Медиите като социокултурен фактор за отношението към човешкото тяло и отключването на хиперконсумативни разстройства

Хората в Западните страни биват заливани от вербални и зрителни послания, прокарващи идеята за перфектност. Едно дете вижда над 30 000 телевизионни реклами всяка година. Също това дете гледа средно по 20 часа телевизия всяка седмица плюс дузина списания, където щастливите и успели хора са актьори, певци, модели, които винаги са млади, слаби с приятен бронзов тен. Според списаниe Health 35% от жените показвани по ТV са с поднормено тегло, докато само около 5% от зрителите са с тегло под нормата. В съпоставка – всички глупави и неуспели герои се представят от стари, по-грозновати и по-пълнички актьори.

Според същото списание Health, само 5% от жените по телевизията са с тегло над нормата, а 25% от зрителките са затлъстели.

Посланията, които изпращат медиите са: “Ти не си приеман такъв какъвто си. Единственият начин, да бъдеш приет, е да си купиш нашият продукт и да се опиташ да изглеждаш като нашия модел, който е 1,80 висок и носи 36 номер дънки (и вероятно е анорексик). Ако не успееш, продължавай да купуваш продукта. Има надежда”.

Подобни многобройни реклами за сваляне на телесно тегло се наблюдават по всички канали на българските телевизии (ефирни и кабелни) от началото на 2005г. В същото време текат реклами на чипс и шоколад, придружени с множество визуални и слухови ефекти стимулиращи апетита.

Разликата в медийните образи на успели мъже и жени е интересна. Жените са само млади и слаби. Мъжете са по-млади или по-стари, но задължително силни физически и социално успели. За мъжете посланията са че власт, сила и компетентност са ключ към успеха.

Тези разлики се отразяват и в мъжкия и женския подход към промяната и усъвършенстването. Мъжете започват да вдигат тежести и да вземат протеини за натрупване на мускулна маса. А това може да прерасне в орторексия, например.

Когато една жена желае промяна, започва диета, за да стане слаба, и по този начин приета и успешна. Тези медийни стереотипи обясняват защо около 90% от хора страдащи от хранителни разстройства са жени и само 10% са мъже.

През последните години и в България проблемът за хиперконсумативните разстройства заема своето място в женските списания, но в никакъв случай тези статии не са убедителни, тъй като са обградени от реклами с анорексично изглеждащи жени рекламиращи дрехи, козметика, пластични операции. Всички продукти, които внушават индиректно, че да си такъв, какъвто природата те е създала, е неприемливо.

През май 1999г. в сп. Health е публикувано проучване, показващо ефекта на медийните образи върху самооценката на жените и възприемането на собствените им тела.

През 1995г. жителите на о-в Фиджи са считали пълнотата и закръглеността за приемлива. След 1998г. – 38 месеца след построяването на първата телевизионна кула на острова и сътветното рекламно нашествие се наблюдава бум на хранителни разстройства сред момичетата от о-в Фиджи.

В друго проучване се сочи, че 50% от жените, които гледат 3 нощи от седмицата телевизия, са склонни да се възприемат като твърде дебели или големи.

Кремена Станилова,

психотелесен психотерапевт

 

Из изследването “Социокултурни фактори за хиперконсумативните разстройства”.

Автор: Кремена Станилова

www.kremenastanilova.com

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

За несловесното общуване

Из „Езикът на тялото” от Алън Пийз и Алън Гарнъ

„…С наближаване края на XX век станахме свидетели на появата на един нов тип учен в сферата на общуването – нека го наречем несловесник. Също както любителят на птиците изпитва удоволствие да наблюдава пернатите и тяхното поведение, така и ученият несловесник изпитва удоволствие да наблюдава несловесните знаци и сигнали на човешките същества. Той ги наблюдава в обществото, по плажовете, от телевизията, в служебна обстановка и изобщо навсякъде, където хората общуват помежду си.

Чарли Чаплин и многото други изпълнители от ерата на нямото кино са пионерите в съзнателното изучаване на уменията за несловесно междуличностно общуване, а по онова време това е било единственото възможно изразно средство за общуване между филмовите герои. В годините на нямото кино всеки актьор е бил определян като добър или лош в зависимост от това, доколко е умеел да общува ефективно посредством използването на жестове, мимика и други сигнали и пози на тялото. Когато настъпила ерата на говорещото кино, където се обръщало по-малко внимание на несловесните аспекти на актьорската игра, заедно с нарастването на неговата популярност мнозина изпълнители от немите филми трябвало да се оттеглят от екрана и потънали в забвение, а на тяхно място изгрели нови звезди, които притежавали по-добре развити умения за словесно общуване.

