Тази статия е едно кратко обобщение на моя 14-годишен опит в психотерапията.

Без претенцията за изчерпателност.

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

Психотерапията:

• Не е едностранен процес. Има двама активни хора. Психотерапевтът и клиентът. Психотерапевтът е активен посредник между съзнателното и несъзнателното АЗ на клиента. Клиентът е активен приемник. За да може да се постигне осъзнатост какво му говори симптомът или проблемът. Какви „заметени от него теми в несъзнаваното” си пробиват път чрез това, което го е довело в кабинета на психотерапевта.
• Не е задължителна. Тя е само един от пътищата, които водят към здравето и щастието. Но бивайки доброволно поет път, не изключва задължението на човека пред себе си да изследва и пробва онова, което психотерапевтът му предлага.
• Не се завършва в определеното за сесия време. Тя продължава именно в опитите да се изпробват новите идеи и поведения и да се преживее дискомфорта от новото в реалния живот и личните взаимоотношения. До следващата среща.
• Не е „дундуркане” или „детска забавачница”. И ако психотерапевтът усети, че клиентът има именно такава нужда, макар и несъзнателна, и продължава да държи тази нужда да му се задоволи, то психотерапевтът е длъжен да бъде честен и да упражни правото си да откаже да работи с конкретния човек, като му обясни, че психотерапията е процес на съзряване и изисква готовност и решение за раздяла с „незрели” модели на поведение.
• Не е механично прилагане на терапевтични техники, а творчески процес, в който решаващо значение имат човешките, а не толкова професионалните качества, на психотерапевта.

Психотерапията Е:

• Честност: На психотерапевта към клиента. А именно, когато психотерапевтът е честен за усещенията си относно клиента, то той като човек, потърсил помощ, се учи на автентичност и сприятеляване с истината.
• Връщане към реалността: С осъзнаването къде и кога в живота си човек „пресолява манджата”; къде и кога се е е самоизоставил; къде и кога проецира собствените си демони и ангели извън себе си.
• Връщане към детското умение да се смееш. Над себе си и света. И осъзнаване къде и кога  е загубено това умение; къде и кога сериозността е приета “насериозно”; къде и  кога човек прави от мухата слон.
• Връщане на способността да виждаш красотата. В себе си и в света.
• Сглобяване на пъзела “Кой съм аз? Кои са другите?”

Накратко:

Психотерапията е лекуване с  истина, хумор, и красота. 

А добрият психотерапевт не забравя, че е човек, а не институция, и помни, че мисията му е да помогне на човека отсреща да стане онова, което Животът го е замислил да бъде. На онзи, който наистина е решил да извърви този път. Не казвам, готов да върви, защото едно е да мислим, че сме готови за нещо, друго е да решим да го вървим, трето да го извървим.  Първото е предположение, второто е поета отговорност, третото е Животът.  

На дело.

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!