Нашето Общество се отличава от примитивните, т.е. здравите общества, с цял куп нормативи и правила, които обаче не предлагат нищо интелигентно по отношението на обучаването на здрави родители, способни да създават здрави и хармонични деца. Която и да е било маймуна би могла много по заслужено да се закичи с титлата „родител”, без никой да е предлагал на проверка уменията и да възпитава. В същото време в човешкия свят са изхабени тонове мастило за издаването на специални „дисциплинарни кодекси” за да отучват от природната емпатия, от принципите на хармоничната дуалност , която би трябвало да съществува между родител и дете. И така въз основа на винаги мъдрите съвети на някой възпитател или министър се стига до честата ситуация: двама напълно неподготвени възрастни прилагат на практика / понякога с особена настървеност/ диктуваните отвън алгоритми за програмиране на мозъка на собственото си дете.
В моя повече от двайсет годишен опит като аналитичен психотерапевт съм се сблъсквал с какви ли не поучителни истории, които неминуемо са се превърнали в неврози от един или друг вид. Затова имам намерение да ви направя някои предложения., които, макар и да звучат на някои от вас утопично, биха могли да формират няколко пътеводни линии за отучване на самите родители, дядовци, вуйчовци, лели, и т.н. от някои невротични форми на поведение, които несъмнено вредят на техните деца и внуци.
По време на психоаналитичните сеанси се оказа, че майките и татковците почти винаги са били “вещици” и „чудовища” и за да разбера дали тези „обвиняеми” са действали добронамерено или злоумишлено, изчетох много стари книги по темата „възпитание”.
И открих!
Мога да твърдя със сигурност, без нито капка колебание, че не е вярно общоприетото мнение, че възпитанието на децата е дело само на родителите. Те могат да бъдат в голяма степен онивинени. Защото, те, родителите, винаги са били само непоколебими следовници на волята на Държавата. Държавата, която, откакто съществува, прави всичко възможно, за да лиши човешкото същество от пориви към индивидуализъм и по този начин да му отнеме и правото да изисква индивидуализирано възпитание.
Освен това новороденото е нещо много ценно, нещо почти като „Ролс Ройс”. Кой би се осмелил да кара без притеснение една толкова ценна кола-бижу, без да бъде придружен от „дужурния” експерт? А кой по-добре от Държавата /си мислим ние наивниците/, от която зависят нашите благополучия и неблагополучия, би могъл да си присвои правото да знае как се възпитават деца?
Направо ми настръхва косата като чета „ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ” ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ВЪЗПИТАНИЕ НА ПОДРАСТВАЩИТЕ. В ТЕЗИ ИЗИСКВАНИЯ Държавата използва като критерии единствено собствената си угода и изобщо не и пука за психичната хармония на поданиците и.
В царска Русия например Държавата е изисквала новородените да бъдат повивани и оставяни закачени на стената в къщи, а родителите да не обръщат внимание на техния плач и крясъци. Така се ражда нарицателното „руски мужик”: добрякът селянин, за който дори и къшеят хляб е бил лукс, но който нее пестял усилия, за да „отиде поне веднъж в живота си да види фасадата на царския дворец в Санкт Петербург.”
Когато се намерил някой да им каже, че царят не е полу-бог, и че „всички хора са равни”, мужиците си отварят очите, оттървават се от програмираните в мозъциите им превръзки и най-после се вдигат на т.нар. Октомврийска революция, събитието поставило началото на световния хаос и разделили света на две.
После започват отново пътешествията: новата цел вече не е царският дворец, а мавзолеят на Ленин. Превъзките сега червени на цвят, се оказват безсмъртни /впрочем днес мазолеят не съществува. Политическа отживелица. Неговото място е заето от мафиотския бос…и мужиците отново пътуват, за да видят неговото „Ферари”./
От друга страна на Берингово море нещата не стоят по-добре. Докато мужиците програмирали децата си да стават подредени матрьошки, то в западните държави викторианското възпитание произвеждало „малки лордове”, а на юг френската „либералност” формирала бонвивани.
После, докото Русия се къпе от море от кръв, на другия край на света „хиляда и една секти” на презвитериански квакери изготвят с присъщия им преди, и сега спартански дух хигиенни норми за създаване на подчинено по-скоро на Църквата, отколкото на Държавата, поколение. Рецептата е простичка: Църква, хигиена, чистота и Америка. Това обаче не се оказва много по-изгодно за господата от Вашингтон и те решават да „централизират” проблема.
