоболие или стомашни болести. Т.е. тази система от биоенергитични упражнения предизвиква отблокиране на мускулите, а с тях и свободното преживяване на емоциите, които са задържани в тях. Задължително е тези упражнения да бъдат ръководени от специалисти, защото е възможно да доведат до „отпушване” на непреработени психични проблеми. Често към тази биоенергетична система са включени интензивни дихателни техники, които да снабдят тялото с кислород и специални масажни техники, за помагане на процеса на отблокирането. Като резултат тялото преживява истински енергиен подем, придобива усещане за жизненост и увеличава потенциала си за справяне с емоционалните проблеми.

 * Биоенергетиката е техника, която с успех се прилага в неорайхианския психотерапевтичен подход,  чийто основател е швейцарският професор, Валдо Бернаскони.

Подход, който сам по себе си  е холистичен, и  предлага третиране на един човешки проблем през трите възможни врати – мисли, чувства и телесни реакции.

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

http://www.kremenastanilova.com