Учените са забелязали и регистрирали почти един милион несловесни знаци и сигнали. Албърт Михръбиън открива, че цялостното послание, предавано при общуването, е съставено от около 7% словесна част (само думи), 38% гласова част (включително тон на гласа, интонационни модулации и други звуци) и 55% несловесна част (мимика, жестове и пози). Повечето изследователи споделят мнението, че каналът за словесно общуване се използва предимно за предаване на информация, докато каналът за несловесно общуване служи за един вид договаряне на междуличностното поведение, а в някои случаи се използва и като заместител на словесни послания. Например една жена може „да изпепели с поглед“ някой мъж, като посланието, което му отправя, е съвсем ясно и недвусмислено, дори без да си отваря устата.

На мнозина им е трудно, ако не и невъзможно, да възприемат факта, че от биологическа гледна точка хората са все още животни. Хомосапиенс не е нищо друго освен вид примат, маймуна без козина, която се е научила да ходи изправена на двата си задни крайника, и чийто мозък е малко по-еволюирал и по-буден. Но както и всички други животински видове, ние, хората, също сме подвластни на редица строго определени, заложени в нас, биологически правила, които управляват и контролират нашите действия, постъпки, реакции, език на тялото, пози, мимика и жестове. Любопитното в цялата тази работа е това, че животното, наречено „човек“, рядко си дава сметка, че докато устата му изрича едно, неговите пози, движения и жестове могат да говорят съвсем друго.

Чувствителност, интуиция и предчувствия

От техническа гледна точка, винаги когато казваме за някого, че е чувствителен, че има интуиция или че може да предчувства нещата, ние всъщност имаме предвид способността му да разчита успешно чуждите несловесни знаци и сигнали и да ги сравнява със словесните сигнали на съответните хора. Или с други думи, когато казваме, че имаме чувството или предусещането за нечия лъжа, всъщност имаме предвид, че езикът на тялото на съответния човек и изричаните от него думи не съвпадат, разминават се и си противоречат. Ораторите наричат тази способност усет за нагласата на аудиторията. Например, ако хората слушат, като седят облегнати назад, свели брадички и със скръстени пред гърдите ръце, чувствителният оратор ще долови интуитивно, че думите му не намират отклик в аудиторията и ще осъзнае, че трябва да потърси друг подход, за да спечели вниманието й. В същата ситуация оратор, който не е надарен с интуиция, няма да предусети липсата на интерес у слушателите и ще продължи да си кара по старому.

Обикновено жените притежават по-голяма чувствителност и възприемчивост по отношение на несловесните сигнали, отколкото мъжете, и именно този факт е в основата на общоприетото понятие шесто чувство на жената или женска интуиция. Жените имат вродена способност да долавят и да разшифроват несловесните сигнали, а също и безпогрешно да отбелязват и най-дребните подробности. Ето защо малцина съпрузи успяват безнаказано да излъжат половинките си, докато повечето жени могат съвсем спокойно да хвърлят прах в очите на мъжете, които така и не го забелязват.

Тази женска интуиция е особено силно изразена при жени, отгледали бебета и малки деца. През първите няколко години майката се осланя най-вече на несловесния канал за общуване с детето, което допринася още повече за усъвършенстването на способността на жената да долавя и да разшифрова несловесните сигнали. Изследователите смятат, че именно поради тази причина жените често се изявяват много по-успешно при водене на преговори, отколкото мъжете.

Вродени (генетично заложени), заучени и традиционни сигнали

Редица изследвания и научни дебати са посветени на въпроса, дали несловесните сигнали са вродени, заучени, генетично предавани от поколение на поколение или придобити по някакви други пътища. Доказателства за една или друга теория са събирани чрез наблюдения на слепи и/или глухи хора, които не биха могли да заучат несловесните сигнали посредством визуалния или звуковия канал за общуване. Друг извор на доказателствен материал са проучванията на жестовото поведение на различните култури по света, както и изучаването на поведението на нашите най-близки от антропологическа гледна точка роднини – приматите и маймуните. Изводите от тези изследвания подсказват, че почти всички жестове попадат в една или друга от споменатите категории. Например бебетата на повечето примати се раждат с развита способност незабавно да започнат да сучат, а това сочи, че тя е вродена, тоест генетично предавана. Немският учен Айбл-Айбесфелдт открива, че различните усмихнати изражения се появяват по лицата и на децата, които са родени слепи и глухи и следователно тези мимики не са заучени или копирани, а по всяка вероятност също са вродени (генетично заложени). Изследователите Екман, Фрайзен и Соренсон потвърждават някои от оригиналните твърдения на Дарвин относно вродените жестове и мимики посредством проведено от тях проучване на лицевите изражения при хора, принадлежащи към пет коренно различни културни традиции. Те стигат до извода, че при всички тях се използват едни и същи основни мимики за изразя-ване на емоции, което говори, че по всяка вероятност става дума за вродени (генетично заложени) жестове.