Чрез авторитетното списание „Infant Care”, разпространявано във всички петтдесет щата между педиатри и гинеколози, се осъжда прекалено толерантния подход към новородените и се препоръчва строгост и контрол.
Ако преди новородените са били хранени, когато са гладни, отбиването било към втората година, а приучаването към лична хигиена ставало след първата година, то в началото на XX век „техниците-сециалисти по детско щастие” се намесват и променят сроковете на отбиването, личната хигиена и храненето и се настървяват срещу всяка проява на детска сексуалност. Това е ерата на възпитанието в твърдост, в безчувственост. Възпитанието, което създава онова поколение янки, чиято основна черта е пристрастяването към дъвките и които на два пъти „освобождават” Европа. На нашите географски ширини /нека си го признаем/ се пресичат влиянията на две култури /за сметка на децата ни/: тази на Юга, на „майките-квачки”, и на Севера – на „работещите майки”, а „продуктите” се конкретизират в неаполитанското момче за всичко и в духовните синове на стария Анели: единият объркан от типа „сам съм си виновен за всичко”, страхуващ се от наказание, а другият –който не може да казва „р”, зависим от одобрение и напълно осъзнаващ ролята, която му е отредена, т.е. свръхневротичен по природа.
След толкова много критики трябва най-после да предложа нещо алтернативно, защото иначе ще бъда обвинен в демагогия. Нека преди всичко видим, кои са фазите на развитие, през които преминава всеки индивид от раждането си до юношеството:
1.Нарцистична фаза – от 0 до 6 месеца
2.Сензорна фаза /фаза на сетивността/ – от 4 месеца до 1 година
3.Фаза на Аза – от 1 до 3 години
4.Фаза на съперничеството – след 4 –тата година
5.Сексуална фаза – след 5 –тата година.
На всяка фаза отговаря специфична потребност на детето:
1.Нарцистична фаза – потребност от физически контакт, от усещане за едно цяло с майката/или човека, който се грижи за детето/ потребност да бъде прието.
2.Сензорна фаза – потребност от сетивност, от сигурност, от това да има доверие в родителя.
3.Фаза на Аза – потребност от независимост, от задържане и обратно – отпускане, според начина, по който Азът обработващите идващите от външната среда стимули.
4.Фаза на съперничество – потребност да се утвърди в отношенията си с родителите и група от връстници, откритието на сексуалността.
5.Сексуална фаза – зряла гениталност – утвърждаване на собствената сексуална роля.
Ще започна с това, че раждането на едно дете трябва да бъде продукт на съзнателен избор, а не случайно явление. За да сме сигурни, че изборът е наистина е такъв, трябва да избягаме от случаите, при които:
Зачеването да бъде погрешка /не сте ли чували за контрацептивите?/.
Детето да бъде от самото си раждане спасителна сламка за „давещият се „ брак.
Да се ражда дете само за да придаде на жената ролята на майка и на мъжа ролята на баща /защото е „редно” да бъде така!/.
Още след първия вик на новороденото, заявяващ появата му в нашия невротичен свят, е хубаво да се спазват петте препоръки, които излагам тук:
1.Нарцистична фаза – детето се нуждае от тесен физически контакт с майката. От примитивните племена можем да научим кой е начинът, гарантиращ задоволяване на потребностите на този еволюционен стадий: т.нар. цедило или днешното „кенгуру”.
През нощта детето трябва да спи до родителите, които отговарят на всяка негова „молба” /обикновено изразявана с плач/, като се опитат да открият и отстранят причините за дискомфорта му.
АБСУРДНО Е ДА МИСЛИМ, ЧЕ ЕДНО ДЕТЕ НА ТАЗИ ВЪЗРАСТ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРОЯВИ ИНСТРУМЕНТАЛНО ПОВЕДЕНИЕ ДА СЕ ГЛЕЗИ ИЛИ МАНИПУЛИРА ЧРЕЗ ПЛАЧА СИ /тоест да капризничи!/.