Когато скръствате ръце пред гърдите си, лявата ли ръка слагате върху дясната, или дясната върху лявата? Повечето хора са неспособни с пълна увереност да опишат как точно скръстват ръцете си, докато не го направят. И ако, единият начин им се струва естествен и удобен, за другия имат усещането, че е неправилен и ги притеснява. Насъбраният фактологически материал подсказва, че това вероятно е генетично заложен жест, който не може да бъде променен. Все още се спори дали някои жестове са заучени и станали обичайни в резултат на културната традиция, или са генетично заложени. Например, когато си обличат сакото или палтото, повечето мъже пъхат в съответния ръкав първо дясната си ръка, докато жените обикновено пъхат първо лявата си ръка. Когато някой мъж се разминава с жена по оживена улица, в момента на разминаването той в повечето случаи обръща торса си към нея, докато от своя страна жената се извръща настрани от него. Но дали тя го прави инстинктивно, за да защити гърдите си? Дали това е вроден женски жест, или жената го е заучила, наблюдавайки реакциите на други жени?

Голяма част от нашето несловесно поведение е заучено и смисълът на много от движенията и жестовете ни е предопределен от културната традиция.

Някои основни жестове и техният първоизточник

Повечето от основните жестове при общуване са еднакви по целия свят. Когато хората са щастливи, те се усмихват; когато са тъжни или ядосани, се мръщят или се цупят. Почти навсякъде кимането с глава означава „да“ и се възприема като знак за съгласие и за потвърждение. Това е един вид прекланяне на главата и вероятно е вроден жест, тъй като се използва и от слепите и глухите хора. Врътването на главата от едната на другата страна означава „не“, тоест несъгласие, отричане, неодобрение. Това също е универсално разпространен жест, който по всяка вероятност е заучен в ранната детска възраст. Когато бебето се е нахранило и не иска да суче повече, то започва да върти главичка от едната на другата страна, за да се освободи от гърдата на майката. Когато малкото дете, което хранят с лъжичка, не иска повече да яде, то започва да върти глава от едната на другата страна, за да попречи на родителите си да му напъхат поредната лъжица храна в устата. По този начин детето бързо свиква да използва въртенето на главата в двете посоки като жест на отрицание, нежелание и недоволство.

Произходът и еволюционният път на някои жестове могат да бъдат проследени съвсем отчетливо до далечното ни минало на примитивни животни. При животните оголването на зъбите е първата крачка към атака и заханванс. Съвременният човек все още използва този жест като форма на заплаха и знак за омраза, въпреки че обикновено няма намерение да нападне и буквално да разкъса противника си със зъби. Първоначално усмивката е била мимика на заплаха, но днес се използва в съчетание с други обезоръжаващи жестове, за да покаже радост, удоволствие и благоразположение.

Присвиването на раменете също е прекрасен пример за универсално разпространени жестове. С този жест навсякъде по света човекът, който го прави, ви дава знак, че не разбира  за какво му говорите или не знае как да ви отговори. Това с жест с три съставки: изложени на показ

отворени длани, присвити рамене и приповдигна ги вежди. Но както словесният език е различен за всяка културна традиция, така и използваният несловесен език също може да бъде

различен. В дадено общество някой жест може да е всеприет и да има съвсем ясно и недвусмислено значение за всички, докато в друго общество същият жест може да е напълно лишен от смисъл или дори да има точно обратното значение. Да видим например какви са тълкуванията и смисълът в различните културни традиции на три от най-широко разпространените жестове с ръка – жеста на пръстена („ОК“), жеста на вирнатия палец и знака „V“.

Жестът на пръстена или „Всичко е наред“ („ОК“)

Този жест става популярен в Съединените щати през първите години на XIX век. Изглежда че е въведен в употреба първо от вестниците, в които по онова време се развихря модата да се използват инициали и символи, за да се изписват съкратено някои от най-широко разпространените и банални фрази. Съществуват най-различни мнения относно произхода на този жест. Едни например смятат, че той произлиза от английския израз „all correct“ („всичко е правилно“), произнесен неправилно като „oil korrect“ („OK“). Други твърдят, че жестът означава точно обратното – „КО“ (от „knock-out“, в смисъл „ти се издъни“, „ти си пълна нула“). Според друга популярна теория за произхода на този жест „ОК“ е съкращение на Олд Киндерхук – родното място на един американски президент от XIX век, който използва тези инициали като своя запазена марка в предизборната си кампания. Вероятно никога няма да узнаем кое от всичките предположения отговаря на истината, но е ясно, че оформеният от палеца и показалеца пръстен отговаря на буквата „О“ от съкращението „ОК“. Посланието иа този жест е съвършено ясно на всички хора в англоговорещите страни и макар че напоследък именно това значение бързо се разпространява повсеместно в Европа и в Азия, има все пак и някои страни, където този знак носи съвсем друго послание. Във франция например той означава „нула“, „нищо“; в Япония – „пари“; в някои средиземноморски страни е нецензурен жест, често използван, за да каже на някой мъж, че е хомосексуалист. Най-безопасно за всички вас е правилото, закодирано в поговорката „В Рим – като римляните“. Това ще ви спести евентуалните недоразумения и моменти на неудобство.

Жестът на вирнатия палец

В Англия, Австралия и Нова Зеландия жестът на вирнатия палец има три значения: когато сеправи с по-отпуснати палец и длан, този знак се използва от стопаджиите, за да спрат попътна кола; освен това се използва и като заместител на знака „ОК“; когато обаче останалите пръсти са силно свити, а палецът стърчи агресивно нагоре, знакът става цинична обида, в смисъл „да ти го начукам“ или „наври си го“. В някои страни, например в Гърция, точи знак си е направо си е-словесна псувня. Е, можете да си представите как ще се почувства и какво може да сполети австралийския стопаджия, ако използва този знак там! Когато италианците броят от едно до пет, те използват точи знак за „едно“, а за „две“ изправят и показалеца, докато при броене австралийците, американците и англичаните вдигат показалеца за „едно“, средния пръст за „две“ и т.н., като палецът се вдига нагоре при „пет“. Палецът се използва, в съчетание с други жестове, и за да покаже власт и превъзходство или в ситуации, когато някой се опитва да ни наложи своето. В съответна глава по-нататък в книгата ще разгледаме и отблизо използването на палеца специално в този контекст.

Знакът „V“

Този знак е много популярен в Австралия, Нова Зеландия и Великобритания и се превежда като крайно обидното „да ти го начукам“. По време на Втората световна война Уинстън

Чърчил популяризира знака „V“ със значение на „победа“ („victory“), но в този случай той се прави с обърната навън длан. Обърнатата към говорещия длан си остава за обидния вариант на този жест. В много европейски страни обаче знакът „V“ означава победа и когато дланта е обърната към говорещия. Ето защо, ако някой англичанин отправи този жест към европеец, за да му каже несловесно, че ще му го „начука“, нищо чудно европеецът да му се усмихне сърдечно, макар и да не разбира каква именно „победа“ има предвид англичанинът. В много части на Европа този знак означава и „две“, така че, ако европеецът, когото нашият англичанин псува, с барман, нищо чудно в отговор на обидата да поднесе на англичанина две халби бира. Тези примери показват, че културалите различия в тълкуването па жестовете могат да доведат до доста неприятни последици, а освен това– и че винаги трябва да имате предвид от коя културна традиция произхожда даден човек, преди да си вадите прибързани заключения съобразно неговите жестове и език на тялото….“

 

Активност по часове на 12-те основни меридиана и съответните им органи и системи в човешкото тяло

Часът на започване на болката информира за причината за проявата ѝ. Почувстваме ли се зле преди обяд, ще знаем, че ни очакват проблеми със сърцето и т.н. Най-ценен е този часовник за бебетата, защото те не могат да ни кажат къде ги боли. Здравето и болестта си имат свой ритъм. В древността са диагностицирали болките в тялото по биологичния часовник. Функциите на организма действат по биологичния си часовник не само в рамките на 24-часовия ритъм (цикъл), но също така и по време на годишните и лунни фази.

Един от най-важните биоритми е денонощният (ЦИРКАДНИЯ). Например, знаем, че трябва да спим, но кога е най-добре да става това? Съвременните изследователите са доказали, че най-благоприятното време за това е между 21-22 ч., тъй като след 22-23 ч. става един от физиологическите спадове на организма и след това време е много трудно и следователно, вредно и изтощително (с по-голям разход на енергия) – тогава се подготвя за „тежка“ работа очистващият организма орган – черният дроб.

Установено е, че чернодробните колики често безпокоят около 1 ч. в полунощ, тъй като съответстват на повишена активност на жлъчния мехур. От практиката е известно, че астматиците имат пристъпи особено между 3 ч. и 5 ч. сутрин.

Всеки човек трябва да знае за благоприятните и неблагоприятните за него периоди, за да може при случай да ги предотврати. Трябва да се вслушваме в своя организъм в трудните часове на денонощието. За пример, максималната вероятност за инфаркт е около 9 ч., 17-18 ч. и 2 ч. през нощта. Затова сърдечноболните трябва да започват работа след 9 ч., а да приключват не по-късно от 17 ч.

Организмът не обича угнетяването и нарушенията на денонощния цикъл. Режимната ритмичност е присъща на Природата, а нашата задача е да живеем в съюз с нея!
Между 19 ч и 21 ч. стомахът е в най-слабата си фаза. Храната, поета късно вечер, почти не се преработва и сутрин човек няма апетит, ако преди да си легне, е прекалил с хапването. Поради тази причина се препоръчва след 19 ч. да се приема само лека храна. Иначе в храносмилателната система се стига до гниене и ферментация, особено ако сме яли трудносмилаема сурова растителна храна.

След 19 ч. кръвното налягане и пулсът намаляват. Сега е добре да се пият антибиотици и противоалергични препарати. От 19 до 21 ч. е фазата за отпускане и почивка на основните органи. Смущенията в кръвообращението може да се проявят в този момент като депресии.