Плачът е единственият начин, по който то може да общува с нас и да заяви своите нужди – глад, жажда, студ, липса на ласка, страх от самота, болка. В тази фаза то има ПРАВО да бъде център на вниманието. Тъй наречените детски ясли , в които се „паркират” същесва на по няколко месеца, би трябвало да ъдат изгорени. Ако самата майка няма възможност да се грижи за детето си, по-добре да се потърси леля или баба. Да си припомним добрите времена на голямото семейство. Това е добър пример от миналото.
2.Сензорна фаза – преминали са първите трудни месеци и детето би могло вече да заеме собственото си креватче. Операцията е простичка. То сега има една силна потребност да се -довери на мама. Следователно преминаването от леглото на мама и татко в люлката трябва да стане постепенно, а не изведнъж, за да не бъде изживяно като предателство, ако някоя нощ го изхвърлим от гнездото както сладко си спи, без никакво предупреждение. Трябва да го преместим в будно състояние. Това „отделяне” трябва да бъде придружено с успокоителни думи от страна на майката: при това не просто говорене на каквото и да било, а отправяне на точни послания, които трябва да гарантират, че майчиното афективно присъствие продължава, но се разширява в пространството, и едва тогава да се пристъпи към същинското физическо отделяне. Не трябва да се притесняваме, че детето не разбира точно какво му казваме с думите – доверие ще му вдъхнат тонът на гласа, невербалният език, нашата собствена енергия.
Как се превежда всичко това на езика на практиката? Да започнем отначало: детето в началото живее в симбиоза с майка си. То не познава границите на своето собствено Аз, а се изживява като продължение на майчиното тяло като част от своето. Всеки сигнал за тревожност или по-лошо – за отхвърляне, се възприема от детето като заплаха за съществуването му. Затова е много важно промените в настроението на майката да са придружени с „обяснение”, отново без да се притесняваме, че детето не разбира. Но да се върнем на преместването – важно е да се подчертае, че е по-скоро в полза на усамотението на двойкато, отколкото на детската психохигиена.
Веднъж попаднало вече в своето ново „гнездо”, детето ще се страхува да не е оставено само и ще претендира за утвърждаване по свой детски си начин – с викове и плач. Затова при всеки негов сигнал трябва да откликваме с любов. След като сме го успокоили, можем отново да го оставим само до следващият му зов. Така то скоро ще се научи, че да бъде само, не е страшно, защото дори, когато е в съседната стая, мама все пак е близо при нужда.
3.Фаза на Аза – моментът на „ДА” и „НЕ”. Детето ни се превръща в индивид и има право на своя личност. Въоръжете се с търпение, скъпи родители. Преминаването през една нова, различна, понякога драматична фаза, в която детето ви се превъща в малък господинчо или госпожица, подготвящи се да навлязат във фазата на съперничеството. От това как ще протече фазата на Аза, зависи и вашето и неговото бъдеще. Да се научи да казва „ДА” и „ НЕ” е негово основно право. Здравото дете трябва да може да ги използва. А вие, родители/сега в психичния живот на детето се появява и бащата!/ също имате това право: детето трябва да се научи да приема вашите „да” и „не”! Във фазата на Аза се поставя началото на протодиалектическите междуличностови взаимоотношение. Ако детето плюе храната /..защото не е хубава”/, то е окей! Ако детето отказва да ходи по голяма нужда в определените от родителското тяло/включително и бабите/ часове, то е окей! Ако детето не иска да заспива по разписание, то е окей! Ако детето има апетит и му се яде в 15.30 часа, то е окей! Ако иска да го гушкат, то е окей! Ако ви се мръщи и ядосва, то е окей!
И сега идва най-хубавото. Ако вие изисквате от детето определено поведение и неговият отговор е „не”, то имате право, дори сте длъжни да отговорите чистосърдечно с „не” на неговата следваща молба, не за да го изнудвате, а защото така подсказва здравата логика. Аргументирайте се така : „ Ти имаш правото да правиш това, което искаш, и аз имам правото да правя, каквото искам!”. По този начин в детското съзнание се формира идеята за принципа „дай, за да получиш” и взаимността в междуличностните отношения.
Ако някой ме апострофира, че за създаването на подобен тип осъзнаване е необходима по-висока степен на развитие, ще отговоря, че на този възрастов етап мозъкът е достатъчно развит, за да проумее правилата на примитивния бихейвиоризъм или логиката на връзката причина-следствие/кутретата на кучетата го разбират дори много по-рано/.