19 ч. – органите на тялото се подготвят за вечерен отдих. Спада кръвното налягане, спада и захарта в кръвта, намалява сърдечната дейност.

19-21 ч. – активност на меридиан на перикарда. Максимална активност на бъбреците. Кръвното налягане се повишава, започват болки в главата.

20 ч. – минимално количество на азота в кръвта. В този час теглото ни е максимално, реакциите са удивително чисти.

20-21 ч. – чувство на глад. Нормално психическо състояние. В това време особено се избистря паметта.

Между 21 ч. и 23 ч настъпва периодът на щитовидната жлеза, имаща роля за регулирането на общите телесни функции. Активира имунната система, а храносмилането постепенно преминава към покой. Хормоналните жлези се регенерират. Моментът е особено подходящ за медитация, защото чакрите и центровете на жлезите са особено активни.

21 ч. – рязък спад на работоспособността на органите на кръвообращението. Намалява се работоспособността на сърдечните мускули. Кръвообращението се успокоява и „потъва в сън“. Чревният тракт – също.

21-22 ч. – максимална скорост на утаяване на еритроцитите.

21-23 ч. – активност на меридиана на тройния обгревател. Максимална активност на съдовите системи. Кръвта е пренапълнена с бели кръвни телца. Температурата на тялото се понижава.

22-23 ч. – физиологически спад (пренастройка на организма към нощен цикъл).
Между 23 ч. и 1 ч след полунощ се активира енергийният меридиан на жлъчката. Отделянето на кортизол намалява силно, а тялото се отпуска за почивка. Телесната температура, обмяната на веществата и кръвното налягане намаляват. Кожата се обновява, тъй като между 23 ч. и 1 ч. клетките се делят най-усилено. През тези два часа обикновено се появяват и коликите в жлъчката, ако при нея има някакъв проблем.

23 ч. – начало на съня. Нервите се отпускат, тялото изпитва крещяща нужда от сън. Някои от органите ни отморяват. Една късна вечеря остава необработена в стомаха.

24-1 ч. – пик на лъжлива продуктивност у хората нощен тип, за които е прието да се наричат „сови“ за техния нощен умствен труд. Чувство на глад. Дълбок сън. Сънуване. Само жлъчката и черният дроб функционират и се занимават с шлакоизтласкването.
Между 1 ч и 3 ч. след полунощ организмът се освобождава от отровите. Това е моментът, когато енергиите в тялото се концентрират в черния дроб. Студът се възприема по-осезаемо, а кожата реагира по-слабо на болка. Пациенти с проблеми в черния дроб или с мигрена (често причинена от слаб черен дроб) се събуждат по това време. Способностите на човек да действа на физическо и психическо ниво са най-ниски през тези часове на нощта

До 3 ч. – изграждат се подхранващите вещества в черния дроб. По време на съня се подхранват и клетките на кожата. След евентуално нараняване тъкмо тогава протича зарастването.

1-3 ч. – активност на меридиана на черния дроб, максимална активност на жлъчния мехур. Трудни часове за черния дроб в неговата напрегната дейност – идва голямата „стирка“ – пречистване на тялото, освобождаването от ядовете.

1-4 ч. – налягането на кръвта и честотата на дишането са минимални. Тялото отдъхва, физически сме напълно изтощени, чувствителни към болка.

1-5 ч. – понижение на температурата на тялото. Минимално е количеството на захарта в кръвта. Тялото работи на най-малки обороти, но слухът се обостря и често реагира на шум.

2 ч. – рязко свиване на капилярите на кръвоносните съдове.

Между 3 ч. и 5 ч. след полунощ настъпва максимумът на белия дроб. Отделя се мелатонин, той е особено важен за добрия сън. Кръвното започва леко да се покачва. Хора със сърдечна недостатъчност се будят по това време, тъй като не могат да си поемат нормално дъх. По това време са най-чести пристъпите на астма. Човек усеща леко мръзнене, което е проява на връзката между белите дробове и кожата.

2-5 ч. – минимална физиологична активност (човекът е слаб). Минимална е работоспособността на белите дробове, пулсът и дишането са забавени.

3-5 ч. – максимална активност на меридиан на белите дробове.

3 ч. – най-ниско налягане на кръвта. Започва фазата на събуждането. Организмът постепенно превключва от дълбок покой в действие.

4 ч. – минимален пулс. Мозъкът получава минимално количество кръв. Това е часът, в който най-често умират хората.

4-5 ч. – максимална активност на костния мозък. Налягането е още ниско, мозъкът все още се снабдява с малко количество кръв.

5 ч. – температурата на тялото е минимална. Бъбреците са свободни и нищо не отделят. Кръвоносните съдове бавно се свиват, бронхите се стесняват, което може да доведе до затруднено дишане. Пробуждането от сън е по-бързо.
Между 5 ч и 7 ч. се задейства енергийният меридиан на дебелото черво. Отделя се активно тестостерон, затова и много мъже са с повишено либидо рано сутрин. Към 6 ч. нивото на кортизола започва да се повишава и събужда тялото.

5-6 ч. – чувство на глад. Дори ако ние искаме да спим, тялото ни се пробужда. Налягането се повишава.

5-7 ч. – максимална активност на белите дробове и на меридиана на дебелото черво. Сърцето бие по-бързо.

6-7 ч. – най-голяма скорост на еритроцитите. Имунната защита на тялото е най-голяма.

7 ч. – надбъбрекът произвежда активния хормон адреналин, предизвикващ сърцебиене и повишаване на кръвното налягане. Бавно се задейства и чревният тракт.
Между 7 ч. и 9 ч. се активира и отделителната система. Максимално работи дебелото черво, а се понижава активността на стомаха.

7-9 ч. – максимална активност на дебелото черво и меридиана на стомаха. Снижение на активността на жлъчните продукти и работата на жлъчката.

7 ч. – максимално съдържание на адреналина в кръвта. Повишава се психическата активност, намалява се чувствителността към болка. Кръвното налягане се понижава да минимум. Сърцето работи с пълен капацитет. Стомахът се активизира, за да поеме и преработи закуската. Но точно тогава става слепването на кръвните плочки, което увеличава риска от сърдечен инфаркт (при китайците този риск е до 13 ч.).

8-9 ч. – тялото ни е отдъхнало, черният дроб напълно го е освободил от вредни вещества. В това време е особено вреден алкохолът.

Между 9 ч и 11 ч съпротивителните сили на тялото достигат върховата си форма. Това време е най-подходящо за операции, ваксини и рентген, както и за ускорено лекуване на рани. Към 10 ч. телесната температура стига своя максимум. Между 10 ч. и 11 ч. краткосрочната памет и способността за учене са най-добре, затова периодът е добър за изпити.

9-10 ч. – максимално количество на захар в кръвта.

9-12 ч. – първи пик на повишена работоспособност.

9-11 ч. – максимална жлъчна активност и на меридиана на далак-панкреас.

10 ч. – най-силен и работоспособен човек.

11 ч. – имунната ни защита достига най-ниската си точка. Според китайците далакът принадлежи към защитните органи. Мозъкът по това време е най-активен, т.е. жизнеспособен.

Между 11 ч. и 13 ч. трябва да се избягват силни физически натоварвания, стрес и операции, тъй като тогава сърцето е най-уязвимо. Към 12 ч. способността ни за концентрация пада, а стомахът отделя активно киселина.

11-12 ч. – чувство на глад. Сърцето продължава ритмична дейност.

11-13 ч. – максимална активност на панкреаса и далака, на меридиана на сърцето. Черният дроб отдъхва, в кръвта постъпва не много гликоген. Максимум на броя на червени кръвни телца и количеството на хемоглобина.

12 ч. – максимално възбуждане на биологически активните точки на жлъчните пътища. Максимално чувство на глад.

13 ч. – рязко се снижава работоспособността на органите на кръвообращението. Първият период на активност е преминал, чувство на слабост. Почти всички органи работят с пълна сила, което за сърдечноболните означава натоварване. Постепенно градусът на оборотите намалява и организмът ни се подготвя за следобедна „почивка“.
Между 13 ч. и 15 ч. се препоръчва да се избягва активния спорт. Тогава активен е меридианът на тънките черва. Кръвоснабдяването обслужва предимно храносмилането и преработката на храната. Кръвното налягане и нивото на хормоните са ниски. Намаляло е и възприятието на болката. Активира се отделянето на жлъчна киселина. Тялото е много еластично.

13-15 ч. – активност на меридиана на тънко черво. Минимална физиологическа активност (най-слаб човек). Максимална сърдечна активност.
Между 15 ч. и 17 ч. меридианът на пикочния мехур е активен. Обедният енергиен спад е преодолян. Човек усеща прилив на енергия. Дългосрочната памет е в най-добра форма. Кръвното и кръвообращението достигат своя втори пик за деня. Засилва се отделянето на урина.

15 ч. – организмът напряга всички сили да смели обяда, особено ако той е тежък и обемен.

15-17 ч. – активност на меридиана на пикочния мехур. Максимална активност на тънки черва.

17 ч. – чревният тракт все още е много активен. Постепенно се покачва жизнеността ни. Най-висока пулсова честота и телесна температура.

15-19 ч. – втори подем на трудоспособност. Органните „чувства“ са обострени до краен предел, особено обонянието и вкусът.

16 ч. – максимално количество на азот в кръвта. Нивото на захарта в кръвта се повишава, но след първоначалното оживление настъпва спад.

16-17 ч. – чувство на глад.

16-18 ч. – най-ниско съдържание на хемоглобина в кръвта.