4.Фаза на съперничеството – нашият Юнак се е оттървал от памперса и се изживява като центърът на Вселената – той/тя е „голям/а”, поради което има „всички „ права. Това е периодът , в който той/тя се опитва да се откъсне от протекцията на своите родители и се посвещава на завземането на свое собствено място под слънцето в групата от връстници. Това е периодът на сексуалната типизация –„аз съм момче/момиче” – и ако не е отклонено от правия път от различни феминистки или маскулистки теореми, ще се държи по съответния за дадения пол начин.
Любимо занимание е „изследването” на голямата разлика между момиченцата и момченцата, играта на „чичо доктор”, преобличането на принцове и принцеси и като в перфектна психодрама –тотално индентифициране с персонажа. Намесата на възрастни в този фантастичен свят се изживява като страх.
При примитивните племена в периода на фазата на съперничество, детето преминава от семейното „гнездо” в клана на децата. В тези племена процесът “игра-опит-работа” винаги се наблюдава доброволно от членове на клана на възрастните. В този процес почти всичко е позволено.
Какво правим обаче ние, днешните хора? Точно обратното. Майките и бащите са тези, които диктуват натрупването на детския опит. /играй с това, не играй с онова”, „избягвай това или онова”, или по-лошо – „мама се нуждае от теб, бъди послушен, бъди голям, бъди интелигентен, бъди добър, бъди…!”/. А директният опит на детето с Доброто и Злото бива забранен.
Така в съзнанието му биват интроектирани ценностите на нацията. Малчуганът се социализира без да се държи сметка, че СВЕЩЕНО ПРАВО НА ВСЯКО ДЕТЕ Е ДА ИЗЖИВЕЕ ВСЕКИ ТИП ОПИТ, ДА РЕШАВА ЧРЕЗ СОБСТВЕНОТО СИ ТЯЛО, ЕМОЦИ, ЧУВСТВА, КОЕ Е ДОБРО И КОЕ – ЛОШО. А дълг на всеки родител е да споделя, а не да осъжда.
Впрочем, когато детето е влязло във фазата на съперничество, може да програмирате ако искате и второ дете. При идването на бял свят на братчето или сестричката първото дете вече ще е добре интегрирано в групата на равни и не би изживяло като травма изместването на вниманието към новороденото.
Не изисквайте обаче то да се грижи за по-малкото. То сега е по-заето да играе на „чичо доктор”, където се учи да бъде лекар” или „пациент”.
По този повод искам да подчертая, че всеки предсексуален опит е позитивен и че здравата сексуалност се развива само, ако в семейството не съществуват сексуални табута.!
5.Сексуална фаза – детето ви вече не е малко розово бебче, а е готово да влезе в света на „големите”. То има ясно съзнание за позицията си в света на семейството и групата от връстници. Развило е качество, което аз бих определил като здрав егоизъм или онази логика, която му позволява да задоволява собствените си потребности при пълно уважаване индивидуалността на другите. Оттук нататък гениталите също ще диктуват някои от законите в живота му. Сега вече имаме сексуално определени кавалери и дами. Започва периодът на търсене на модели за подражание –герои и героини за имитиране. Той, особено той, ще прекарва часове в игра със своето пишле, а тя, дори и да няма пишле, няма да остане по-назад в търсенето на начини за доставяне на сексуално удоволствие.
Изхождайки от това, че автоеротизмът във всичките си форми е нещо здраво, то поведението на мама и татко пред децата също трябва да бъде здраво.
Следващо препятствие по пътя към психичното здраве представляват училището и институциите изобщо. Разбира се, училището е един задължителен житейски опит, но аз лично съм убеден, че колкото по-късно детето седне зад неизбежния чин, толкова по-добре е за неговото душевно здраве.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Родители, съединявайте се: ако сте съгласни с написаното дотук, започнете да създавате здрави деца, които сами да изживяват опита си, далеч от държавата и църквата. „Пробуждането” ще настъпи скоро, но поне децата ви ще го посрещнат добре въоръжени срещу злополучните влияние на морала на нацията.
Не се чувствате готови за такава „жертва”? Тогава по-добре си купете куче, скъп автомобил или тамагочи. И без това сме много вече на този свят!
Валдо Бернаскони, Основател на Неорайхианския психотелесен модел на психотерапия
Из „Неврозата на властта”
Материалът е подготвен от Теодора Панайотова