Между 17 ч и 19 ч. е времето на бъбреците и свързаната с тях система в тялото. Обмяната на веществата и виталността се активират. Бъбреците филтрират кръвта усилено. Стомахът отново отделя повече киселина след обедния пик. Много подходящо е в този момент да се приемат билкови чайове. Лечебният ефект ще е по-добър.

17-19 ч. – активност на меридиан на бъбреците.

17 ч. – втори пик на повишена трудоспособност.

17-19 ч. – максимална активност на пикочния мехур. Настъпва много лошо време за алергиците. Психическата стабилност е на нула, повишена нервност.

17-20 ч. – максимална активност на лимфатическите възли и слезката.

18 ч. – максимална температура на тялото. Максимален пулс (брой). Капилярите са разширени. Много адреналин в кръвта. Намалява се усещането за физическа болка.

19 ч. – органите на тялото се подготвят за вечерен отдих. Спада кръвното налягане, спада и захарта в кръвта, намалява сърдечната дейност.
На всеки два часа жизнената сила тече особено интензивно през системата на даден орган. Когато жизненоважната енергия минава безпрепятствено, човек е здрав. Ако по някой меридиан се получи „запушване“, може да се стигне до появата на болка, неразположение, алергии, безсъние или депресия. Възстановяването на енергийния баланс е първа задача на всеки лекар.

Самонаблюдението и профилактиката са залог за добро здраве. Дадената тук информация ще спомогне за ранното откриване на проблемите и своевременна корекция на отклоненията от нормата.

Има предварителна работа по здравето, която човек трябва да се научи да върши сам за себе си и която никой не е в състояние да направи вместо него. Здравното образование започва около пубертета, за да продължи доживотно. Пренебрегването на това лично задължение към нас самите за известно време може да има неблагоприятни последици – понякога трудно поправими и от най-компетентните и добронамерени лекари.

Човек трябва да се научи да мисли сам за собственото си здраве. Той трябва да следи за сигналите, които му праща тялото като разчита посланията на „морзовата азбука“ на тялото. Това изисква определена грамотност и обща култура. Точно в тази насока ни помага този материал.

Източник: http://myastroaid.blogspot.com

 

Концепцията за ин (женското начало) и ян (мъжкото начало) в човешкото тяло

Древноизточната медицина се е зародила в края на второто и началото на първото хилядолетие преди новата ера. В основата й лежи концепцията „у-син“, според която съществуват пет първо елемента дърво, огън, земя, метал и вода /в индийската философия се прибавя и шести елемент – съзнание/.

Тези елементи са свързани помежду си с градивни или с разрушителни взаимоотношения. Освен това първоелементите са символи на движението: дървото – на възраждането и развитието /ян/, огънят – на максималното развитие /ян/, металът – на упадъка /преход на „ян“ към „ин“/, водата – на пасивността /“ин“/, а земята – е център на цикличните изменения.

Вътрешните органи се свързват с определени първо елементи – черният дроб и жлъчният мехур съответствуват на дървото, сърцето и тънките черва – на огъня, далакът и стомахът – на земята, белите дробове и дебелото черво – на метала, бъбреците и пикочният мехур – на водата. Те също са свързани с градивни и с разрушителни взаимоотношения.

Градивните взаимоотношения се представят като предаване на енергия от един орган на друг в определена последователност: дърво-огън-земя-метал-вода-дърво. Всеки елемент е „майка“ на следващия го и „син“ на предходния.

„Майката“ отдава енергия, а „синът“ я приема. По такъв начин може да се повлияе засегнатият орган – ако в него има излишна енергия, то се въздействува върху точката за тонизиране на „сина“ или върху точката за успокояване на „майката“. Ако енергия е намалена, то въздействието е в обратна посока. „Ин“ и „ян“ са двете противоположни начала на всеки предмет и явление. Те не могат да съществуват едно без друго и се стремят да се изместят взаимно. Отнесено към човешкия организъм „ян“ е неговата функция, а „ин“ е неговата структура.

Органите са разделени на „ян“ и на „ин“-органи:

*** “ Към системата „ин“ се отнасят плътните органи , наречени органи на натрупване на енергия – сърце /огън/, бели дробове /метал/, далак /земя/, бъбреци /вода/, черен дроб /дърво/.

*** “ Към системата „ян“ се отнасят кухи органи които се наричат работещи – стомах /земя/, дебело черво /метал/, тънко черво /огън/ жлъчен мехур /дърво/, пикочен мехур /вода/.

Всички останали органи се наричат второстепенни.

 

Източник: Интернет

Материалът подготви Теодора Панайотова – https://onlinelifeacademy.com/ekip

 

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

Меридианите в човешкото тяло

Учението за системата от енергийни канали в организма ни е едно от важните открития на Древната китайска медицина и играе съществена роля в диагностицирането, избора на лечение и профилактиката на заболяванията.Тази система е еднакво важна както за акупунктурата и акупресурата, така и за лекарствената терапия.

В Китай има поговорка, която гласи: „Ако лекарят не познава каналите, той много лесно ще допусне грешка.“В резултат на различни наблюдения лекарите в древността са открили цяла система от напречни, надлъжни, кръгообразни, големи и малки, дълбоки и повърхностни канали, по които безспирно циркулира енергия, която захранва целия организъм като осигурява нормалната жизнена дейност, прониква в организма отвън от повърхността на тялото, достига до най-дълбоките му части и се връща обратно навън. Енергийните канали представляват една сложна разклонена система, която отразява патологията на организма при заболяване и активно поема всичко от околната среда.

Концепцията за каналите или меридианите, която на китайски се нарича Дзин-луо, се явява съставна част на традиционната източна медицина. Меридианите-това са канали или пътища, по които циркулира жизнената енергия Ци. Голяма част от каналите не са прави, а криволичат и се свързват с други меридиани.Всеки един от основните 12 канала има многобройни разклонения. Т.е. това е една сложна система, която е невидима за окото.

Нека сега да се спрем на това какво представлява всъщност тази система. В човешкото тяло съществуват 12 двойки основни канали, които съответстват на органите, 2 единични меридиана, 15 вторични и 8 „чудесни“. По тези канали са разположени биологически активни точки, които са като регулатори на потока на енергията. Най-използваните точки са общо 365 на брой.

Меридианите са входът, от където болестите навлизат в организма, разпространяват се от повърхността навътре и отвътре навън, когато болестта се лекува. Енергийните канали са мястото, където точно може да се определят патологичните изменения в състоянието на организма, защото болестта всъщност е нарушение на циркулацията на енергията Ци по каналите. По всеки меридиан съществуват биоактивни точки и въздействайки върху тях е възможно да се възстанови правилния поток.

Жизнената енергия прави един пълен цикъл в рамките на едно денонощие.Часът, в който енергията минава по определен канал, се характеризира с максималната активност на органа и функцията му, на който съответства меридиана. Цялата натрупана енергия в тези часове се съсредоточава в противоположния канал.

Жизнената енергия циркулира в строго определена последователност, преминавайки от един канал в друг в течение на денонощите.Така тръгвайки от меридиана на белите дробове, чиято максимална активност е между 3 и 5 часа сутринта, от 5 до 7 часа енергията преминава в меридиана на дебелото черво, след това в меридиана на жлъчката от 7 до 9 часа, далака и надбъбречната жлеза от 9 до 11 часа, сърцето- от 11 до 13 часа, тънките черва между 13 и 15 часа, пикочния мехур от 15 до 17ч., бъбреците – от 17 до 19ч., перикарда – от 19 до 21ч., тройния нагревател от 21 до 23ч., жлъчката от 23 до 1ч. и черния дроб от 1 до 3ч. и след като завърши един пълен кръг отново се връща в меридиана на белите дробове.

Можем да разгледаме циркулацията на енергията и от друг аспект-от гледна точка на теорията за Ин и Ян.

12 двойки канали, които са разположени от двете части на тялото, се разделят на 6 ински и 6 янски. Според теорията за Ин и Ян Ян-това е Небето, Ин-Земята, а човекът се намира по средата. Горната част на човешкото тяло се отнася към Ян, а долната – към Ин. Как се движи енергията в съответствие с Ин и Ян? Според древния„Трактат по акупунктура“:“Трите канала Ян на ръцете и на краката се издигат нагоре към главата, а от главата се спускат към краката.Трите канала Ин от областта на краката се качват нагоре към гърдите и от там се спускат по ръцете. Субстанцията Ин се качва, а Ян се спуска.“ Ако трябва да обясним този цитат, то можем да направим следните изводи:

От 6-те янски меридиана три минават по протежението на краката и 3 по ръцете или по-точно три канала от ръцете се качавта нагоре към главата, а от главата 3 се спускат надолу към краката. От своя страна 3-те ински канала от краката се качват към гръдния кош (нито един от тях не се качва към главата, където се концентрира Ян енергия) и 3 от гръдния кош слизат към ръцете.

По такъв начин се постига правилно регулиране на Ин и Ян в организма.От горе от Слънцето получаваме янска енергия и тя се спуска надолу затопляйки Ин, която ни дава Земята. Ин се качва от долу нагоре и охлажда горещата Ян.

Трудно е да си представим такава абстрактна система, но тя е факт. Въздействайки посредством иглоубождане или натиск на определени биоактивни точки по меридианите е възможно лечението на различни заболявания. Всъщност основната цел е да се възстанови баланса на енергията в организма. Болестта се появява, защото някъде в потока на циркулацията на енергията настъпва дисбаланс. Това е една коренно противоположна на западната медицина теория, но времето е доказало, че тя е ефективна.

Източник: Акордиране на Тяло, Ум, Душа и Дух

Материалът е подготвен от Теодора Панайотова – https://onlinelifeacademy.com/ekip